Творчество

Normal_105

Иконна живопис и акварели в света на Ваня Петрова

"Рисувам, когато съм спокойна, искам иконите ми да привличат с благ поглед и от тях да струи светлина, а не да отблъскват хората", категорична е художничката Ваня Петрова. Тя е притеснителна и лаконична, когато разказва за себе си. Разбирам, че общата изложба с колегите й Петя Антонова, Огнян Драгойков и Мария Митева я променила, станала е по уверена. Отминали са само четири месеца от представянето им в Художествена галерия в Русе. Авторите от Дунавската задруга и Задругата на майсторите на художествените занаяти в Пловдив през месец декември показаха своите икони и предизвикаха интерес сред почитателите. "Тази изява за мен се оказа поредното изпитание, проверих не само творческите си сили, но и усетих как ме приемат хората", припомня си Ваня Петрова и допълва, че е благодарна на своите колеги и приятели за откровените разговори. Споделените радостни мигове са ценни за нея, разбира доколко е успяла да докосне аудиторията, какво е пропуснала и как да развълнува почитателите си. Изявата зарадвала и дъщеря й Надя, която подкрепила талантливата си майка и помагала в деня на

Вижте още >>


преди повече от 9 години
2
12177
5.0

Thumb_denica_peeva

Щурец в пазвата

Нощта е бяла в свойто пълнолуние и бременна с деня на мъдростта. Щуреца в пазвата и с нежни струни очаква с песен утринта. Под лятната черга земята сънува целувката нежна на белия дъжд. Небето звездни ботуши събува и кротко поляга в узрялата ръж. Суховеят отне на земята всяка надежда за капчица ...

Вижте още >>


преди около 12 години
8944
0.0

Thumb_rose

Любовта – всичко и нищо на този свят

Кирил беше влюбен. Сърцето му трепваше, когато съзреше Мая, корема му се свиваше на топка, ръцете му се обливаха в пот, без да му е горещо. Всяка вечер след работа се отклоняваше от обичайния си тригодишен маршрут по пътя за дома си, само и само за да мине пред нейния, да я види поне за миг, да зърне усмивката й, ...

Вижте още >>


преди около 12 години
9060
0.0

Thumb_rozalina_rujina

Кладенци на звуци

Тя беше обикновено момиче. Само дето умееше да чува тишината. Дали тази ѝ способност я плашеше? Не! Но я принуждаваше да страни от хората и да попада с часове в свой собствен свят. Свят на багри, облечени в звуци; на светлина, пееща за истини и красота; на болка, режеща с крясъци; на обич, примамваща гальовно... ...

Вижте още >>


преди около 12 години
9555
0.0

Thumb_dsc01222

Всичко е за мен

Напрежението го удари още на влизане. Витаеше из стаите и безмилостно напомняше, както за пропуските на строителите, така и за стойността на ремонта, който го очакваше. Това обаче бе едно на ръка, защото надуши и друго: жена му гузно запречваше вратата към спалнята, подрънкваше с две чаши кафе в ръце, а щом й ...

Вижте още >>


преди около 12 години
10335
0.0

Thumb_dsc01222

Търговецът с печален образ

- Свалям цената с триста лева и си стискаме ръцете. - отсече Манол. Върлинестият клиент омърлушено затърка очилата, вперил поглед в момичето до себе си. То пък, толкова запленено гледаше опела, че продавачът вече предвкусвашe продажбата. - Става! - предаде се сухарът. За сватбата е... - едва ли не се оправда той, ...

Вижте още >>


преди около 12 години
9613
0.0

Thumb_rozalina_rujina

Пленен седеф

Където и да съм –ще те обичам. С когото и да съм-ще те обичам. Каквото и да правя-ще те обичам. Ден да е, и нощ да е-ще те обичам. Когато уморена заспивам-ще те обичам. Когато безсъница ме мори-ще те обичам. Каквото и да сънувам-ще те обичам. Сутрин като се будя-ще те обичам. Със започването на ...

Вижте още >>


преди около 12 години
11679
0.0

Thumb_g._mixalkov

Кошмарите на Надя

Следобед Надя се връщаше у дома и първото нещо, което правеше, беше да вземе снимката и да започне да я гледа. Гледаше я дълго и продължително с широко отворени очи. На снимката беше мъжът й, Матей, сниман до висок хотел на брега на Средиземно море. На гърба имаше кратък надпис: "Поздрави от крайбрежието на Коста ...

Вижте още >>


преди около 12 години
8988
0.0

Thumb_rozalina_rujina

Мъжът от южната планина

Не помнеха защо е там.Нито откога живееше в планината.В селото го наричаха Горския човек.Никой не се страхуваше от него, въпреки че бе обвит в плашеща тайнственост. Дори децата знаеха, че той е добър. Птиците не се плашеха от неговия глас, а дивите животни-от стъпките му. Гората му даваше всичко необходимо ...

Вижте още >>


преди около 12 години
8840
0.0

Thumb_albena

Ухание на узряла есен

Виждаше я как се променя пред очите му. Блестящата й лешникова коса първо посърна, после къдриците се отпуснаха някак безчувствено над слабичките рамене. Самите рамене с всеки ден се привеждаха под тежестта на ежедневието или по-скоро- под безличността на ежедневието. Талията й оставаше все така тънка, но ...

Вижте още >>


преди около 12 години
8504
0.0

Thumb_263862_166326176765743_4523013_n

Не искам да бъда мъжко момиче

Не искам да бъда мъжко момиче, не искам да върша всичко сама, уморих се да зная и мога аз всичко, товари да нося на тез рамена. Не искам да бъда винаги силна, да откликвам на всяка молба, да решавам проблеми на този и онзи, а в живота да бъда сама. Искам в топло легло да заспивам до силни мъжки ръце, не ...

Вижте още >>


преди около 12 години
10565
0.0

Thumb_flowerhand

Суров урок

Студеният вятър грубо плющеше в лицето на Емилия. Тя бе привела глава и притичваше между блоковете. Летния дъжд се лееше като из ведро, тя бе мокра цялата. Прибра се у дома си, бързо съблече мокрите дрехи и побърза да влезне в банята. Струите топла вода бясно се стелеха по тялото и . Eми се наслаждаваше на ...

Вижте още >>


преди около 12 години
9241
0.0

Thumb_sam_1420

Изгрев в цветята

Тишината звучеше в хладната стая.Тя беше будна...Гледаше отмаляла любимото лице и сърцето и се преизпълваше с топлина.Докосна с пръсти голия му гръб,после с устни рамото му и като пеперуден полъх вдиша усещането за любов,витаещо из въздуха.Отпусна глава върху възглавницата и притвори очи.Сънят пак не идваше...От ...

Вижте още >>


преди около 12 години
9341
0.0

Thumb_dsc00495

Роза в саксийка

Виолетка отново "беше в притеснение", както често мислеше за себе си тя. Винаги си е била такава – уплашена и очакваща да се случи нещо недобро. Но откакто заживя сама с двете си деца и възрастна майка, състоянието на страх стана постоянно. Сърцето и винаги беше свито. Имаше обяснение, разбира се. Но не и ...

Вижте още >>


преди около 12 години
9178
0.0

Thumb_cvete

Измислих си ръце

Покрай пъстри дворове. на лятото в края те вървят и говорят... Аз не чувам,не зная за какво им е думата! Нито питам. Обаче виждам мократа шума как във тъмното плаче... И разкъсва се здрача - между двамата тича! Те във тъмното крачат и така се обичат, че дори и луната там пред тях коленичи. 22.11.2010г. ...

Вижте още >>


преди около 12 години
8534
0.0

Thumb_g._mixalkov

Благодарствено писмо

Те стояха пред Пепа и я гледаха мълчаливо. В погледите им имаше отчаяние. Опитали всичко, вече не вярваха в нищо и сякаш бяха дошли при Пепа, за да споделят мъката си и може би малко да им олекне. Не вярваха, че тя ще им помогне, идваха ей така, за да си кажат, че и това са направили. Той беше на около четирийсет ...

Вижте още >>


преди около 12 години
11246
0.0

Thumb_263862_166326176765743_4523013_n

Нямам право

Защо ме гледаш тъжно и смутено, защо навеждаш ти глава? Защо лицето ти поруменява и въздишка се изтръгва от гръдта. Зная, че си влюбена във мен и очакваш с трепет всеки божи ден да почукам аз на твоята врата, а ти да ме посрещнеш с топлота. Но зная, че не мога да те имам. Ще бъдеш ти приятелка добра, ...

Вижте още >>


преди около 12 години
8153
4.0

Thumb_dsc00495

Нивите

1. Младата жена стоеше приведена в треволяците край чучура. Повече от час, откакто дойде бързешката, оглеждайки се изплашено и вече чувстваше краката си изтръпнали, а гърбът я болеше ужасно. Но изобщо и не помисляше да си тръгне... "Детито ще дойде, сигурна съм" отново си помисли тя, сякаш, за да убеди самата себе ...

Вижте още >>


преди около 12 години
10109
0.0

Thumb_dimitar_yovkov

Някога веднъж

Ще тръгна бавно, както някога, пред мене пътят ще блести, ще ме примамват бързи влакове, разпалили в нощта искри. Рекичка отстрани ще тича, осеяна с безброй звезди и пак в безкрая ще се вричат разпенените й вълни. Тогава може би ще седна на камък бял покрай брега, назад за малко да погледна, където ражда се ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
11171
0.0

Thumb_color1

Деменция

Баба Тинка повече от пет години не излизаше от стаята. Последните месеци вече не напускаше и леглото. Краката й не я държаха. Единственото, което произнасяше разбрано при всеки опит да й се помогне да се изправи, дори да седне в леглото беше „ Шъ падна". Друго почти не проговаряше. Това тормозеше психиката на ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
9071
0.0

Thumb_cvete

Две стъпки

Очакване за светлина пробуди моите завеси. Под камъка изби трева и те потърси. Но къде си?   Запомних: под дървета – смях – една търкулната надежда, на прага ми – две стъпки. В тях дъждът косите си изцежда... Очакване за светлина разкъса тънките завеси. При слънцето на гости бях. За тебе питах. Но къде ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
9271
0.0

Thumb_527889_3147900470997_1315464555_n

Просяче

Веднъж както си вървях, загледан там в далечината, едно детенце аз съзрях, проблясък в тъмнината. С две протегнати ръце и поглед тъжен, но човешки, с примряло сърчице от изпокъсаните дрешки. Седнало бе то да проси, хляб,стотинки, каквото има и не задаваше въпроси, стига да изкараше и тая зима. И ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
10499
0.0

Thumb_527889_3147900470997_1315464555_n

Писмо до дядо Коледа

Скъпи,дядо Коледа или както там се наричаш, пише ти едно пораснало дете, което сигурно много обичаш. Аз ти пиша от далече, от България, от моето селце, но стига толкоз, идвай вече, вълнува се моето сърце. Че подарък чакам да получа, много хубав и голям, но от тебе да го търся, мене малко ме е срам. Затова с ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
9247
0.0

Thumb_crs

Коледен концерт

- Една Коледна нощ може би ще помня дълго – каза Теодора. Пастелномеките й очи имаха цвят на есенно море. Тя гледаше към прозореца. В стаята се прокрадваше сребриста светлина. Беше топло и тихо. Навън снегът покриваше малката градинка със старите тъмни кестени, които сега приличаха на самотни човешки фигури с ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
10090
0.0

Thumb_elxxa

На Коледа

Блестят звзди и бяла магия се спуска от тъмното нощно небе. Във въздуха син вълшебство се крие, докосва душите ни с нежни криле! Навред тишина снежнобяла припява под снежна завивка заспива светът, и ярка звезда небосклона огрява чертае в тъмата спасителен път! На Коледа всички мечти са наяве! На Коледа става ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
10846
0.0

Thumb_little_girl_in_christmas-wide

Тиха нощ, свята нощ

Някакво необяснимо вълшебство царуваше в нощта преди Коледа. Сякаш хората забравяха проблемите си, ставаха по–добри и сърдечни, направили равносметка на живота си през изминалите 365 дни. Началото на тези свети празници и краят на старата година носеха надежда в сърцата на хората, че новата ще бъде изпълнена с ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
9390
0.0

Thumb_sam_1420

Руби

Снегът се бавеше.Есента дори и без особена сила на власт и авторитет, запазваше своето господство. Светът линееше в меланхолична депресия, оправданието, което лекарите използваха за диагноза, когато не можеха да открият истинската. Дърветата събличаха бавно дрехите от себе си и вече бяха останали само по бельо. ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
9722
0.0

Thumb_hana

Лек от болка по изгубено чедо

Баба Словена се изправя от лехата с мерудия, набраните току-що стръкчета се изсипват от полата й, тя не прави усилие да ги задържи. Работата край няма, а грижите като нажежено стъкло режат натежалата от мисли старческа глава. Режат мислите на бабата, а тя подгонена от тях, не си намира никъде сгодно място, няма ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
8984
0.0

Thumb_river

На брега на реката

В малко селце, точно до брега на реката, където времето забавяше ускорения си ход, а стрелките на часовниците мързеливо крачеха по своя еднообразен път, живееше млад мъж, болен от много тежка болест. Лекарите не знаеха колко време му остава, затова всеки ден той прекарваше така, все едно му е последен. От любимите ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
10363
0.0

Thumb_252592_4033194220852_243714672_n

На брега на реката - продължение

непознатия старец на същото място, където се срещнаха първия път, но той така и не се появи. Любимата му боледуваше, състоянието й се влошаваше и с всеки изминал ден младежът губеше надежда, че отново ще има късмета да го срещне. Въпреки това не се отказваше. Грижеше се за Ева, бдеше над леглото й, мъчеше се да ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
8741
0.0

Thumb_poetry

Завръщане в роден дом

Във роден дом се връщам, майко, татко! Години дълги във чужбина аз живях, творих. Далеч от родна стряха, мила къща, пари изкарах... но от мъка остарях. Пред бащина ми мила, свята къща, застанал тихо спомени редя: от люлката, от детството безгрижно, до онзи ден, във който път поех. Във двора роден сякаш всичко е ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
9107
0.0

Thumb_g._mixalkov

Хлябът

Татко често казваше: "Никой не е по-голям от хляба." Когато бях малко момче не можех да разбера как така никой не е по-голям от хляба. Досещах се, че в тези думи има някакъв таен смисъл, който само възрастните разбират, но не смеех да попитам какво значи, защото си мислех, че ще ми се смеят. Татко слагаше ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
9884
0.0

Thumb_andi

Анди

Когато на входната врата се позвъни, Анди тъкмо се беше кротнал в тоалетната. Този звън малко го подразни. Твърдо беше решил да не отваря. Та това са неговите неприкосновени сутрешни 20 минути... Би отворил само на пожарната и то след осмото позвъняване. Всъщност на пожарната дори няма нужда да се отваря – ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
9213
0.0

Thumb_sand

Пясъчна любов

Срещнаха се на плажа – място, на което всичко е любов. На плажа любовта присъства повече от където и да е другаде - във всяка песъчинка, във всяка капка морска вода, но най-вече във въздуха. Там витае нещо необяснимо, нещо гъделичкащо и приятно дразнещо душата. Накъдето и да погледнеш ще откриеш летния флирт – ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
7868
2.0

Thumb_dsc00495

Благослов

Когато вятърът утихне и луната изръси звезди, когато нощта се усмихне и моят свят затрепти, тогава искам да си до мен. Да ти разкажа за последния ден, за хората, които видях, за мечтите, които мечтах. Да погалиш с поглед челото ми, да стоплиш с нежност леглото ми. Да ме завиеш кротко, с любов, Да ми ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
8087
0.0

Thumb_252592_4033194220852_243714672_n

Визита

Късен следобед. Както си лежах лентяйски върху дивана пред телевизора, отдал се на лежерно бездействие и мързел, с бира в едната ръка и с чипса в другата, телефонът иззвъня и прекъсна моето неделно нищоправене. Можех да позная, че тъщата се обажда, дори по самия телефонен звън – сещате се, както когато ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
13997
0.0

Thumb_sam_1420

Трохи живот

Елеонора вървеше бавно към моста.Облякла бе най-хубавата си рокля – червена, дълга, обвиваща се около крахката ѝ снага. Меките кестеняви къдри се диплеха по гърба, а по нежното ѝ лице нямаше никакъв грим. Ето я реката,която щеше да я приюти и повече няма да ѝ се налага със сетни сили да се изправя след поредния ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
9706
0.0