Творчество

Normal_105

Иконна живопис и акварели в света на Ваня Петрова

"Рисувам, когато съм спокойна, искам иконите ми да привличат с благ поглед и от тях да струи светлина, а не да отблъскват хората", категорична е художничката Ваня Петрова. Тя е притеснителна и лаконична, когато разказва за себе си. Разбирам, че общата изложба с колегите й Петя Антонова, Огнян Драгойков и Мария Митева я променила, станала е по уверена. Отминали са само четири месеца от представянето им в Художествена галерия в Русе. Авторите от Дунавската задруга и Задругата на майсторите на художествените занаяти в Пловдив през месец декември показаха своите икони и предизвикаха интерес сред почитателите. "Тази изява за мен се оказа поредното изпитание, проверих не само творческите си сили, но и усетих как ме приемат хората", припомня си Ваня Петрова и допълва, че е благодарна на своите колеги и приятели за откровените разговори. Споделените радостни мигове са ценни за нея, разбира доколко е успяла да докосне аудиторията, какво е пропуснала и как да развълнува почитателите си. Изявата зарадвала и дъщеря й Надя, която подкрепила талантливата си майка и помагала в деня на

Вижте още >>


преди около 10 години
2
12414
5.0

Thumb_articles

Без заглавие

Когато ти е тъжно и не виждаш светлинка в тунела, когато ти е прекалено трудно да отвърнеш на нечия усмивка. Когато си самичък, затворил се в стаичката малка, когато се разхождаш под дъжда и няма кой сълзите твои да изтрие. Когато ти е ужасно трудно да захвърлиш всичко и да кажеш – „Почвам отначало". Аз ще ...

Вижте още >>


преди около 13 години
8451
0.0

Thumb_articles

Благодаря, Дикинсън!

Само миг да откраднем от времето есенно. Да се скрием от залеза тъжен за миг. В мравуняка разбунен – самотни, унесени, да си спомним за куцата мравка – войник. Бяхме там. Нали помниш добре? През войната... Мравоядите бяха ни смляли почти. Една куцаща мравка се гипсира в стената И това ни спаси... Тенк ю, ...

Вижте още >>


преди около 13 години
8386
0.0

Thumb_articles

Коледна елха от Деница Пеева

Златните слънчеви струи, свежия дъх на белия сняг, тихия шепот на есенна шума – донася елхата у нас. И заблестяла под китна украса, зелена надежда от нея струи. Благословия тя ни поднася ...за обич човешка и радостни дни. ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8233
0.0

Thumb_articles

Коледна магия от Диана Славова

Коледният звън в главата ми вече отеква и мрачното ми настроение изведнъж секва. Всички сме щастливи, забързани вървим, търсим най-хубавия подарък да дарим. Навсякъде блещукат искрени усмивки, звездите са сред нас, толкова са ниски. Светещи лампички ни поздравяват, за Христовото рождение гръмко ни ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8262
0.0

Thumb_articles

Кратка поезия

Странна бе тази нечакана сцена – крачех разсеяно, не виждах дори някакви мисли ме бяха обзели... И изведнъж пред очите ми ти се яви! Бе непознат, лице сред тълпата, нямах представа – кой, от къде? Ала усети сърцето ми тръпка позната и я откри върху твоето мъжко лице! Гледах в очите ти, даже не дишах. Времето ...

Вижте още >>


преди около 13 години
9367
0.0

Thumb_articles

Най – незабравимият коледен дар от Кристина Кирилова

Привечер. Или по-точно 16 часа на 22 декември. Годината не е от значение. Отвън се заформяше бяла приказка. Въпреки че се стелеха рядко и бяха съвсем миниатюрни, снежинките упорито покриваха с белотата си сивия пейзаж на оголените без листа дървеса и осиротялата без цветя и растения земя. Увлечени в ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8620
0.0

Thumb_articles

Многолика любов от Койчо Георгиев

Искаш валентинка мила, сладка, пиша ти история, не много кратка! Нека ти припомня за нашата младост, ще я помним до дълбока старост. Помниш ли как случайно се запознахме и колко глупави бяхме? Все двамата в една посока вървяхме и пред нищо не се спряхме. Ние нашето винаги си знаехме, за останалото често ...

Вижте още >>


преди около 13 години
8806
0.0

Thumb_articles

Коледата на една елха от James de la pluie

Тази история се разказва от баща на син и днес настъпи часа и ти да я научиш. Веднъж когато бях много малък, горе-долу колкото теб баща ми разказаха тази вълнуваща случка, която е знае от своят баща. А той твоят пра дядо е това момче променило коледата на една елха. И така когато бях на осем години, на ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8150
0.0

Thumb_slava_s_vnuche

Изповед на малкия човек

Черният ми дроб – уголемен, белият ми – безразсъдно черен. Нощите ми станали са ден, а денят ми – грошче е мизерно...   Днешен господин съм – бивш другар, всъщност – никой, казано накратко. Камъкът – в пълнежа на дувара, стотна дупка на кавала, братко! Анонимен, своя си живот, средностатистичен, ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10902
0.0

Thumb_rumyana_simova

Странноприемница за самотни пътеки

Срещнах много мъже, срещнах много любови. Запознавах се често с раздялата, аз след нея умирах и възкръсвах отново. Затрептявах в очакване цялата... Чаках ти да пристигнеш като конник от тъмното, да ме грабнеш и с мен да препускаш по нетъпкани пътища, по некръстени улици, да преливаш от страст и от чувства. ...

Вижте още >>


преди около 14 години
13669
0.0

Thumb_articles

Сън

Ти спиш и в съня си си красива див ангел палещ страстта, ти спиш, а вън вятъра пее и пригласят му зелените листа. Съня ти като слънце в тебе свети виждаш ли моето лице? Усмихваш се значи си щастлива хайде, протегни към мен ръце. Аз в моите прегръдки ще те грабна и ще те понеса по света, ще ти покажа ...

Вижте още >>


преди около 13 години
9454
0.0

Thumb_valentina_kostova

Сладка вечерна омая

Ти никога не си ми късал цвете и никога очите ми не си целувал, дори не си държал ръцете ми, не си ме милвал, не си ме и сънувал. Ти никога при мен не си се връщал, не си се вглеждал в моите зеници, единствено в мечти си ме прегръщал, и сам си плакал тихо под звездите. Ти погледа ми никога не срещна, вкуса ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
11274
0.0

Thumb_articles

С надежда за коледна магия от Донка Димитрова

...каквото и да ставаше имаше едно сигурно място, където тя намираше пристан след всички бури. В семейството нещата изобщо не вървяха, дори бяха ужасяващо драматични след всеки скандал и полицейско присъствие. Приятелите й не можеха по никакъв начин да помогнат, съседите бяха вдигнали ръце от ситуацията и вече ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
7726
0.0

Thumb_genka_01

Апокалипсис (триптих)

Сухи са гераните в полята, демони откраднаха водата. Млъкнаха чешмите сладко струйни. Кротнаха се и реките буйни. Моли се земята с устни сухи, ала Бог и облаците – глухи. Слънцето в небето пълновластно сипе жар и гледа безучастно. Как посърнаха ливади и поляни. Вехнат плодовете необрани. Премаляла в ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
9908
0.0

Thumb_galena_vorotinceva

Обръгнали на сол молитви

Показах ти се – сякаш съм чаршия, вилня по мен надълго и широко. Залиса се – то беше шарения, то беше чудо – празник за окото! Разголих се до кост в невярно време, треперих посред зима като свраче. Ти ходеше и гледаше по мене, поспря за малко. После ме прекрачи. Отворих се – сергия до сергия, и светех из ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
12784
0.0

Thumb_articles

На дъното стоя

Не се заглеждай дълго във очите ми – опасно е. Дълбоко. И е тъмно. А тъмното отглежда страхове и после, с тях, вървенето е стръмно. Не пазя във очите си небе. Небето ми потъна и кротува пак там, където никой не краде, но как се стига – дълго се умува. Не святкай със фенерче, не търси – вървяната пътека е ...

Вижте още >>


преди около 13 години
9191
0.0

Thumb_anka_djenkova

По голите камъни на пролетта

И ако пък ти, този, същият, който по рождение, знам, да бъдеш добър, си осъден – изтърпиш ме да бъда наоколо ти, както в годините минали – в годините бъдни – всеки път ще получавам по късченце щастие... Но ако някой ден внезапно изчезна, тръгна си тихо, без сбогом за теб си отида – дали пък, питам се аз, забележиш ...

Вижте още >>


преди около 13 години
10006
0.0

Thumb_albena

Пътуването, което не избра

Слънцето обгръщаше върховете на планината, плъзгаше се по склоновете и я правеше нереално красива. Искаше ѝ се да запази този образ, да е единственият образ. Искаше ѝ се уханието на свежа есенна утрин да е единственото ухание, което ще ѝ напомня за тази страна. Искаше ѝ се. Карабинерите я побутваха по гърба и нещо ...

Вижте още >>


преди около 14 години
11353
0.0

Thumb_jivodar_dushkov

Дарен с живот, живот дарявай

Дълбоко съм ви благодарен за името, с което съм наречен, че сляхте с обич „Живо" с „Даре" – в съдбовен знак от вас обречен: дух жизнен аз да разпилявам: с най-чистите си мисли, без остатък. И не да вземам, а да давам – на другите, дори и непознати. А как се случи, не усетих, но „Даре" скоро си остана вкъщи ...

Вижте още >>


преди около 13 години
10554
0.0

Thumb_articles

Да спасиш смъртта

Живял някога добър и скромен човек. Изкарвал хляба си честно като помагал на хората – той бил лекар. Имал до себе си прекрасна съпруга, която го дарила с детенце. Лекарят не можел да откаже на никого и когато го повикали той поемал без да се замисли и до най-далечната точка на света. Нямало го дни наред и ...

Вижте още >>


преди около 13 години
9290
0.0

Thumb_articles

Коледна игра от Петя Стефанова

Семейна традиция, като при повечето семейства – заедно сме, независимо от желанията. Всеки тайничко иска да изненада другите, пъхнал необявен и нечакан подарък под дрехите в гардероба. Всъщност, мина времето, когато се изненадвахме искрено, но играем тая игра всяка година – на Коледа. Театрално се ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9162
0.0

Thumb_articles

Любов от Ани Колева, 18 г.

Една история помня аз от малка, една история величествено жалка, една история разказа ми морето, как едно поле се влюбило в небето. Гледало полето всяка нощ, блестящите очи на своята любима, любувало се то на мил разкош, искало му се да може да я има. Сутрин с нея раждал се денят му, с лъчи гальовни, със ...

Вижте още >>


преди около 13 години
9285
0.0

Thumb_articles

Коледна магия от Кристина 17г.

Тази нощ отново настъпи датата. Допряла съм устни до прозореца, от въздишки замъглявам гледката на побелелия град от снежеца. Гледам съседните сгради и се питам, светлинките проблясват в тъмнината, празнични украси и подаръци ли искам и изведнъж виждам нещо в далечината. Това е звезда – самотна, но ярка, в ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
5969
0.0

Thumb_articles

Любовта в моя живот

Аз съм Венера. Едно обикновено момиче с мечти и сърце – поредното самотно и разбито. Предполагах, че очакваше да прочетеш поредната трогателна и щастлива история, но няма. Не всичко, което ни се случва в живота, е с розов оттенък. Не искаме да си спомняме някои неща, но не можем да избягаме от миналото. Просто ...

Вижте още >>


преди около 13 години
9504
0.0

Thumb_articles

Коледа от Гюняр Мердан

Наближава един от най-светлите християнски празници – Коледа. Дyшата на всеки един от нас се изпълва с невероятни и топли чyвства. От началото на Декември навсякъде започнах да виждам коледни yкраси по книжарниците, хранителните магазини, библиотеки и дрyги. А след една седмица вече започнаха да се продават и ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9222
0.0

Thumb_articles

Тя е...

Тя е в погледа, в думите, в жеста. Цвете, полъх, милувка, сълза. Тя усмихва, ранява, раздава надежда – в утрото, в деня и нощта. Тя е в слънцето, вятъра, бурята. Спътница, сянка, мечта. Все сезонна, различна и вятърна, тя е нежност, и дъх... топлина.  Тя е въздуха, водата и вярата. Сърце, тишина и съдба. С ...

Вижте още >>


преди около 13 години
9342
0.0

Thumb_sam_1420

Руби

Снегът се бавеше.Есента дори и без особена сила на власт и авторитет, запазваше своето господство. Светът линееше в меланхолична депресия, оправданието, което лекарите използваха за диагноза, когато не можеха да открият истинската. Дърветата събличаха бавно дрехите от себе си и вече бяха останали само по бельо. ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
10274
0.0

Thumb_albena

Цената

Мамо, мамо, мамо... и да знаеш, страхотно е и има едни големи фонтани, които разпръскват водата навсякъде чак до краката ти и се образуват причудливи фигури, и има музика и-и-и – дъщеря ѝ звучеше толкова развълнувана, че думите се прескачаха една през друга – и, знаеш ли, знаеш ли... ох, мамо, трябваше да си тук, ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
10167
0.0

Thumb_articles

Подарък за Дарко от Живодар Душков

Както всяка година, така и тази, към Лапландия полетяха милиони писма. Едно от тях бе от Дарко. По-точно от „Ж. Д. Х. – Пловдив, България, Европа", защото Дядо Коледа трябва да се знае пълния адрес на детето, написало му писмо, за да приготви подаръка и да го отнесе в коледната нощ. И понеже децата по земята са ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8807
0.0

Thumb_color1

Деменция

Баба Тинка повече от пет години не излизаше от стаята. Последните месеци вече не напускаше и леглото. Краката й не я държаха. Единственото, което произнасяше разбрано при всеки опит да й се помогне да се изправи, дори да седне в леглото беше „ Шъ падна". Друго почти не проговаряше. Това тормозеше психиката на ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
9543
0.0

Thumb_denica_peeva

Премеждие

Откакто ги помня, моите съселяни си лафят с идиоми. Просто нямат време за дълги приказки. Ако попиташ някого как е, ще промърмори, че е „орта будала" и те подминава. Те са и най-уникалните зевзеци, които съм срещала в живота си. Контактите им се състоят повече в това да си погаждат различни номера и после години ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
10368
0.0