club50plus.bg

Най-интересното за престижното отличие или още един критерий за избора на четиво

Най-интересното за престижното отличие или още един критерий за избора на четиво

23-ти април, Световният ден на книгата, е подходящ повод да обърнем поглед към безспорно най-престижното отличие в света на книгите – Нобеловата награда за литература. Макар и обградена от доста противоречия и често критикувана по най-различни поводи, тя си остава мерило за литературен принос и дори фактът, че даден автор не е удостоен с нея по някаква причина, е повод за неспирни дискусии.

Началото

Съгласно завещанието на Алфред Нобел, шведския химик и изобретател на динамита, Нобеловата награда за литература е един от общо петте приза на негово име, които се връчват всяка година от 1901 насам. Останалите четири са за физика, химия, медицина или физиология и мир.

В своето предсмъртно послание шведът ясно е посочил кой може да бъде носител на отличието – автор от коя да е страна, създал „в областта на литературата най-забележителния труд с висши идеали". Наградата се присъжда с решение на Шведската академия, която обявява името на победителя в началото на октомври.

Изискването за „висши идеали" в критериите за връчване на приза е сред множеството спорни въпроси, свързани с Нобеловата награда. Смята се, че в началото на века от Шведската академия са се придържали много стриктно към него и по тази причина са били пренебрегнати големи писатели като Лев Толстой, Джеймс Джойс и Хенри Джеймс.

С течение на времето обаче значението на тази формулировка се тълкува по-свободно и отличието се връчва както за цялостен изключителен принос към литературата, така и за последователен идеализъм в някаква насока. В последно време това е свързано със защита на човешките права, която е една от причините Нобеловата награда да бъде критикувана в прекалено силен политически уклон.

Процедурата

Всяка година от Шведската академия разпращат искания за номиниране на кандидати за Нобеловата награда за литература. Право да номинират имат членове на Академията, представители на литературни академии и комитети, преподаватели по литература, бивши нобелови лауреати и председатели на писателски организации.

Всички предложения трябва да бъдат получени до първи февруари, след което се преглеждат от Нобеловия комитет. До април кръгът на номинираните се стеснява до двайсет имена, а през лятото – до пет. Следващите месеци са посветени на преглед на творчеството на избраните кандидати.

През октомври членовете на Академията гласуват и писателят, който получи повече от половината гласове, се обявява за Нобелов лауреат за литература. Той получава златен медал, диплома и парична награда, която понастоящем възлиза на десет милиона шведски крони – малко повече от един милион евро.

Ранни години

Самата еволюция на Нобеловата награда за литература от скромно европейско отличие до най-значимото признание в света на книгите е сама по себе си забележителна история.

През 1901 г. неин носител става френският поет Сюли Продом, който не остава с кой знае какво в историята освен със статута си на пръв нобелист. През началните 30 години наградата търси своя облик, като впечатление прави, че акцентът се поставя върху европейската литература и поезията. Сред по-известните носители на приза от този период е Ръдиард Киплинг, който между другото до ден-днешен е най-младият лауреат – той е само на 42 години, когато получава отличието.

Шест години след него, през 1913 г., наградата получава първият неевропеец – индиецът Рабиндранат Тагор, а през 1909 г. с честта е удостоена и първата жена, Селма Лагерльоф.

След Първата световна война наградата е доста консервативна и изолирана и с изключение на автори като Уилям Бътлър Йейтс, Бърнард Шоу и Томас Ман, никой от останалите нобелисти не издържа проверката на времето.

През 30-те години на миналия век Академията прави открит опит да разшири параметрите на наградата, като под „най-забележителен труд" се разбира цялостно творчество на определен писател, а „висшите идеали" се тълкуват като присъщи на произведения с универсална популярност. Ето как отличието печелят автори като Голсуърти и Пирандело, Пърл Бък и Юджийн О'Нийл.

След войната

По време на Втората световна война, за периода от 1940 до 1943 г., Нобеловата награда за литература не се присъжда. Следват по-смели номинации, благодарение на разкрепостения дух на новия секретар на Академията Андре Остерлинг, който се застъпва за представители на модерната литература като Херман Хесе, Андре Жид, Т.С. Елиът.

От 50-те до 70-те години наградата все повече разширява своя обхват и нейни носители стават личности от ранга на Чърчил, Хемингуей, Камю, Пастернак, Солженицин и Стайнбек.

Британският политик Уинстън Чърчил получава отличието за „забележителните му исторически и биографични трудове, както и за блестящите му речи." Екзистенциалистът Албер Камю пък печели само с един глас пред гръцкия писател Никос Казандзакис, автор на Алексис Зорбас.
Пастернак предизвиква първия нобелов скандал, като отказва да приеме наградата под натиска на съветските власти.
През 1964 г. Жан-Пол Сартър също отказва приза, като заявява: „Не е едно и също дали ще се подпиша като Жан-Пол Сартър или като Жан-Пол Сартър, носител на Нобелова награда. Писателят не бива да допуска да се превръща в институция, дори това да се случва по най-почетния начин."

Този период е паметен за балканската литература, защото през 1961 г. е отличен югославският писател Иво Андрич „за епическата сила, с която проследява темите и рисува човешките съдби от историята на своята страна." А през 1963 г. към нобеловия кръг се присъединява и най-изтъкнатият гръцки поет Георгиос Сеферис.

В по-ново време

80-те години правят впечатление с баланса между вече прочути автори като Габриел Гарсия Маркес и Уилям Голдинг и по-слабо известни за времето си писатели като Елиас Канети и Клод Симон.

Нобеловата награда вече се е утвърдила като най-ценното отличие в литературния свят и националната принадлежност на нейните носители става все по-разнообразна. През 1988 г. призът се присъжда на египетския писател Нагиб Махфуз, оценен за „творчеството му, което придава на арабската белетристика общочовешко значение".

Следващите години могат спокойно да бъдат наречени „десетилетие на поетите". Сред представителите на изящната словесност, които печелят Нобеловата награда, са Октавио Пас, полякинята Вислава Шимборска, Дерек Уолкот и Шеймъс Хийни.

В новия век пейзажът на Нобеловата награда става все по-пъстър, което води и до обвинението в прекалено политизиране на критериите – като че ли от Шведската академия се стремят да разпределят отличията по континенти и раси. Това обаче далеч не изключва и отколешните нападки в европоцентризъм, особено при връчването на наградата за 2009 г. на Херта Мюлер, слабо известна извън Германия писателка.

През това десетилетие изпъкват имена като Орхан Памук, Имре Кертес, Харолд Пинтър, Джон Максуел Кутси, Дорис Лесинг. Нобелистът за 2010 г. е перуанецът Марио Варгас Льоса, отличен „за катрографията на структурите на властта, за неговите ярки образи на съпротива, бунт и поражение на индивида".

България и Нобел

Нашата страна все още чака своя нобелов лауреат, като през годините са подавани няколко кандидатури. Последният номиниран е Йордан Радичков, а преди това за наградата са били излъчвани Иван Вазов, Пенчо Славейков, Елисавета Багряна, Емилиян Станев, Любомир Левчев и Блага Димитрова.

Смята се, че с най-големи шансове за отличието е бил Пенчо Славейков, номиниран от шведския поет и преводач Алфред Йенсен през 1912 г. Шведският академик е останал възхитен от Кървава песен и прави всичко възможно да наложи кандидатурата на поета, но през есента, когато приключва процедурата по определяне на лауреата, Славейков вече е починал, а наградата не се връчва посмъртно.

Бъдещето

Няма съмнение, че Нобеловата награда ще продължи да е най-важното отличие в света на литературата, както и че все така ще разбунва духовете. Истината е, че много от великите писатели на миналия век като Чехов, Толстой, Джойс, Селинджър, Борхес не са я получили, но това не им е попречило да спечелят сърцата на милиони читатели. Така че със или без Нобел, стойностната литература винаги намира път към своята публика.

Мира Тодорова