Творчество

Normal_105

Иконна живопис и акварели в света на Ваня Петрова

"Рисувам, когато съм спокойна, искам иконите ми да привличат с благ поглед и от тях да струи светлина, а не да отблъскват хората", категорична е художничката Ваня Петрова. Тя е притеснителна и лаконична, когато разказва за себе си. Разбирам, че общата изложба с колегите й Петя Антонова, Огнян Драгойков и Мария Митева я променила, станала е по уверена. Отминали са само четири месеца от представянето им в Художествена галерия в Русе. Авторите от Дунавската задруга и Задругата на майсторите на художествените занаяти в Пловдив през месец декември показаха своите икони и предизвикаха интерес сред почитателите. "Тази изява за мен се оказа поредното изпитание, проверих не само творческите си сили, но и усетих как ме приемат хората", припомня си Ваня Петрова и допълва, че е благодарна на своите колеги и приятели за откровените разговори. Споделените радостни мигове са ценни за нея, разбира доколко е успяла да докосне аудиторията, какво е пропуснала и как да развълнува почитателите си. Изявата зарадвала и дъщеря й Надя, която подкрепила талантливата си майка и помагала в деня на

Вижте още >>


преди повече от 9 години
2
12177
5.0

Thumb_tales

Дежа вю

Ти – украсил света и ти – от бога дадена! В най- светлия и най- прекрасен ден – да слеете сега духът си и телата си, съгласни ли сте вий, в съюз свещен? Нека кажа – ако някой има нещо против да бъдат слети тези две души, да ни обади всичко и тука да го стори или... Завинаги да замълчи Така свещеникът, ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
17015
0.0

Thumb_photo

Приятелство

Да, аз си имам една истинска приятелка. Живеем в един блок, в един вход. Блокът се намира на най-хубавото место в родния Пловдив. Близо е събота пазара, от където си купуваме плодове и зеленчуци и ги хапваме сладко, сладко. Аз, защото ги обичам – плодовете за сила, а зеленчуците за ракийката. И тя, ...

Вижте още >>


преди около 13 години
10329
0.0

Thumb_articles

Писмо до него

Пиша ти, защото ти изтрих номера, а оператора отказва да ми го даде, но така има възможност да прочетеш това, което имам да ти кажа, отколкото пак да си наговорим глупости по телефона. Не знам как стигнахме онази вечер до онзи разговор, но определено развръзката не ми хареса. Не съм спряла да мисля оттогава ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
12770
0.0

Thumb_heart

Човече, нямаш ли сърце?

Село Еникьово не беше много голямо. Живееха около 200 души на различна възраст. Младите се бяха пръснали по света, за да търсят късмета си, който както може. Малко хора се задържаха в селото. Един от тях беше чичо Владо. Той беше сред кореняците в него. В бащиния му дом се бяха родили децата му, отраснаха там, в ...

Вижте още >>


преди повече от 11 години
17589
0.0

Thumb_vihren_mihailov

Пролуките на времето

От рано все чаках и плаках,                но все се надявах;                кръщавах, прощавах,                до бяс полудявах,                и все се надявах; да питаш, да скиташ и пак да политаш, да мразиш, да тачиш, да влачиш нашето скучно смирение до сетната тъжна капка съмнение. Не е това. А ...

Вижте още >>


преди около 13 години
10212
0.0

Thumb_parvoleta_madzharska

Огнено вино по залез

Аз помня как целувах раменете на лятото, солени от море и вятър. Помня как го изпиха облаци и отнесоха на юг. Аз тичах по брега да го настигна. Вълните като слепи кученца скимтяха и се гушеха в нозете ми, а аз ги хранех със трохи от светлина и пясък. Кой може да забрави щедростта на лятото. Залезът наливаше ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
9400
0.0

Thumb_denica_peeva

Уловени сезони

Покрай преминаха много сезони, в палитрата цветна всичко се сля. От живота ми дните вече се ронят, като преглъщана дълго сълза. Уморена луна в оцеляло небе, на облака тъжен остави сребърна диря. А в моите сънища, бели коне, ...с юздите си времето спират. Не можах да опазя, както мидите пазят ...

Вижте още >>


преди около 13 години
10326
0.0

Thumb_nina_doncheva

На чаша чай поседнахме с тъгата

Вали, превръща улиците във реки, разплаква къщите, площадите дори дърветата се къпят във сълзи. Вали, а ние с теб стоим сами. в средата на дъжда почти, застинали очи в очи, потънали във своите съдби. Вали, и облакът над нас гърми, дъждът ритмично трополи, но ние с теб не чуваме, уви! Защото вече сме сами! ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10121
0.0

Thumb_mara_chapanova

Рисувам прегръдка за закрила

Понеже бях за всички безобидна, наивна, добродушна бях все оставяна „на втори план" да чакам и да помагам друг                    да стане пръв. Амбициите мои във живота отвъд парадност,                   с помисли добри, не бяха никак модни                   и желани в онези „бурни, героични дни". Сега се ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9747
0.0

Thumb_valeri_stankov

Вечер ще ти казвам блага дума

Ако с теб избягаме в Аляска, нейде на Азорите, в Тасман, ще ти бъда шемет, стих и ласка, Тихи и Индийски океан. Цял ден ще ти казвам – хубавице, месечко и слънце в дълъг ден. И ще грея в сините зеници на Жената, тръгнала със мен. Да те любя тихо – ненаситно, да съм рибка, литнала над вир, Бог и дявол, мъж, ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
11135
0.0

Thumb_jordanka_gospodinova

Понякога и тишината плаче

Без тебе времето се стича, разкъсвано от самота. Дори дъждът не ме обича – смущава чужда тишина. Звездите са красиви в мрака, когато с някой ги делиш, А любовта намира стряха, в очите, щом я споделиш. Защо не мога да те имам за малко повече от миг? Щом моят свят със твойто име е по-различен от преди? Вървя ...

Вижте още >>


преди около 13 години
9655
0.0

Thumb_ludmila_petrova

Сексът и гЛадът

Не знам защо в обществото битува теорията, че жените едва ли не мразят секса. Това абсолютно не е вярно. Напротив. Но биха го обичали повече при определени обстоятелства. За да се аргументирам какви, ще представя „нейния ден" и „неговия ден". „Нейният ден"– ставане преди всички. Закуска. Изпращане за работа ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10109
0.0

Thumb_jordanka_gospodinova

Сто причини за щастие

Къде си в тази стихнала безоблачност? Намери вятър, за да долетиш и в шепите си синева ми носиш... Нима решил си да ме задържиш? Но вече някак си не ми подхожда... Отдавна свлякох звездния сатен – над дрипите на голата си кожа обличам само земния си ден. Защото твърде дълго бях въздушна (и нищо, че в съня си ...

Вижте още >>


преди около 13 години
8915
0.0

Thumb_articles

Размяна

След толкова години, пак да ме харесва? След брак полувековен, пак коси да сресва? „Дали е нещо болна? – мисля си с покруса. - Във болницата, здраво ще ни друсат..." Червило слага, точи епилиран крак, из къщата витае сластен полумрак. - „ Добре се справи снощи." – казва, заголила бедра и пищна пазва! ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8021
0.0

Thumb_nina_doncheva

Защото светът е любов

Изгрява денят, събужда тревата, дърветата бавно надигат глави, лъчите на слънцето изпиват росата, вълшебство във въздуха синкав трепти. Политат врабчетата стреснато-сънени, небето изпраща тих благослов. Денят е прекрасен! Така и ще бъде, защото светът е ЛЮБОВ!   Той беше тъжен и не се усмихваше. Живееше ...

Вижте още >>


преди около 13 години
8858
0.0

Thumb_jivodar_dushkov

Самотен блус

Тук няма никакви кулиси, ни мизансцен, нито декор. Пред вас застанал съм зависим – един душевен стриптийзьор. Ти, моя публика критична, и съдия, и прокурор, пред тебе само коленича – един душевен стриптийзьор. Пред теб заставам на колене, отправям ти запитващ взор: дали повярва ти във мене – един душевен ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
8937
0.0

Thumb_articles

Другата жена

Не мога да бъда другата жена. Въпреки любовта ми. И прошката. И обещанията. Въпреки любовта ти към нея. Велика любов. И закъсняла... Господи, толкова закъсняла. Погледни ме в очите. Потопи се в тях. Какво остана. Спомени? Забрава? Потъпкани мечти? Нищо друго ли не виждаш? А бъдещето? Нейно ли е? Колебание... ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8705
0.0

Thumb_galena_vorotinceva

Под сенките на кукувото лято

Нямам либе – първа обич, нито втора, нито трета. Може пък да ме споходи като ида на небето. Тук не смогнах, не сколасах, нещо все не ми достигна – хем сто вятъра препасах, и се спъвах, и се вдигах – всичко вдън земя потъна. Но не искам лоша дума. Камък и дърво обърнах – значи – сигурно си струва. Някой днес ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9003
0.0

Thumb_dsc01222

Защитникът на времето

- Спаси детето ми, Защитнико! – вдигна ръце към небето и безмълвно продължи молитвата си. По лицето й се четеше, както решителността на всяка майка да брани отрочето си, така и страхът от неизбежната борба с интерчумата. Погледна лицето на спящото момче и тревогата отново сви сърцето й. Малкият след броени ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
8647
0.0

Thumb_articles

Всичко, от което се нуждаем е любов

Дали наистина всичко, от което се нуждаем е любов? А може би това е просто изтъркана фраза от някой романтичен филм?! От кого, кога и как да очакваме да покаже любовта си към нас? Кога и как един човек показва любовта си към друг? Може би с подкрепата в трудни моменти, с думи на съпричастност или с това – да ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
11954
0.0

Thumb_sam_1420

Изгрев в цветята

Тишината звучеше в хладната стая.Тя беше будна...Гледаше отмаляла любимото лице и сърцето и се преизпълваше с топлина.Докосна с пръсти голия му гръб,после с устни рамото му и като пеперуден полъх вдиша усещането за любов,витаещо из въздуха.Отпусна глава върху възглавницата и притвори очи.Сънят пак не идваше...От ...

Вижте още >>


преди около 12 години
9340
0.0

Thumb_kristina

Жени на лов

Със Зоя, потомствена авджийка и с ловен стаж близо 40-годишен сме седнали на пусия. През последните години стана даже модно в мъжкото хоби да навлезе женското лоби – казано но кратко жени на лов. Аз съм така да се каже от новите млади ловци. И тъкмо се отворихме, че жените са по-дисциплинирани във всичко, ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9962
0.0

Thumb_elena

Разпъване

Танечка тичаше възбудено по стълбите. Беше победила на „Не се сърди човече“ и бързаше да се похвали вкъщи. „Толкова е хубаво у Краси - мислеше тя, - а у нас...“ У тях беше скучно. Майка й непрекъснато се оплакваше от работата, а баща й безкрайно мълчеше. Завари майка си да стяга куфарите. Баща й гледаше ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9050
0.0

Thumb_articles

Да спасиш смъртта

Живял някога добър и скромен човек. Изкарвал хляба си честно като помагал на хората – той бил лекар. Имал до себе си прекрасна съпруга, която го дарила с детенце. Лекарят не можел да откаже на никого и когато го повикали той поемал без да се замисли и до най-далечната точка на света. Нямало го дни наред и ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
8825
0.0

Thumb_articles

Петък вечер, или преди и след часа на Пепеляшка

Петък вечер. Краят на една полутъмна полусветла седмица (има ток-няма ток). Бързам към втория си още незавършен дом. В ръката ми още студенее масивната месингова дръжка от входната врата на службата. Вървя на изток, срещу необичайно тъмното небе за това време на годината. Идва буря и поривът на вятъра ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
7421
0.0

Thumb_image038

Да приседна на края на лятото

Свети над моята къща черна луна. Пие я - сякаш е стомна. Вика ме къщата бяла да се прибера. Късно е – аз съм бездомна. Все ми помахва подканящо с бяло перде – нещо ли да ми разкаже? Толкова много далеч съм – самотно щурче нейде, под шумка, в боаза. Свети над моята къща черна луна. Мръква я – бялото пие. ...

Вижте още >>


преди около 13 години
9562
0.0

Thumb_v._marincheva

Страхът пропилява света

Всички тези хора с всички тези маски, пристъпват бавно в нощта, един реверанс пред света, продали си бяха те душата. Като кукли, до един еднакви, сливат се хищно с тълпата, а тя само това и чака поглъща ги в развратна суета. Ангели на нощта – това са те сега, но на зазоряване крилата им изчезват, обикновени ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8179
0.0

Thumb_articles

Коледен дух от Розалина Ружина

Лия вървеше по оживените улици на малкия южен град. Всеки говореше възбудено на някой, усмихваше се припряно, оглеждаше витрините, обзет от коледния дух. Вратите на магазините по търговската улица непрекъснато се отваряха и затваряха, а витрините им примамливо светеха, украсени с разноцветни лампички, гирлянди и ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
10032
0.0

Thumb_yuliana

Душа като пчела през зимата

Така добра и влюбена във хората ме правиш ти. Орисваш ли ме, зимо? Защо, Душа, като врата разтворена, попиваш нежност зрима и незрима? И като в храм, молитвено изтръпнала, мълчиш, Душа, за ласки зажадняла. Но днес не си ни черна, ни помръкнала... Снегът отвън и теб направи бяла.   Душата ми ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
10068
0.0