Творчество

Normal_105

Иконна живопис и акварели в света на Ваня Петрова

"Рисувам, когато съм спокойна, искам иконите ми да привличат с благ поглед и от тях да струи светлина, а не да отблъскват хората", категорична е художничката Ваня Петрова. Тя е притеснителна и лаконична, когато разказва за себе си. Разбирам, че общата изложба с колегите й Петя Антонова, Огнян Драгойков и Мария Митева я променила, станала е по уверена. Отминали са само четири месеца от представянето им в Художествена галерия в Русе. Авторите от Дунавската задруга и Задругата на майсторите на художествените занаяти в Пловдив през месец декември показаха своите икони и предизвикаха интерес сред почитателите. "Тази изява за мен се оказа поредното изпитание, проверих не само творческите си сили, но и усетих как ме приемат хората", припомня си Ваня Петрова и допълва, че е благодарна на своите колеги и приятели за откровените разговори. Споделените радостни мигове са ценни за нея, разбира доколко е успяла да докосне аудиторията, какво е пропуснала и как да развълнува почитателите си. Изявата зарадвала и дъщеря й Надя, която подкрепила талантливата си майка и помагала в деня на

Вижте още >>


преди повече от 9 години
2
12192
5.0

Thumb_articles

Раят на Земята от Кремена Михайлова

Вземи от щастието, пръснато в безкрая, вземи от Рая – цар на цялата Земя. Огледай се и виж – не празна стая, а дарове безценни чакат те от сутринта. Вземи ги, умножи ги, посявай радост по света очакващ. Във теб е всяко истинско начало – пред тебе има само светлина!  Не се плаши от великани дръзки, пред ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8551
0.0

Thumb_dsc06143

Приказка! Всички изживяхме една приказка! от Антоанета Мишева

Първо дойдоха трите орисници – да орисат новороденото. Видя ги стопанката на къщата и ги покани да останат на вечеря-беше Бъдни вечер! Появиха се най-малките палавници на къщата и постлаха слама под трапезата – да са плодни дръвчетата. Девойките донесоха постните ястия – сармички, жито, мед, орехи, плодове, ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8423
0.0

Thumb_articles

Бездомна Коледа от Розалина Ружина

Снегът свари България неподготвена. И ето Бездомната Коледа седи сама пред телевизора в двустайния си апартамент и гледа поредните трагични новини. Косите ѝ са бели. Красиво бели! Запазили този чист цвят от неразумно цъфналата пролет. Добили леко синкавия цвят на морето и небето през лятото. И напълно побелели ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
9648
5.0

Thumb_denica_peeva

Дърво – Чудо

В моя край не растат смокини. Първо – защото е безводен и летата са сухи и горещи и второ – зимите са студени и продължителни, а виелиците затрупват всичко – няма път, няма пъртина. За първи път видях смокиня, когато бях в шести клас и лятото заминах на пионерски лагер в Созопол. Всяка сутрин под строй ни ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
9481
0.0

Thumb_dimitar_yovkov

Надежда пареща възкръсва

Извор си, покрит със ланска шума, вятър си, утихнал между клоните! Ще те отключа със едничка дума, ще те развихря, чак до небосклоните. С бакърения гняв на залеза, сърцето ти метално ще разбия! Ще бликнат чисти думи, неизказани, и жаден аз от тях ще се напия! Като вълшебство непорочно, снегът над ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
7945
0.0

Thumb_katya_rasheva

Февруарска къща

Усещаше вдовството си най-тягостно след полунощ. Изнурено от полска работа, старото му тяло заспиваше внезапно и също тъй внезапно се събуждаше. Лежеше притихнал в огромния креват и с часове се вслушваше в тайнствените шумове на къщата. По тавана лениво топуркаха мързеливи плъхове. Дървоядите безшумно довършваха ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8958
0.0

Thumb_articles

Другата жена

Не мога да бъда другата жена. Въпреки любовта ми. И прошката. И обещанията. Въпреки любовта ти към нея. Велика любов. И закъсняла... Господи, толкова закъсняла. Погледни ме в очите. Потопи се в тях. Какво остана. Спомени? Забрава? Потъпкани мечти? Нищо друго ли не виждаш? А бъдещето? Нейно ли е? Колебание... ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8726
0.0

Thumb_articles

Къде си, Любов?

Иван я забеляза между стелажите на супермаркета. Хубава, зряла жена! Около тридесет и пет годишна, стройна, с изящни крака, щръкнали предизвикателно гърди, с красиво, нежно лице – оживяла икона, с буйна кестенява коса, вързана на кок. Леко приведена над количката, прилича на опъната тетива, която всеки момент ще ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8704
0.0

Thumb_articles

Благодаря, Дикинсън!

Само миг да откраднем от времето есенно. Да се скрием от залеза тъжен за миг. В мравуняка разбунен – самотни, унесени, да си спомним за куцата мравка – войник. Бяхме там. Нали помниш добре? През войната... Мравоядите бяха ни смляли почти. Една куцаща мравка се гипсира в стената И това ни спаси... Тенк ю, ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
7973
0.0

Thumb_articles

Любовта не е лудост

Най-лесното нещо е да си опише любовта. Най-трудното нещо е да се опише любовта. Днес думите идват в повече, утре – не стигат! Вчера любовта ми донесе кошница с усмивки, днес – никаква я няма. Тя не живее според правилата ми. Затова я обичам! Тя не търпи ограничения. Затова ми е скъпа! Любовта идва и си отива – тя ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
9237
0.0

Thumb_articles

Манастирът на Нарциса

„Домът е там, където е сърцето" Росен Ризов кимна на охраната и затвори вратата. Уморено, с бавни движения разхлаби възела на вратовръзката и я свали. Сакото му тежеше, усещаше, че много му тежи – свали и него. Разкопча няколко от копчетата на ризата си и взе да диша по-свободно. Погледна към телефоните, които ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
14786
0.0

Thumb_articles

Сбъднат сън

Очаквам залеза, за да заспя, очаквам го, за да сънувам, очаквам пак да донесе съня ликът ти мил, за да му се любувам. С ръце мисленно да галя твойта гръд и думи нежни пламенно да ти шептя и може би с наслада както всеки път в скута ти с усмивка да лежа. Очаквам твоите очи да ме пленят макар и мислено в мене ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8655
0.0

Thumb_articles

Любов от Ани Колева, 18 г.

Една история помня аз от малка, една история величествено жалка, една история разказа ми морето, как едно поле се влюбило в небето. Гледало полето всяка нощ, блестящите очи на своята любима, любувало се то на мил разкош, искало му се да може да я има. Сутрин с нея раждал се денят му, с лъчи гальовни, със ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8871
0.0

Thumb_articles

Най-великото чувство

Какво е любовта – това са се питали хората през вековете И все още точен отговор не е намерен. Аз зная само, че любовта върти света – Събира във едно жените и мъжете. Тя е необяснима-просто трябва да се изживява, Нейната магия е в това – хора от близко и далече Успява неусетно да сплотява. Без нея никой не ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
6695
0.0

Thumb_articles

Без заглавие

Когато ти е тъжно и не виждаш светлинка в тунела, когато ти е прекалено трудно да отвърнеш на нечия усмивка. Когато си самичък, затворил се в стаичката малка, когато се разхождаш под дъжда и няма кой сълзите твои да изтрие. Когато ти е ужасно трудно да захвърлиш всичко и да кажеш – „Почвам отначало". Аз ще ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8052
0.0

Thumb_articles

Удължаване на Конкурса "Многолика Любов"

Приятели, на 1 февруари 2012 стартира нашият конкурс „" и само до този момент сме получили над 80 прекрасни творби от 40 автора, което ни накара да се замислим относно предварително дефинираните от нас срокове за провеждане на творческото съревнование. Мислихме, мислихме и решихме: За да имат всичките ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
5866
0.0

Thumb_articles

Слабост

Мрак. Тишина, от която оглушаваш. Тръпки. Поглед, забит в нищото. Изправяш се бавно. Навеждаш се, за да вземеш белият паднал лист хартия и усещаш пронизваща болка – точно отляво. Позната, за жалост. Затваряш очи, докато болката изчезне. И тогава виждаш отново Онези очи – познати, любими, желани. Изгубени. Липсват ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
7220
0.0

Thumb_articles

Магията на земното привличане

Дали преди, във някой друг живот, пресичали сме пътища житейски?... Дали мечтали сме си за любов, или оставали сме с теб далечни?... А някога, във бъдещ наш живот и може би във друго измерение ще помним ли за своята любов?... ще искаме ли да я изживеем?... Дали били сме?... Или някога ще бъдем?... Въпросът – ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8385
0.0

Thumb_articles

Размяна

След толкова години, пак да ме харесва? След брак полувековен, пак коси да сресва? „Дали е нещо болна? – мисля си с покруса. - Във болницата, здраво ще ни друсат..." Червило слага, точи епилиран крак, из къщата витае сластен полумрак. - „ Добре се справи снощи." – казва, заголила бедра и пищна пазва! ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8046
0.0

Thumb_articles

Писмо до него

Пиша ти, защото ти изтрих номера, а оператора отказва да ми го даде, но така има възможност да прочетеш това, което имам да ти кажа, отколкото пак да си наговорим глупости по телефона. Не знам как стигнахме онази вечер до онзи разговор, но определено развръзката не ми хареса. Не съм спряла да мисля оттогава ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
12792
0.0

Thumb_articles

Любов от Пепа Божилова

На петнайсет години всяко момиче наднича – да види на кого да подари любов... На двайсет години всяко момиче в детските колички наднича И иска да види как изглеждаш любов! Дори на сто години през многото диоптри пак тъй очите надничат – още ли те има любов? Това е написал баща ми за любовта, но много ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
7583
0.0

Thumb_articles

Св. Валентин

За празника на влюбените – св. Валентин искам от любимия подарък само един например малко букетче цветя, но набрани от всички страни на тази земя. И да ми го поднесе сред приказен рай например Таити, Халкидики, Хавай че отдавна аз си копнея аз си мечтая да видя с очите си тази омая. Може и малко пръстенче, ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
7970
0.0

Thumb_articles

Закъсняло признание

На татко Прости, че късно те разбрах! Разбрах те късно, мили татко! „Обичам те!" не ти казах и след тебе не затичах. Горчи ми на душата грях – Без думи само те прегръщах. Усещах, че си тръгваш-ах! Защо сълзите си преглъщах! Усмихвах ти се, глупости редях, А ти преструваше се, че ми вярваш. През сълзи беше ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
7178
0.0

Thumb_articles

Има хора

Има хора, безкрайно различни. Хора, които са страдали много, други, които не се обичат и искат на целия свят да си върнат. Хора, които мразят и да обърнат живота откъм опаката страна се стремят. Има такива, които те спъват или не вярват и ненавиждат... които пълзят. Има... Но има и други. Които обичат с ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
6986
0.0

Thumb_articles

Лунен ореол

Наближаваше Нова година. Дълго се чуди и на няколко пъти променя мнението си – къде и с кого да празнува. Вариантите бяха два – в ресторант, цивилизовано, или на хижа. Клонеше към вариант едно, досадни й бяха приготовленията, багажът, преценката от кое по колко да вземе, тежката раница,... На всичкото отгоре, ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
9319
0.0

Thumb_articles

Импресия

Долетяла е отнякъде като пролетен вятър, като майска роса е поръсила ливадите, дошла е, за да погали сламено руси детски коси, за да целуне свежи момински устни, за да стопли душите на стари и млади, на всички хора по света. Тя е навсякъде и във всичко. Във въздуха и във водата, в усмивката на слънцето, в ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
7789
0.0

Thumb_rozalina_rujina

Гостоприемна

Добре дошла, самота, добре дошла в очите ми, плачещи за него. Добре дошла, самота, добре дошла в ръцете ми, очакващи само него. Добре дошла, самота, добре дошла в сърцето ми, биещо за него. Добре дошла, самота, добре дошла в диханието ми, умиращо без него. Добре дошла, самота, бъди добра от днес с мене – ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8361
0.0

Thumb_articles

Многолика любов от Светлана Каменова

Да, любовта може да се нарече многолика, защото тя наистина има много лица. Можем да я изпитваме по различен начин към различни хора: родители, роднини, приятели, половинките си, към децата си и много други. На любовта не можем да дадем точно определение, всеки я определя с различни думи, както я усеща. Но е ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
7197
0.0

Thumb_articles

Слънцето в моите очи

Светът пълен е с искри, животът вечен е нали? Времето като че ли е спряло, сърцето пак е затуптяло. Ти ми подари звезда сред облаци от мрак и тъмнина. Слънцето започва да изгрява и всичко наоколо заблестява. Колко радостни слова ще чувам, през безсънните си нощи ще бленувам, ще рисувам пак със любовта, ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8473
0.0

Thumb_articles

Кратка поезия

Странна бе тази нечакана сцена – крачех разсеяно, не виждах дори някакви мисли ме бяха обзели... И изведнъж пред очите ми ти се яви! Бе непознат, лице сред тълпата, нямах представа – кой, от къде? Ала усети сърцето ми тръпка позната и я откри върху твоето мъжко лице! Гледах в очите ти, даже не дишах. Времето ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8967
0.0

Thumb_articles

Любовта, любовта, ах тя…

Иван Петров си имаше любовница – Маца. Тя не беше нито по-млада, нито по-красива, нито по-умна от жена му Муца. Запознаха се преди шест години в кварталния супермаркет. Тя работеше като магазинерка там, а него по една случайност го беше изпратила жена му да купи хляб и колбаси. Харесаха се от първия поглед. ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
7787
0.0

Thumb_articles

Петък вечер, или преди и след часа на Пепеляшка

Петък вечер. Краят на една полутъмна полусветла седмица (има ток-няма ток). Бързам към втория си още незавършен дом. В ръката ми още студенее масивната месингова дръжка от входната врата на службата. Вървя на изток, срещу необичайно тъмното небе за това време на годината. Идва буря и поривът на вятъра ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
7444
0.0

Thumb_ilia_mihailov

Кабо да Рока

Стоях десетина минути безмълвен на скалистия бряг край най-западната точка на атлантическото крайбрежие и следвах с поглед бавно оттеглящата се вода. После слязох. Подвластен на трудно обяснимо желание, ей така, както си бях с обувките, поех по океанското дъно. Метър, два, десет, сто... Този материал е ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8130
0.0

Thumb_articles

Съдба – човешка безкрайност

Стъпките глъхнещи в нетърпението на очакването се спряха пред вратата ми. Дъхът му – топъл и нежен, влезе пръв и предупреждаващата му ласка ме погали. Мъжът застина чудейки се дали да почука не разбирайки бързината на любовното знание. Мисълта за освобождение дойде, ала я отпратих оставяйки мъжът в ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
7733
0.0

Thumb_articles

Изпуснах те хиляди пъти

Изпусках те хиляди пъти Как да го направя отново Куршуми са твоите думи Щом казват ми сбогом Избягваме от всичко Скрили собствената си любов И сякаш не ни струва нищо Дори един живот... Каква е обичта до болка Щом е истинска защо да боли Една душа разпокъсана, жестока Щом в нея нищо не гори Ти знаеш ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
7701
0.0

Thumb_articles

Пътуване за никъде

Вероника пътуваше, животът й приличаше на път без начало и без край. Пътуваше за никъде. Пред погледа й се сменяха пейзажи като движеща се филмова лента – узрели жита, като златисти гъсти коси на младо момиче, овощни градини, бели от цвят, сякаш безброй пеперуди, накацали по клоните на дърветата, потрепваха с ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
9338
0.0