club50plus.bg

За движещите се фотографии, пътуващите цинематографи и първата прожекция в Русе

За движещите се фотографии, пътуващите цинематографи и първата прожекция в Русе

Историята на киното в България крие не малко загадки, които придават романтичен ореол на епохата, в която изобретението на братя Люмиер нахлува у нас и постепенно се интегрира в националната ни културна традиция.

Дори не знаем с точност кога се е състояла първата кинопрожекция. Известна е само дописката в русенския вестник „Законност“, в която се описва самото събитие ето по какъв начин:

В града ни от десетина дни насам е пристигнал един цинематограф и, аппарат, който изобразява на платно тъй наречената „Жива фотография". Аппарата дава възможност да се виждат изображаемите от него картини и сцени във всичката им живост и движения. Пристигналия цинематограф показва, например, един движущ се трен, посрещането на цар Николая в Париж, една от парижките площади и т.н. – всичко това толкова живо и естествено, щото се получава пьлна илюзия. Аппарата се помещава в новата кьща на г. Марин Чолакова, на площада пред бъдъщата градска градина. Входа струва 1 лев.

И толкоз. Дори датата не е посочена – някакви си десетина дни преди публикацията от 27 февруари 1897 година...

Не знаем със сигурност и кой е собственикът на пътуващия „цинематограф“, макар с голяма доза приблизителност историческата наука да приема словака Юрай Кузмик за „виновник“ киното да започне своя триумфален поход по нашите земи.

Кой е този човек, когото приемаме за пионер? Авантюрист или съобразителен предприемач, шарлатанин или идеалист... Вероятно от всичко по малко. Кузмик се е подвизавал в Америка и Близкия Изток, обикалял е из Адриатика, преди да се появи в България.

Първоначално Юрай Кузмик се установява във Велико Търново, където срещу заплащане показва фонографа на Едисон. Често пътува до Букурещ и по всяка вероятност по обратния път за старопрестолната ни столица организира киносеанси в Русе за няколко дни.

Възможно е Кузмик да е показвал филмовата си програма в София, почти месец след прожекциите в Русе, защото знаем, че единият от синовете му е служил в интендантството на Двореца. Следите на словака обаче се губят из Североизточна България, където в Разград показва филми през 1906 г.

И така,

началото е поставено в Русе

После следват София, Велико Търново, Варна и т.н. Започва една наистина интересна Одисея на пътуващите кинематографи, които кръстосват страната ни надлъж и шир, показвайки чудото на „движещите се фотографии“.

От година на година популярността на киното расте и то трайно се настанява в градовете и в по-големите селища, като забавлява непретенциозната аудитория с наивни сюжети. Първоначално сеансите си приличали – късометражни фарсове, плачливи драми, изгледи.

По-късно дошъл редът и на пълнометражните филми, които изцяло изпълнили програмите на кината. А заедно с това се появили и първите големи имена в киното. Започнали да се издават популярни филмови списания с клюки из живота на звездите, а бляскавият свят на киното магнетично привличал мечтите на мало и голямо.

През 1908 г. в столицата отваря врати Модерен театър – един от първите в Европа специално проектирани и построени за филмови прожекции киносалони. А с дейността на Модерен театър е свързана цяла епоха в развитието на киното у нас.

Управата на акционерното дружество налага европейските стандарти за кинопоказ, поддържа търговски контакти с най-реномираните световни разпространители на филми, което дава възможност на нашата публика на бъде в постоянен контакт с всички новости от света на киното.

Днес, толкова години след първата прожекция в Русе, нещата изглеждат доста по-различно. Пометени от вълната на грабителската приватизация, бързо изчезнаха хилядите пръснати някога из села и градове киносалони.

Липсва еуфоричното любопитство на хората от зората на киното и не се тълпим в „новата къща“ на някой си г-н Чолаков – имаме супермодерни мултиплекси и синеплекси в лъскавите градски молове.

Разбира се, мнозина предпочитат да гледат филми на своите компютри или телевизори. Пространственият звук и триизмерното изображение пък са поредните технически глезотии, но същността на киното не се е променила кой знае колко. Може да спорим за качествата на един или друг филмов продукт, но всеки сам избира какво да гледа, защото природата на киното е дълбоко демократична. А когато се обръщаме назад във времето, нека се замислим колко много даде на човечеството изобретението на братя Люмиер.

проф. Александър Грозев