Творчество

Normal_105

Иконна живопис и акварели в света на Ваня Петрова

"Рисувам, когато съм спокойна, искам иконите ми да привличат с благ поглед и от тях да струи светлина, а не да отблъскват хората", категорична е художничката Ваня Петрова. Тя е притеснителна и лаконична, когато разказва за себе си. Разбирам, че общата изложба с колегите й Петя Антонова, Огнян Драгойков и Мария Митева я променила, станала е по уверена. Отминали са само четири месеца от представянето им в Художествена галерия в Русе. Авторите от Дунавската задруга и Задругата на майсторите на художествените занаяти в Пловдив през месец декември показаха своите икони и предизвикаха интерес сред почитателите. "Тази изява за мен се оказа поредното изпитание, проверих не само творческите си сили, но и усетих как ме приемат хората", припомня си Ваня Петрова и допълва, че е благодарна на своите колеги и приятели за откровените разговори. Споделените радостни мигове са ценни за нея, разбира доколко е успяла да докосне аудиторията, какво е пропуснала и как да развълнува почитателите си. Изявата зарадвала и дъщеря й Надя, която подкрепила талантливата си майка и помагала в деня на

Вижте още >>


преди около 10 години
2
12405
5.0

Thumb_nedqlka_avreiska

В тишината

В тишината белеят кръстове по хиляди безсмъртни голготи. И вече късно, ужасно късно е за нещо да моля отново живота. А когато тишината заплаче и блесне стигмата Мълчание, светулките подпалват здрача и бяла Вечерница в мен сияе. Тогава аз съм нечия Луна, а ветровете - конче еднорого. И нека плаче тъжна тишина - ...

Вижте още >>


преди около 12 години
9581
0.0

Thumb_rozalina_rujina

Жесток оазис

Валентина не спеше. Просто бе притворила очи и не искаше да става от леглото. Нямаше сили, чувстваше гадене и затова реши да полежи. Освен неразположението, в главата ѝ пулсираше тежестта на взетото решение. Усещаше, че то щеше да бъде дамгата на нейния живот, но само тя знаеше колко трудно го взе. Поредица ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
12534
0.0

Thumb_g._mixalkov

Златният медал

Дъждът навън не спираше. Сякаш бездомник с премръзнали пръсти чукаше по стъклото. Вятърът свиреше и наподобяваше тих детски плач. В стаята беше хладно. Катя седеше във фотьойла, облякла дебела домашно изплетена жилетка. По телевизията даваха някакъв американски филм за фатална любов и чудовищно престъпление. Не ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
11333
0.0

Thumb_dimitar_yovkov

Някога веднъж

Ще тръгна бавно, както някога, пред мене пътят ще блести, ще ме примамват бързи влакове, разпалили в нощта искри. Рекичка отстрани ще тича, осеяна с безброй звезди и пак в безкрая ще се вричат разпенените й вълни. Тогава може би ще седна на камък бял покрай брега, назад за малко да погледна, където ражда се ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
11652
0.0

Thumb_dsc01222

Любов по време на криза

Меко прещракване на стария механизъм и гласът на радиоводещия изпълни стаята: „Ставайте!" – бодряшки подвикваше ранобудникът.   - - Започва новата ни радио игра, в която всеки спечелил, утре и само утре няма да отиде на работа. Щом недоумявате – ще обясня: Той просто ще си почива и никой няма да го уволни. ...

Вижте още >>


преди около 13 години
11874
0.0

Thumb_252592_4033194220852_243714672_n

Денят на майката

Днешният ден беше много специален. Разбра го още от сутринта. Всички жени в дома получиха по една роза или карамфил, а Дениз знаеше, че щом една жена получава цвете, трябва да има някакъв специален повод за това – или рожден ден, или неочакван подарък от таен обожател. Малкият Дениз не знаеше какво означава ...

Вижте още >>


преди около 12 години
12199
0.0

Thumb_valeri_stankov

Тревичка в топлата ти шепа

Момиче ме гледа щастливо със езерно сини очи – кобилка, развеяла грива – към мене момиче хвърчи, нехае за тихия залез в плешивото мое небе – посочва ме то с показалец – в нозете ми пали фламбе, земята под мене ли пари – или се въззех в небеса, и аз – пепелен от пожари – отново си чувам гласа – аз пея – за ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
12647
0.0

Thumb_articles

Амброзия

В очите ти вселената видях и тя блести така лазурно синя. Луничките, поле от звезден прах, Лицето ти – икона на светиня! В ръцете ти – желаните – прозрях, че жарко е сърцето на богиня, че няма рай без тебе и без тях. Не ми е нужен листа от смокиня! В „недрата ти" божествени узнах: вкусът на младо вино – ...

Вижте още >>


преди около 13 години
22248
0.0

Thumb_diana_cherneva

Защото съм жена

Различна съм, понякога съм дяволски студена, пък и лоша, но през останалото време - ангелски добра. Стремя се, да се променям само в правилна посока, да върша само добрина, да бъда кротка, лъчезарна, птица волна с неподрязани крила. Но животът често капва в окото ми сълза и в миг ме прави друга, не мила и ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
11276
0.0

Thumb_articles

Оброчно

Сякаш тази нощ венча Земята – прати ѝ оброчно пълнолуние... С ветрове поиска ѝ ръката, тях калеса като стари кумове. Както обичаят повелява, кат от бели дрехи ѝ облече. Храм от снежни преспи ѝ направи, всички грехове от нея свлече... И така, нагиздена и бяла, тя отърси старите си болки. Но успя ли всичко да ...

Вижте още >>


преди около 13 години
14676
0.0

Thumb_articles

Коледна магия от Теодора Георгиева

Всички ние свързваме тези светли празници с подаръци, пожелания, песни, късмети. Но според мен магията на Коледа е в това да бъдем заедно с най-близките си, да се стараем да бъдем добри и човечни не само по празниците, а и през цялата година. Да се стремим и да помагаме на хората които нямат семейства и няма с ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8202
0.0

Thumb_dsc00495

Някога имах мечта

Някога имах мечта – да живея във дом със много деца, да съм сред хора с широки сърца, да ги дарявам със много любов, да пълнят сърцето ми с тих благослов, да разговаряме дълго, със дни и никога да не чувам за тежки беди... Все още имам тази мечта, след като имах много деца, след като бях сред хора с широки ...

Вижте още >>


преди около 12 години
10560
0.0

Thumb_g._mixalkov

Благодарствено писмо

Те стояха пред Пепа и я гледаха мълчаливо. В погледите им имаше отчаяние. Опитали всичко, вече не вярваха в нищо и сякаш бяха дошли при Пепа, за да споделят мъката си и може би малко да им олекне. Не вярваха, че тя ще им помогне, идваха ей така, за да си кажат, че и това са направили. Той беше на около четирийсет ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
11742
0.0

Thumb_nedqlka_avreiska

В окото на торнадото

Не чакван отпуск от цели три седмици. Хана не знаеше какво да прави с това безкрайно много свободно време. Без ангажименти, без планове, без будилник. Не беше свикнала на бездействие и лудна. Кръстосваше апартамента като току-що затворен див тигър. Не й се излизаше, не искаше да вижда никoй. Нe можеше да ...

Вижте още >>


преди около 13 години
10640
0.0

Thumb_articles

Лунен ореол

Наближаваше Нова година. Дълго се чуди и на няколко пъти променя мнението си – къде и с кого да празнува. Вариантите бяха два – в ресторант, цивилизовано, или на хижа. Клонеше към вариант едно, досадни й бяха приготовленията, багажът, преценката от кое по колко да вземе, тежката раница,... На всичкото отгоре, ...

Вижте още >>


преди около 13 години
9740
0.0

Thumb_galena_vorotinceva

Наесен, в листопадите

Простира майка ти кенари, суши ги с вятър от Пирин, а зад високите дувари баща ти лее луд пелин. Знам гроздето като куршуми как тегнеше върху пръстта. Наля се като сладки думи – в хастара жълт на есента си търся две от тях за мене – за свят ден, викаш, ги държа. На времето какво му дреме – затръшна твоята ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
11045
0.0

Thumb_tales

Приказка за момичето, което не беше нито красиво, нито работно, нито умно

     В едно малко градче преди не много време се родила третата дъщеря на една жена. Разочарованието й било двойно. Първо - чакали момче. Второ - момичето не било красиво като двете си по-големи сестри. Родителите също не били хубави, но Природата решила да поправи тази несправедливост и им пратила гените от ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
20366
0.0

Thumb_articles

Магията на Коледа от Петя Станчева

Студена и суха сутрин. Бъдни вечер, а дори няма сняг. Вървях и си мислех как нищо хубаво не е останало на този свят, как вече не вярвам в чудеса и дори в собствените си мечти. Понеже беше Негов празник, си обещах, че давам последен шанс на Господ да ми върне вярата във всички тези неща. Уви, всичко вървеше точно в ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8809
0.0

Thumb_albena

Цената

Мамо, мамо, мамо... и да знаеш, страхотно е и има едни големи фонтани, които разпръскват водата навсякъде чак до краката ти и се образуват причудливи фигури, и има музика и-и-и – дъщеря ѝ звучеше толкова развълнувана, че думите се прескачаха една през друга – и, знаеш ли, знаеш ли... ох, мамо, трябваше да си тук, ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
10158
0.0

Thumb_anka_djenkova

По голите камъни на пролетта

И ако пък ти, този, същият, който по рождение, знам, да бъдеш добър, си осъден – изтърпиш ме да бъда наоколо ти, както в годините минали – в годините бъдни – всеки път ще получавам по късченце щастие... Но ако някой ден внезапно изчезна, тръгна си тихо, без сбогом за теб си отида – дали пък, питам се аз, забележиш ...

Вижте още >>


преди около 13 години
9992
0.0

Thumb_articles

Коледна магия от Диана Славова

Коледният звън в главата ми вече отеква и мрачното ми настроение изведнъж секва. Всички сме щастливи, забързани вървим, търсим най-хубавия подарък да дарим. Навсякъде блещукат искрени усмивки, звездите са сред нас, толкова са ниски. Светещи лампички ни поздравяват, за Христовото рождение гръмко ни ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8257
0.0

Thumb_articles

Коледата на една елха от James de la pluie

Тази история се разказва от баща на син и днес настъпи часа и ти да я научиш. Веднъж когато бях много малък, горе-долу колкото теб баща ми разказаха тази вълнуваща случка, която е знае от своят баща. А той твоят пра дядо е това момче променило коледата на една елха. И така когато бях на осем години, на ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8138
0.0

Thumb_articles

Кратка поезия

Странна бе тази нечакана сцена – крачех разсеяно, не виждах дори някакви мисли ме бяха обзели... И изведнъж пред очите ми ти се яви! Бе непознат, лице сред тълпата, нямах представа – кой, от къде? Ала усети сърцето ми тръпка позната и я откри върху твоето мъжко лице! Гледах в очите ти, даже не дишах. Времето ...

Вижте още >>


преди около 13 години
9354
0.0

Thumb_albena

Слънчогледи за Пепеляшка

Мъжът отсреща я фиксира. Чувства погледа му като лепкава слуз и леко потръпва. Ново, непознато усещане, странно. Усмихва се,след което отпива бавно от чашата и баавно облизва горната си устна. Подсъзнателно усеща как мъжът отсреща се напряга, дори вижда как една вена отляво на врата му започва да пулсира. ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
10255
0.0

Thumb_articles

Коледна елха от Деница Пеева

Златните слънчеви струи, свежия дъх на белия сняг, тихия шепот на есенна шума – донася елхата у нас. И заблестяла под китна украса, зелена надежда от нея струи. Благословия тя ни поднася ...за обич човешка и радостни дни. ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8229
0.0

Thumb_sam_1420

Руби

Снегът се бавеше.Есента дори и без особена сила на власт и авторитет, запазваше своето господство. Светът линееше в меланхолична депресия, оправданието, което лекарите използваха за диагноза, когато не можеха да открият истинската. Дърветата събличаха бавно дрехите от себе си и вече бяха останали само по бельо. ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
10262
0.0

Thumb_slavimir_v_muzeq_na_d._debelqnov

Смехотворението, което избрахте

В Института за чуждестранни студенти – София, имаше неписана забрана за употребата на две думи: негър и маймуна. Когато преподавах там български език (1980-1984 г.), ИЧС се наричаше „Г. А. Насър" и в него чуждестранните студенти изучаваха една учебна година български език, за да могат след това да продължат в ...

Вижте още >>


преди около 14 години
10875
0.0

Thumb_kristina

Броя чудеса и чудовища

Тичаш. Бързаш. Не осъзнаваш колко важни неща подминаваш. Времето още по-бързо изтича, просто годината се измича. Тичаш. Бързаш. Не осъзнаваш – най-важното разпиляваш. А кое е по-важното – дали неуловимото, или тези пари, влудили ни от необходимост.   И пак – моите вечни душмани. Които сама си отхраних. ...

Вижте още >>


преди около 14 години
10583
0.0

Thumb_articles

Коледа от Гюняр Мердан

Наближава един от най-светлите християнски празници – Коледа. Дyшата на всеки един от нас се изпълва с невероятни и топли чyвства. От началото на Декември навсякъде започнах да виждам коледни yкраси по книжарниците, хранителните магазини, библиотеки и дрyги. А след една седмица вече започнаха да се продават и ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9219
0.0