Творчество

Normal_105

Иконна живопис и акварели в света на Ваня Петрова

"Рисувам, когато съм спокойна, искам иконите ми да привличат с благ поглед и от тях да струи светлина, а не да отблъскват хората", категорична е художничката Ваня Петрова. Тя е притеснителна и лаконична, когато разказва за себе си. Разбирам, че общата изложба с колегите й Петя Антонова, Огнян Драгойков и Мария Митева я променила, станала е по уверена. Отминали са само четири месеца от представянето им в Художествена галерия в Русе. Авторите от Дунавската задруга и Задругата на майсторите на художествените занаяти в Пловдив през месец декември показаха своите икони и предизвикаха интерес сред почитателите. "Тази изява за мен се оказа поредното изпитание, проверих не само творческите си сили, но и усетих как ме приемат хората", припомня си Ваня Петрова и допълва, че е благодарна на своите колеги и приятели за откровените разговори. Споделените радостни мигове са ценни за нея, разбира доколко е успяла да докосне аудиторията, какво е пропуснала и как да развълнува почитателите си. Изявата зарадвала и дъщеря й Надя, която подкрепила талантливата си майка и помагала в деня на

Вижте още >>


преди повече от 9 години
2
12175
5.0

Thumb_river

На брега на реката

В малко селце, точно до брега на реката, където времето забавяше ускорения си ход, а стрелките на часовниците мързеливо крачеха по своя еднообразен път, живееше млад мъж, болен от много тежка болест. Лекарите не знаеха колко време му остава, затова всеки ден той прекарваше така, все едно му е последен. От любимите ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
10360
0.0

Thumb_dsc01222

Всичко е за мен

Напрежението го удари още на влизане. Витаеше из стаите и безмилостно напомняше, както за пропуските на строителите, така и за стойността на ремонта, който го очакваше. Това обаче бе едно на ръка, защото надуши и друго: жена му гузно запречваше вратата към спалнята, подрънкваше с две чаши кафе в ръце, а щом й ...

Вижте още >>


преди около 12 години
10333
0.0

Thumb_photo

Приятелство

Да, аз си имам една истинска приятелка. Живеем в един блок, в един вход. Блокът се намира на най-хубавото место в родния Пловдив. Близо е събота пазара, от където си купуваме плодове и зеленчуци и ги хапваме сладко, сладко. Аз, защото ги обичам – плодовете за сила, а зеленчуците за ракийката. И тя, ...

Вижте още >>


преди около 13 години
10326
0.0

Thumb_denica_peeva

Уловени сезони

Покрай преминаха много сезони, в палитрата цветна всичко се сля. От живота ми дните вече се ронят, като преглъщана дълго сълза. Уморена луна в оцеляло небе, на облака тъжен остави сребърна диря. А в моите сънища, бели коне, ...с юздите си времето спират. Не можах да опазя, както мидите пазят ...

Вижте още >>


преди около 13 години
10323
0.0

Thumb_articles

Бяла Коледа от Нели Господинова

Светло ли ти е в душата, мамо, горе, на небето отмаляло... В коледната нощ без тебе само скита се сърцето оцеляло. В стъпките, отдавна избледнели, в спомените живи като рани... Търся те в най-светлите недели, търся те в угасналите длани. Светло ли ти е? Ще ти запаля свещ от восък с коледната пита. Бъдникът в ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
10318
0.0

Thumb_articles

Подреждане на елхата

Изкуствената елха седи в кутията си и се надява някой да си спомни за нея. Вчера пуснах водата в тоалетната да отнесе останалите задачи и пристъпих към главната. Издърпах зеленото стъбло рязко и няколко иглички изпопадаха до краката ми. Нямаше „Ох, ах!" От бързане може би не съм ги чула. Оглеждах се за ъгълче, ...

Вижте още >>


преди почти 11 години
10224
5.0

Thumb_vihren_mihailov

Пролуките на времето

От рано все чаках и плаках,                но все се надявах;                кръщавах, прощавах,                до бяс полудявах,                и все се надявах; да питаш, да скиташ и пак да политаш, да мразиш, да тачиш, да влачиш нашето скучно смирение до сетната тъжна капка съмнение. Не е това. А ...

Вижте още >>


преди около 13 години
10208
0.0

Thumb_dimitrina_stefanova

С устни шепнейки любов

С устни шепнейки любов, в единственят миг е ценен знам ще чакам цял живот За единствен миг вечен Докосваш ме така леко Като прегръдка на дете Мои пътник от далеко Сгушен в двете ми ръце Мълчиш и ме обричаш На глуха тишина Каква да бъда , за да ме обичаш Дете или жена? С очи треперещи горещи Поглеждаш ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
10152
0.0

Thumb_nedqlka_avreiska

В окото на торнадото

Не чакван отпуск от цели три седмици. Хана не знаеше какво да прави с това безкрайно много свободно време. Без ангажименти, без планове, без будилник. Не беше свикнала на бездействие и лудна. Кръстосваше апартамента като току-що затворен див тигър. Не й се излизаше, не искаше да вижда никoй. Нe можеше да ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
10124
0.0

Thumb_nina_doncheva

На чаша чай поседнахме с тъгата

Вали, превръща улиците във реки, разплаква къщите, площадите дори дърветата се къпят във сълзи. Вали, а ние с теб стоим сами. в средата на дъжда почти, застинали очи в очи, потънали във своите съдби. Вали, и облакът над нас гърми, дъждът ритмично трополи, но ние с теб не чуваме, уви! Защото вече сме сами! ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10120
0.0

Thumb_ludmila_petrova

Сексът и гЛадът

Не знам защо в обществото битува теорията, че жените едва ли не мразят секса. Това абсолютно не е вярно. Напротив. Но биха го обичали повече при определени обстоятелства. За да се аргументирам какви, ще представя „нейния ден" и „неговия ден". „Нейният ден"– ставане преди всички. Закуска. Изпращане за работа ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10108
0.0

Thumb_dsc00495

Нивите

1. Младата жена стоеше приведена в треволяците край чучура. Повече от час, откакто дойде бързешката, оглеждайки се изплашено и вече чувстваше краката си изтръпнали, а гърбът я болеше ужасно. Но изобщо и не помисляше да си тръгне... "Детито ще дойде, сигурна съм" отново си помисли тя, сякаш, за да убеди самата себе ...

Вижте още >>


преди около 12 години
10106
0.0

Thumb_kristina

Броя чудеса и чудовища

Тичаш. Бързаш. Не осъзнаваш колко важни неща подминаваш. Времето още по-бързо изтича, просто годината се измича. Тичаш. Бързаш. Не осъзнаваш – най-важното разпиляваш. А кое е по-важното – дали неуловимото, или тези пари, влудили ни от необходимост.   И пак – моите вечни душмани. Които сама си отхраних. ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10098
0.0

Thumb_valeri_stankov

Поети, капки и звуци

Тъй както в сетните минути осъденият на разстрел сънува сребърни кошути да бягат през бодлива тел, а през шпионката под вежда го гледа надзирател строг и няма никаква надежда, че може да го види Бог, тъй както във приют за луди – не арестуван във куплет, поетът мачка пеперуди със всеки ненаписан ред, тъй както ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
10091
0.0

Thumb_crs

Коледен концерт

- Една Коледна нощ може би ще помня дълго – каза Теодора. Пастелномеките й очи имаха цвят на есенно море. Тя гледаше към прозореца. В стаята се прокрадваше сребриста светлина. Беше топло и тихо. Навън снегът покриваше малката градинка със старите тъмни кестени, които сега приличаха на самотни човешки фигури с ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
10089
0.0

Thumb_elena

Ежко, който искаше да промени света

Дядото и таткото на малкото таралежче Вал бяха шивачи и искаха да му предадат занаята си. Вал беше много талантлив, обаче не му харесваше да шие дрехи за горските животни, защото ги смяташе за недостойни. Според него всички жители на гората имаха недостатъци. Зайо – страхлив, Мечо – наивен, Вълчо – глупав, ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
10088
0.0

Thumb_dsc00495

Някога имах мечта

Някога имах мечта – да живея във дом със много деца, да съм сред хора с широки сърца, да ги дарявам със много любов, да пълнят сърцето ми с тих благослов, да разговаряме дълго, със дни и никога да не чувам за тежки беди... Все още имам тази мечта, след като имах много деца, след като бях сред хора с широки ...

Вижте още >>


преди повече от 11 години
10081
0.0

Thumb_yuliana

Душа като пчела през зимата

Така добра и влюбена във хората ме правиш ти. Орисваш ли ме, зимо? Защо, Душа, като врата разтворена, попиваш нежност зрима и незрима? И като в храм, молитвено изтръпнала, мълчиш, Душа, за ласки зажадняла. Но днес не си ни черна, ни помръкнала... Снегът отвън и теб направи бяла.   Душата ми ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
10068
0.0

Thumb_jivodar_dushkov

Дарен с живот, живот дарявай

Дълбоко съм ви благодарен за името, с което съм наречен, че сляхте с обич „Живо" с „Даре" – в съдбовен знак от вас обречен: дух жизнен аз да разпилявам: с най-чистите си мисли, без остатък. И не да вземам, а да давам – на другите, дори и непознати. А как се случи, не усетих, но „Даре" скоро си остана вкъщи ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
10067
0.0

Thumb_vihren_mihailov

Да обичаме без страх

Спрях от някъде за никъде. Празнотата превърнах в пространство, населих го с вятърни мелници и зачаках всички очакващи. Безпътицата, друг да я носи; на мен оставете куража да бъда. Целите – друг да постига; пътеки ръбати, усукани в мен да се впиват,                                          с мен да ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10053
0.0

Thumb_anna_kolchakova

Съществуване в новия социум

Непрекъснато ми се иска Непрекъснато ми се иска да не говоря за глупости, да обсъждам единствено умни неща, но второ, че няма кой да ме слуша и първо, че всичко май казали Платон и Кант. Обаче не мога да млъкна от технологии – такива адски блага ни натресоха, че няма измъкване и денонощно коментираме, чатим ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10050
0.0

Thumb_articles

Коледен дух от Розалина Ружина

Лия вървеше по оживените улици на малкия южен град. Всеки говореше възбудено на някой, усмихваше се припряно, оглеждаше витрините, обзет от коледния дух. Вратите на магазините по търговската улица непрекъснато се отваряха и затваряха, а витрините им примамливо светеха, украсени с разноцветни лампички, гирлянди и ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
10032
0.0

Thumb_kristina

Жени на лов

Със Зоя, потомствена авджийка и с ловен стаж близо 40-годишен сме седнали на пусия. През последните години стана даже модно в мъжкото хоби да навлезе женското лоби – казано но кратко жени на лов. Аз съм така да се каже от новите млади ловци. И тъкмо се отворихме, че жените са по-дисциплинирани във всичко, ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9960
0.0

Thumb_genka_01

Любовен танц

Нежна, или напориста, скромна, или дяволита, свята чувствена и чиста – Тя пристига без да пита. Не признава Тя сезони, нито възраст, нито пол, нито правила, закони, нито ред и протокол. Граници и бариери, не признава Любовта. Може Тя да ни намери зад заключена врата. Идва като гръм небесен, като ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
9924
0.0

Thumb_orli2_1-1

По стълбите на... живота

Оня ден станах на 57. Цял живот досега работих, носих, принасях, служих на родина и на фирми всякакви. Търсих духовното и гледах да се задоволявам с малкото, което аз и семейството ми имахме на този свят. Беше ми трудно, когато дъщерята растеше и тази духовност не стигаше, за да ѝ купуваме хубавите дрешки и ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9915
0.0

Thumb_snimkahris

Зъболекарите също плачат

Срещна ги болката. Пустият му мъдрец! Не го остави да мигне цяла нощ. Едва дочакал да се развидели, набра смелост и потропа на вратата на зъболекарския кабинет. - Влизай, влизай! – чу звънкия глас на медицинската сестра. Пенка работеше вече двадесет години в здравната служба на завода и хората я имаха за ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
9911
0.0

Thumb_denica_peeva

Премеждие

Откакто ги помня, моите съселяни си лафят с идиоми. Просто нямат време за дълги приказки. Ако попиташ някого как е, ще промърмори, че е „орта будала" и те подминава. Те са и най-уникалните зевзеци, които съм срещала в живота си. Контактите им се състоят повече в това да си погаждат различни номера и после години ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9902
0.0

Thumb_anna_kolchakova

Нищичко да не пропускаме

Животът ми свършва, а не съм ти се още нарадвала Ненаситна съм, ненагледни мой, а изтича той. Кажи ми, бе Господи, това правилно ли е – да не сме вечни, когато обичаме? Непрекъснато искам ръцете ти, искам уюта ти, ненаситна съм, ненагледни мой, ненаситна съм. Наближава самотно космическо лутане. Нека да не ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9895
0.0

Thumb_g._mixalkov

Хлябът

Татко често казваше: "Никой не е по-голям от хляба." Когато бях малко момче не можех да разбера как така никой не е по-голям от хляба. Досещах се, че в тези думи има някакъв таен смисъл, който само възрастните разбират, но не смеех да попитам какво значи, защото си мислех, че ще ми се смеят. Татко слагаше ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
9883
0.0

Thumb_articles

Коледна молитва от Тоня Борисова

Коледа е! Благодат вали, но дали в душите става бяло? В тая нощ Иисус се е родил и Звезда-Спасение огряла: да прогони мрака на греха, и човеците да стори братя; милостта на Прошка-Светлина да познаят с Доброта в сърцата! Да изчезнат болки и беди, кървава жестокост и омрази... Тази нощ Иисус над всички бди и с ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
9824
0.0