Огюст Марѝ Луи Никола и Луи Жан, познати на всички ни като братята Люмиер са считани за основоположници на киното и едни от първите сценаристи, режисьори и оператори.
Първият филм, направен от тях е с малко скучното заглавие" Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време", трае 46 секунди и се прожектира за първи път на 21 март 1895 г. Направен е с апарат наречен кинематограф, патентован една година по-рано (на 13 февруари, 1894). През 1907 година братята заснемат първия си цветен филм. През 1895 г. на 28 декември в парижкото "Гран кафе" братята организират и първата публична демонстрация на "движещи се фотографии".На прожекцията са представени десет кратки серии от "движещи се фотографии". Всяка една от лентите е 17 метра дълга и заснетият на нея филм е с времетраене средно по 50 секунди.Кинопрожекцията имала незначителен успех, като били продадени едва 35 билета. Седмица  по-късно обаче 2500 човека се блъскали и надпреварвали, за да видят новото изобретение.

Киното в България

Русе е първият град в България , където за пръв път е демонстрирано чудото на кинематографа през февруари 1897 г. Регионалният вестник "Законност" излязъл с първото кино-съобщение, което гласяло:
"В града ни от десетина дни е пристигнал един цинематограф апарат, който изображава на платно тъй наречената "Жива фотография". Апаратът дава възможност да се виждат изображаемите от него картини и сцени във всичката им живост и движения. Пристигналият цинематограф показва, например, един движущ се трен, посрещането на цар Николая в Париж, един от парижките площади и т.нат.- всичко това толкова живо и естествено, щото се получава пълна илюзия. Входът струва 1 лев."

Днес киното не струва един лев, но е удоволствие, което завладява и малки, и големи. През 1911 година отново в Русе, на улица "Александровска" е построен и първият киносалон, наречен "Модерен театър", чиято сграда е предназначена само за кинопрожекции. ". Пъвият български игрален филм е комедия и се нарича "Българан е галант".Той е черно-бял, както и всички филми по това време и разказва историята на един безгрижен бонвиван. Прожекцията му се осъществява на 13 януари 1915 г. в софийския Модерен театър. Сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля е Васил Гендов. За наше съжаления, лентата е изгубена през годините на войни и са останали едва 1–2 кадъра от него. Днес киното е не само магия, то е начин да избягаме от забързаното ежедневие, да се пренесеме в миналото или в бъдещето, да попътуваме, да помечтаем