Творчество

Normal_105

Иконна живопис и акварели в света на Ваня Петрова

"Рисувам, когато съм спокойна, искам иконите ми да привличат с благ поглед и от тях да струи светлина, а не да отблъскват хората", категорична е художничката Ваня Петрова. Тя е притеснителна и лаконична, когато разказва за себе си. Разбирам, че общата изложба с колегите й Петя Антонова, Огнян Драгойков и Мария Митева я променила, станала е по уверена. Отминали са само четири месеца от представянето им в Художествена галерия в Русе. Авторите от Дунавската задруга и Задругата на майсторите на художествените занаяти в Пловдив през месец декември показаха своите икони и предизвикаха интерес сред почитателите. "Тази изява за мен се оказа поредното изпитание, проверих не само творческите си сили, но и усетих как ме приемат хората", припомня си Ваня Петрова и допълва, че е благодарна на своите колеги и приятели за откровените разговори. Споделените радостни мигове са ценни за нея, разбира доколко е успяла да докосне аудиторията, какво е пропуснала и как да развълнува почитателите си. Изявата зарадвала и дъщеря й Надя, която подкрепила талантливата си майка и помагала в деня на

Вижте още >>


преди повече от 9 години
2
12175
5.0

Thumb_prose

Клетката

Дана разбра, че трябва да свикне с тишината. Цял живот бягаше от самотата, но тя я преследваше неотлъчно по всяко време. И в препълнените салони, където отиваше, и сред много хора, и у дома сред близките я усещаше, като клеймо на съдбата, от което нямаше измъкване. Може би, за да избяга от самотата, отрано се ...

Вижте още >>


преди повече от 11 години
10417
5.0

Thumb_poetry

Орис

С вихри се отдръпна зимата оголи земя, зърна и звуци, под топъл бял кожух преспаха образи на златоливни ниви!   Земя на хляб, на вино и мечти, на прадядов глас и ширини, прилумнал род, подирил мир в образи на божии души. В скрижали вехти написа своя нов живот, на хора в сплетени съдби, а аз носех здравец, ...

Вижте още >>


преди повече от 11 години
8217
0.0

Thumb_botev

"Тютюн" и "Майце си" да отпаднат от учебната програма?

Това гласи предложение на МОН - вече да не се изучават и "Моята молитва" на Ботев, вапцаровото "Вяра", както и шекспировият "Хамлет". Днес министър Клисарова отрече подобни промени

Вижте още >>


преди повече от 11 години
8829
0.0

Thumb_parvoleta_madzharska

Дълбок е кладенецът на душата

Да беше се научил дядо Господ Сигурно вече има перде от облаци върху очите си и се нуждае от светкавична операция. Сега си играе с фигурки от восък - от изгорелите свещи на душите, прави топчета от звезди и ги хвърля... Господи, ослушай се, поспри за миг и взри се пак във мравешката менажерия. Душите ни се ...

Вижте още >>


преди повече от 11 години
9597
5.0

Thumb_g._mixalkov

Колоната на целувките

Седяха в градината на кварталното ресторантче. Масите и пейките бяха дървени. Стари високи акации хвърляха дебела сянка. Пиеха наливна бира с пържени картофи. Съседните маси бяха празни. От време на време отнякъде долитаха гълъби, разхождаха се по червените покривки на масите и кълвяха нещо. -Не обичам гълъбите – ...

Вижте още >>


преди повече от 11 години
10482
0.0

Thumb_stefka-pavlova

Подари ми

Една усмивка време подари ми и поглед пълен с весели искри. Това желание поне изпълни ми , преди времето да отлети. На слънчев лъч ще се залюлея и с вятъра ще литна във нощта, да дойда , на ръце да те полюлея и с тиха прегръдка да те приспя. А после нежничко ще те целуна с устни – паяжинки от роса , ще ...

Вижте още >>


преди повече от 11 години
8486
0.0

Thumb_jivodar_dushkov

Цената на златото

Някой позвъни на вратата. Излязох, но дали защото крачките ми бяха в посока тъмнина-светлина или защото на фона на входа на блока виждах единствено силует, не разпознах позвънилия. Още първата му дума обаче отключи спомена у мен. И се учудих безкрайно много и на себе си, и на дошлия. Не очаквах, че след 27-28 ...

Вижте още >>


преди повече от 11 години
11730
5.0

Thumb_heart

Човече, нямаш ли сърце?

Село Еникьово не беше много голямо. Живееха около 200 души на различна възраст. Младите се бяха пръснали по света, за да търсят късмета си, който както може. Малко хора се задържаха в селото. Един от тях беше чичо Владо. Той беше сред кореняците в него. В бащиния му дом се бяха родили децата му, отраснаха там, в ...

Вижте още >>


преди повече от 11 години
17583
0.0

Thumb_252592_4033194220852_243714672_n

Страх - продължение

Не усетих боцването, а само шамарите на доктора и студената вода, с която ме обливаше сестрата, за да се съвзема от припадъка, който най-неочаквано ме сполетя. И таз добра! Още не бяхме започнали, а аз вече се предадох на своите страхове и се посрамих пред хората. В мен не бе останала и капка от така ...

Вижте още >>


преди повече от 11 години
9207
0.0

Thumb_starsky

Падаща звезда

Точно, когато Звездите си говорили помежду си за хората на Земята, за това колко капризни, алчни и лоши вече са, от сълзите на Звездата майка се отронила сълза. Всички добре знаем, че една сълза от Звезда се нарича Падаща Звезда. И разбира се тази сълза паднала върху Земята, в един от най - богатите квартали. ...

Вижте още >>


преди повече от 11 години
9399
0.0

Thumb_252592_4033194220852_243714672_n

Страх

Като ме заболя един ми ти зъб, като взе да ми расте оня мъдрец, казвам ви - цяла седмица фучах и трещях у дома като буреносен облак, без обаче да казвам какво ми е. Та нали в противен случай жената щеше да ме замъкне на зъболекар, а аз през целия си съзнателен живот никога не съм стъпвал при тези шарлатани. ...

Вижте още >>


преди повече от 11 години
10875
0.0

Thumb_penna_3

Класиците не страдат

Големите български писатели имаха привилегиите да са на вниманието на особени хора. Матеев работеше в Съюза на писателите като домакин и снабдител. Наред с това погребваше хората на перото. Аз имах честа да му помагам. Получавах подобаващо възнаграждение... Безпаричен ден. Влизам в кафенето на Съюза. - ...

Вижте още >>


преди повече от 11 години
8732
0.0

Thumb_sam_1420

Безпътна душа

Борето вървеше,вървеше,вървеше...След вече толкова години неговата прегърбена походка не привличаше вниманието на жителите на красивия южен град.Той беше неделима част от улиците,от пейките,от студа и жегата,от дребните души на 21 век... Един от местните бизнесмени,опазил чистотата на сърцето си и добротата ...

Вижте още >>


преди повече от 11 години
9604
0.0

Thumb_nedqlka_avreiska

В тишината

В тишината белеят кръстове по хиляди безсмъртни голготи. И вече късно, ужасно късно е за нещо да моля отново живота. А когато тишината заплаче и блесне стигмата Мълчание, светулките подпалват здрача и бяла Вечерница в мен сияе. Тогава аз съм нечия Луна, а ветровете - конче еднорого. И нека плаче тъжна тишина - ...

Вижте още >>


преди повече от 11 години
9131
0.0

Thumb_apple

Есента на една ябълка

Знаеш ли, преди време те сънувах. Ти беше дърво. Голямо и силно. Със зелена и свежа корона и клони, счекнати от плод. А аз, аз бях ябълка. Алена такава, бузеста. Гледах учудено света от най-високото ти клонче. Усмихвах му се и му се радвах. - Слушай, искам да сляза! – казах ти един ден. – Докога ще ме държиш тука? ...

Вижте още >>


преди повече от 11 години
8514
0.0

Thumb_dsc00495

Някога имах мечта

Някога имах мечта – да живея във дом със много деца, да съм сред хора с широки сърца, да ги дарявам със много любов, да пълнят сърцето ми с тих благослов, да разговаряме дълго, със дни и никога да не чувам за тежки беди... Все още имам тази мечта, след като имах много деца, след като бях сред хора с широки ...

Вижте още >>


преди повече от 11 години
10081
0.0

Thumb_252592_4033194220852_243714672_n

Денят на майката

Днешният ден беше много специален. Разбра го още от сутринта. Всички жени в дома получиха по една роза или карамфил, а Дениз знаеше, че щом една жена получава цвете, трябва да има някакъв специален повод за това – или рожден ден, или неочакван подарък от таен обожател. Малкият Дениз не знаеше какво означава ...

Вижте още >>


преди повече от 11 години
11670
0.0

Thumb_g._mixalkov

Един месец

Вървеше по мокрия пясък. Морето шумеше, а студеният есенен вятър я блъскаше в гърдите. Не помнеше кога беше тръгнала и колко време вече вървеше. Стъмваше се, а тя отиваше все по-далече и по-далече, но й се струваше, че стои на едно място, а пясъкът пред нея бяга. Вълните се надигаха с ръмжене, а после се ...

Вижте още >>


преди повече от 11 години
9064
0.0

Thumb_252592_4033194220852_243714672_n

Коя е тя

Тя обичаше да пътува. Целият й съзнатален живот бе едно безкрайно пътешествие, без отправна точка или крайна цел. Затова бе създадена, затова живееше и съществуваше. Сякаш бе родена там, на прашния път, където започна нейното странстване из обетованата земя. Нямаше по-красиво нещо на света от тази плодородна ...

Вижте още >>


преди повече от 11 години
9080
0.0

Thumb_sam_1420

Трохи живот

Елеонора вървеше бавно към моста.Облякла бе най-хубавата си рокля – червена, дълга, обвиваща се около крахката ѝ снага. Меките кестеняви къдри се диплеха по гърба, а по нежното ѝ лице нямаше никакъв грим. Ето я реката,която щеше да я приюти и повече няма да ѝ се налага със сетни сили да се изправя след поредния ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
9701
0.0

Thumb_252592_4033194220852_243714672_n

Визита

Късен следобед. Както си лежах лентяйски върху дивана пред телевизора, отдал се на лежерно бездействие и мързел, с бира в едната ръка и с чипса в другата, телефонът иззвъня и прекъсна моето неделно нищоправене. Можех да позная, че тъщата се обажда, дори по самия телефонен звън – сещате се, както когато ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
13991
0.0

Thumb_dsc00495

Благослов

Когато вятърът утихне и луната изръси звезди, когато нощта се усмихне и моят свят затрепти, тогава искам да си до мен. Да ти разкажа за последния ден, за хората, които видях, за мечтите, които мечтах. Да погалиш с поглед челото ми, да стоплиш с нежност леглото ми. Да ме завиеш кротко, с любов, Да ми ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
8086
0.0

Thumb_sand

Пясъчна любов

Срещнаха се на плажа – място, на което всичко е любов. На плажа любовта присъства повече от където и да е другаде - във всяка песъчинка, във всяка капка морска вода, но най-вече във въздуха. Там витае нещо необяснимо, нещо гъделичкащо и приятно дразнещо душата. Накъдето и да погледнеш ще откриеш летния флирт – ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
7863
2.0