Творчество

Normal_105

Иконна живопис и акварели в света на Ваня Петрова

"Рисувам, когато съм спокойна, искам иконите ми да привличат с благ поглед и от тях да струи светлина, а не да отблъскват хората", категорична е художничката Ваня Петрова. Тя е притеснителна и лаконична, когато разказва за себе си. Разбирам, че общата изложба с колегите й Петя Антонова, Огнян Драгойков и Мария Митева я променила, станала е по уверена. Отминали са само четири месеца от представянето им в Художествена галерия в Русе. Авторите от Дунавската задруга и Задругата на майсторите на художествените занаяти в Пловдив през месец декември показаха своите икони и предизвикаха интерес сред почитателите. "Тази изява за мен се оказа поредното изпитание, проверих не само творческите си сили, но и усетих как ме приемат хората", припомня си Ваня Петрова и допълва, че е благодарна на своите колеги и приятели за откровените разговори. Споделените радостни мигове са ценни за нея, разбира доколко е успяла да докосне аудиторията, какво е пропуснала и как да развълнува почитателите си. Изявата зарадвала и дъщеря й Надя, която подкрепила талантливата си майка и помагала в деня на

Вижте още >>


преди повече от 9 години
2
12175
5.0

Thumb_g._mixalkov

Благодарствено писмо

Те стояха пред Пепа и я гледаха мълчаливо. В погледите им имаше отчаяние. Опитали всичко, вече не вярваха в нищо и сякаш бяха дошли при Пепа, за да споделят мъката си и може би малко да им олекне. Не вярваха, че тя ще им помогне, идваха ей така, за да си кажат, че и това са направили. Той беше на около четирийсет ...

Вижте още >>


преди около 12 години
11243
0.0

Thumb_dimitar_yovkov

Някога веднъж

Ще тръгна бавно, както някога, пред мене пътят ще блести, ще ме примамват бързи влакове, разпалили в нощта искри. Рекичка отстрани ще тича, осеяна с безброй звезди и пак в безкрая ще се вричат разпенените й вълни. Тогава може би ще седна на камък бял покрай брега, назад за малко да погледна, където ражда се ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
11167
0.0

Thumb_valeri_stankov

Вечер ще ти казвам блага дума

Ако с теб избягаме в Аляска, нейде на Азорите, в Тасман, ще ти бъда шемет, стих и ласка, Тихи и Индийски океан. Цял ден ще ти казвам – хубавице, месечко и слънце в дълъг ден. И ще грея в сините зеници на Жената, тръгнала със мен. Да те любя тихо – ненаситно, да съм рибка, литнала над вир, Бог и дявол, мъж, ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
11133
0.0

Thumb_articles

Коледа от Боби Кастеелс

Ти вярваш ли във Коледното чудо, в шейната със елените вълшебна? Дарявал ли си просяк с топло блюдо, със къшей хляб и дреха непотребна. Ти чувал ли си Коледни звънчета, кристалния им звук и песен чудна? А виждал ли си елфи и джуджета, наяве и насън с надежда будна? Ти търсиш ли все още под елхата, подаръци ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
11100
0.0

Thumb_sasho_gorov

Асфалтова ракия

Знам какво ще кажете: няма такава ракия! А аз ще ви докажа, че има. Преди доста години моят приятел Кирил Пенев, началник на Авто-мото клуба в Дупница ми каза: – Санде, трябва да си направим ракия. Разбрах, че твоята снаха е нещо шеф в "Рилска малина" и може да ни помогне да си купим евтини бракувани или ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
11048
0.0

Thumb_virginia_black

Сянката на гълъба

Тя се изкатери чевръсто по стълбите, стиснала грижовно саксията с теменугите. Беше ги засадила преди месец и сега огромните им цветове почти клюмаха от собствената си тежест. Огледа градината. Седна за пет минути и като хлапак засмука свитата на ръка цигара. После влезе и извади тавичката с курабийки от фурната и ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
11032
0.0

Thumb_galena_vorotinceva

Невярно време

Напечено, невярно време стана – мъжете мрат инфарктни и инсултни. Жени варят ракия на казана с надежда някой ден да бъдат чути – сам Господ или втори ранг светия едно око да хвърли в битието, през църкви, синагоги и джамии, през времето, назаем сякаш взето – да дойде и да седне на софрата , където всъщност няма ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
11032
0.0

Thumb_ludmila_petrova

Оцелявам в хаоса

Боклуците зимни разчиствам, Стаявали се под килим от сняг. И нова страница прелиствам, завъртам се във кръговрата пак. Защо се появи такава смет? Прилежно в торби я събирам. И мисля си даже, че имам късмет – пролетната свежест провокирам. Слънцето в очите ми блести. Стопи тревогите познати. Луди мисли умът ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10937
0.0

Thumb_forest1

Пролет в гората

Пролетта вече е дошла, красива е като сълза, цветята са разцъфтели, поляните – позеленели, гората сложи пъстра премяна, не е ли чаровно засмяна? Няма вече зимен сън, всяко животинче е навън, тук е и пчелата работлива, толкова е трудолюбива, от рано е във своята градина и в кофичка прашец събира. Този материал е ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
10930
0.0

Thumb_articles

Многолика любов от Милена Йорданова

Има толкова много лица тази обич, с която живеем. Като гръм поразява ни тя всеки път щом очите й срещнем. Напориста, изпълнена с плам, сякаш няма за нея прегради. Тя в сърцата ни влиза и там като въглен започва да пари. Вечно луда. Безумна. Без страх. С нея спира летящото време. Но щастливец е всеки от нас ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
10920
0.0

Thumb_articles

И нека

Откривай ме, разлиствай, изучавай, запалила в очите ти огнъове и сплела твойте дни и нощи здраво с живота мой във плитчици съдбовни. Когато в теб копнеж изпепелява, с дъха си развълнуван ме достигай. Потъвай в мен, разнежвай, покорявай, извайвай ме във всеки сладък миг.  Затоплена, на глътки ме изпивай. Да ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
10898
0.0

Thumb_252592_4033194220852_243714672_n

Страх

Като ме заболя един ми ти зъб, като взе да ми расте оня мъдрец, казвам ви - цяла седмица фучах и трещях у дома като буреносен облак, без обаче да казвам какво ми е. Та нали в противен случай жената щеше да ме замъкне на зъболекар, а аз през целия си съзнателен живот никога не съм стъпвал при тези шарлатани. ...

Вижте още >>


преди повече от 11 години
10877
0.0

Thumb_valentina_kostova

Сладка вечерна омая

Ти никога не си ми късал цвете и никога очите ми не си целувал, дори не си държал ръцете ми, не си ме милвал, не си ме и сънувал. Ти никога при мен не си се връщал, не си се вглеждал в моите зеници, единствено в мечти си ме прегръщал, и сам си плакал тихо под звездите. Ти погледа ми никога не срещна, вкуса ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10871
0.0

Thumb_elxxa

На Коледа

Блестят звзди и бяла магия се спуска от тъмното нощно небе. Във въздуха син вълшебство се крие, докосва душите ни с нежни криле! Навред тишина снежнобяла припява под снежна завивка заспива светът, и ярка звезда небосклона огрява чертае в тъмата спасителен път! На Коледа всички мечти са наяве! На Коледа става ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
10843
0.0

Thumb_jordanka_gospodinova

Полудели друми

Не чакай да те срещна с пълни менци, по изгрев слънце, боса във росата и да отворя дървени кепенци – чевръсто да премитам пред вратата. И песен кръшна няма да провикна (не че не искам, но фалшиво пея) и зад дувари няма да примигвам – поруменяла няма да немея. Не съм мома от приказки изпята, такава съм – ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
10835
0.0

Thumb_albena

Пътуването, което не избра

Слънцето обгръщаше върховете на планината, плъзгаше се по склоновете и я правеше нереално красива. Искаше ѝ се да запази този образ, да е единственият образ. Искаше ѝ се уханието на свежа есенна утрин да е единственото ухание, което ще ѝ напомня за тази страна. Искаше ѝ се. Карабинерите я побутваха по гърба и нещо ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10832
0.0

Thumb_diana_cherneva

Защото съм жена

Различна съм, понякога съм дяволски студена, пък и лоша, но през останалото време - ангелски добра. Стремя се, да се променям само в правилна посока, да върша само добрина, да бъда кротка, лъчезарна, птица волна с неподрязани крила. Но животът често капва в окото ми сълза и в миг ме прави друга, не мила и ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
10830
0.0

Thumb_milen

История за един мъж, една душа и едно осъзнаване

Депресия... Седя на стола пред 22-инчовия екран на компютъра си, с ръце върху клавиатурата и не мога да помръдна. Гадно е...! Станал съм „компютърно и интернет зависим", а депресията просто засилва тези мои зависимости. Събуждам се сутрин с мисълта, че все още не съм пуснал ПС-то си и бързам да го направя. А ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10797
0.0

Thumb_vihren_mihailov

Водна любов

Краставичко се опули много рано тази сутрин. Бързаше за големия водопад. Беше прочел в една много важна книга, че краставиците съдържат предимно вода, затова жадуваше да срещне съдържанието си в по-грандиозен вид. В началото мислеше да се отправи към океана, зашеметен от мащаба му, но после се отказа по същата ...

Вижте още >>


преди около 13 години
10761
0.0

Thumb_g._mixalkov

Златният медал

Дъждът навън не спираше. Сякаш бездомник с премръзнали пръсти чукаше по стъклото. Вятърът свиреше и наподобяваше тих детски плач. В стаята беше хладно. Катя седеше във фотьойла, облякла дебела домашно изплетена жилетка. По телевизията даваха някакъв американски филм за фатална любов и чудовищно престъпление. Не ...

Вижте още >>


преди около 13 години
10758
0.0

Thumb_slavimir_v_muzeq_na_d._debelqnov

В живота има толкова любов, колкото у нас

Знаят обречените на болка, че зло и под камък не спи. Често истината се мярва гола, но колкото да заслепи. Кой ли ще я наметне с риза в съдбоносния миг? Понякога е въпрос на избор, понякога – на инстинкт. В поговорките има главно утехи и мъдър фолклорен прах. Където посрещат по дрехите, там често изпращат ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10671
0.0

Thumb_daniela_encheva

Чадър като ангелски криле

Има нещо красиво в тези размазани жълти петна по алеята, където млада жена се разхожда със кучето. То играе с листата, а тя се смее с глас топъл и влажен. Смехът се провира в тревите, и се катери по клоните, чак в облаците се разпилява. Едри капки смях валят по алеята... Има нещо красиво.   И ако в ...

Вижте още >>


преди около 13 години
10568
0.0

Thumb_kristina

С усмивка за истината и за лъжата

Да не лъжа възрастните у нас учеха ме някога. Но кажете сега как да съм убедителна с внуците – като им е ясно (и още как), че излъганата съм аз. Били на лъжата къси краката. Ала явно промениха се нещата – който лъга по-далече му стигнаха амбициите и правата.   Гласът на лъжата не е глас в пустиня – ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10565
0.0

Thumb_263862_166326176765743_4523013_n

Не искам да бъда мъжко момиче

Не искам да бъда мъжко момиче, не искам да върша всичко сама, уморих се да зная и мога аз всичко, товари да нося на тез рамена. Не искам да бъда винаги силна, да откликвам на всяка молба, да решавам проблеми на този и онзи, а в живота да бъда сама. Искам в топло легло да заспивам до силни мъжки ръце, не ...

Вижте още >>


преди около 12 години
10560
0.0

Thumb_articles

Афганистанският Ромео и българската Жулиета

От пропуска на посолството се обади Попето, дежурния служител този ден и каза, че афганистански младеж, студент в България моли да бъде приет от консула. Искал да разговаря по консулски въпрос. Казвам: „Нека дойде. Придружи го". Изпълнявам по съвместителство и тази длъжност. И ето го, младежът влиза: висок, ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
10553
0.0

Thumb_galena_vorotinceva

Наесен, в листопадите

Простира майка ти кенари, суши ги с вятър от Пирин, а зад високите дувари баща ти лее луд пелин. Знам гроздето като куршуми как тегнеше върху пръстта. Наля се като сладки думи – в хастара жълт на есента си търся две от тях за мене – за свят ден, викаш, ги държа. На времето какво му дреме – затръшна твоята ...

Вижте още >>


преди около 13 години
10497
0.0

Thumb_527889_3147900470997_1315464555_n

Просяче

Веднъж както си вървях, загледан там в далечината, едно детенце аз съзрях, проблясък в тъмнината. С две протегнати ръце и поглед тъжен, но човешки, с примряло сърчице от изпокъсаните дрешки. Седнало бе то да проси, хляб,стотинки, каквото има и не задаваше въпроси, стига да изкараше и тая зима. И ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
10495
0.0

Thumb_g._mixalkov

Колоната на целувките

Седяха в градината на кварталното ресторантче. Масите и пейките бяха дървени. Стари високи акации хвърляха дебела сянка. Пиеха наливна бира с пържени картофи. Съседните маси бяха празни. От време на време отнякъде долитаха гълъби, разхождаха се по червените покривки на масите и кълвяха нещо. -Не обичам гълъбите – ...

Вижте още >>


преди повече от 11 години
10486
0.0

Thumb_slava_s_vnuche

Изповед на малкия човек

Черният ми дроб – уголемен, белият ми – безразсъдно черен. Нощите ми станали са ден, а денят ми – грошче е мизерно...   Днешен господин съм – бивш другар, всъщност – никой, казано накратко. Камъкът – в пълнежа на дувара, стотна дупка на кавала, братко! Анонимен, своя си живот, средностатистичен, ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
10450
0.0

Thumb_valentina_kostova

Баба Нина

Малката Аля, потърка очи с юмручета, протегна се и погледна към прозореца.Слънцето вече се показваше над покрива на съседната къща.Сякаш и се усмихваше и казваше: /Хей, момиченце сънливо, погледни навън света, вече пее всичко живо, и пчелички, и цветя!/ Слезе от леглото и изтрополи с боси крачета до ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
10439
0.0

Thumb_slavimir_v_muzeq_na_d._debelqnov

Смехотворението, което избрахте

В Института за чуждестранни студенти – София, имаше неписана забрана за употребата на две думи: негър и маймуна. Когато преподавах там български език (1980-1984 г.), ИЧС се наричаше „Г. А. Насър" и в него чуждестранните студенти изучаваха една учебна година български език, за да могат след това да продължат в ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10424
0.0

Thumb_prose

Клетката

Дана разбра, че трябва да свикне с тишината. Цял живот бягаше от самотата, но тя я преследваше неотлъчно по всяко време. И в препълнените салони, където отиваше, и сред много хора, и у дома сред близките я усещаше, като клеймо на съдбата, от което нямаше измъкване. Може би, за да избяга от самотата, отрано се ...

Вижте още >>


преди повече от 11 години
10417
5.0

Thumb_dsc01130

Бялата Лилия

Беше красива като името си. Една на майка и татко, Лилия растеше красиво и умно дете. Ранните й спомени се сливаха в една дума: любов. Щастието бе навсякъде около нея – слънчевите лъчи я галеха по русите коси и разпръскваха щедрата си топлина навсякъде. Момичето вярваше, че е целунато от съдбата и нищо не може да ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
10407
0.0

Thumb_slavimir_v_muzeq_na_d._debelqnov

Нямам нужда от гръмки слова

Разправят, че всичко било суета, че нямало нищо ново под слънцето. Но човек преоткрива вечни неща, когато сам е бездънен. Не умувам безсмислено кой е пръв – съдбата или талантът. Всеки трябва да бъде такъв, какъвто може да стане. Никой не е така богат на време и ситуации, че да пилее на вятъра самородните ...

Вижте още >>


преди около 13 години
10405
0.0