Йерма - великолепен подарък за публиката

Поднесен в навечерието на Светлите празници
Normal_0_img_7767.jpg

Дни преди големите празници театър Българска армия предложи на публиката новата си премиера на пиесата „Йерма” на големия испански лирик Федерико Гарсия Лорка. В типичното „звучене” на испанския класик пиесата може да те разтърси, да те накара да изстрадаш всеки драматичен детайл чрез успешната игра на актьорите. Йерма е селска жена  обзета от желанието за свое дете, чието страдание е психологическа борба на живот и смърт. Текстът и действието е поетично откъсване от този свят, преминава през други светове, обитавани само от гениални поети и писатели. Всеки е готов и се надява да изпита своето дуенде предизвикано по най-различен повод. За режиьор, актьори, хореограф това е огромен труд по-често неблагодарени  и тежък, но прекрасен като резултат и като постигнато въздействие на пиесата. Всяко докосване с голямото изкуство е на миг от личното дуенде, което  те прегръща и кара да страдаш, харесваш и се възторгваш от това, което става на сцената, докато тече действието. Трудно се преглъща такова творчество, другото мислене и още по- различното възприятие. Но онова, което ни свързва с Лорка, е онази божествена точка на докосване – дуендето, с прецизно и сполучливо подбрания текст.  Оригиналната и изненадваща постановка на Диана Добрева, на съвместната работа с останалия екип: Нина Пашова, Петя Диманова и изключително вдъхновената хореография на Татяна Соколова – всички те заедно с актьорите са създали невероятно силно въздействащ спектакъл. Всяко действие излязло от новото послание на основната идея на Лорка разгръща проблема, че Йерма не може да има дете. Темата е изнесена в проблема за липсата, каквато и да е тя. Каквото и да имаме в този живот, колкото и да сме задоволени с всичко, ние все искаме – намираме нещо, което ни липсва и се втурваме към него с болезнено настървение. Всеки обитава свята черна дупка, която започва да запълва по всякакви възможни начини, водени от неизброими желания и много суета, но липсите все не свършват и не можем с нищо да  запълним най-важното и най-същественото в живота – вярата. Живеейки с липсата, започваме да свикваме с нея, оставяме я да заспи в нас, като втвърдила се болка, от която се чудим – уж всичко е наред, а ни боли много и необяснимо, неясно от какво, забравили първопричината. Това отиване в миналото и изоставане на духовното съвсем съзнателно ни кара да вървим към тази липса, в опит да възстановим равновесието в себе си. Тази липса на вяра е липсата на детето, то е най-близкото нещо до Бога – липсва ли ни, носи неизразима болка по липса на божественото. Защото детето е най-близкото нещо до Бога, най-щастливото тайнство на природата. Когато всеки родител гледа своето дете, той вижда сякаш лицето на Бога. Йерма иска, мечтае, копнее неистово за това дете, а чрез празната й утроба душата й страда. Познат сюжет и от нашето време, но Лорка търси корените на любовта и нейното измерение чрез голямата, неизлечима с нищо липса – тук в очакването на дете, на изпълване на празнотата в личната съдба. Липсата и празнотата в ограничения свят на една селянка се съизмерва с липсата на нейното дете и с това да намери повече реализация, отколкото има в ролята си на съпруга и жена. Йерма изиграна от актрисата Радина Карджилова, търси Бога и нарушеното вътрешно равновесие. Търси да запълни в себе си онази черна дупка, от чиято липса тя не спира да страда през всичките си години. А душата й броди из небятната пустина на липсващото, без да намира утеха. Копнежът на неосъществената  майка е като напускане на райска градина, на изгубения от нас земен рай, в който сме изгубили Бога. Толкова очакваното дете на Йерма е нйнят Бог. Търсим го, защото сме го изгубили, защото сме го изоставили.

  Лорка е поетът на голямата любов, на страстите и неизразимата болка, която поглъща като черна дупка душата. От сложната поетична материя на Лорка режисьор, сценаристи и актьори извличат от този сложен материал един цял душевен свят на поета. Намереният баланс между конкретиката в пиесата и абстрактното е една от великолепните страни на този спектакъл. Героите са там, горе в небесата, ту стъпили здраво на земята, изпълнени с болка и страдание, а между тях метафората на бикоборството – борбата между живота и смъртта, предават драматизма на преживяняното. Подбраните цветове на Лорка – червено (символ на страстта), бяло (неумолимата съдба) и черно (на смъртта) се  вплитат в страстна борба между живота и смъртта, танцът на двете противопоставени страни предизвикват прекрасното възприятие на публиката.

  Спектакълът е издържан перфектно от всички страни и заслужава най-силните адмирации на зрителите – за оригиналното сценично решение, за работата на актьорите, вникнали дълбоко в лексиката и сетивната дълбочина на поетичния Лорка. Радина Карджилова е в своето точно актьорско амплоа, изнася прекрасния образ на своята многострадаща героиня, ненамираща утеха в нищо. Тя не се примирява с липсата, но държи на местните традиции, не готова на компромис. Нейният изтерзан външен вид не може да се забрави, въздейства на цялото действие, а подборът на изразните средства на актрисата е изключителен. Колкото Йерма се приближава към зрелостта, толкова по-силна е болката и преживяното от нея. Великолепното режисьорско решение на Диана Добрева с прекрасните изразни средства на сценографията и костюмите на Нина Пашова силно въздействат и респектират. А музиката! Тя разкъсва, плаче и ридае, бунтува се и противопоставя, подсилва всяко действие на героите. Битовите картини са сложни с подчертана символика на други нива с много визуални метафори, великолепно изработени като че от ръцете на гениален андалузки художник. Те представят състояние на антигравитация, усещането, че страданието и болката  са неизлечим печат за цял живот. Те повдигат Йерма на една педя от земята. Състояние, което в дуендето на Лорка се движи на границата между живота и смъртта. А, когато смъртта говори в ухото ти, тогава се появява Лорка, за да ти го опише и внуши така, че да страдаш толкова силно, колкото героите на сцената. И тогава всеки може да се доближи до доендето. „Йерма” е поливалентна пиеса, събрала хората в екип от една кръв, търсещи силните състояния на страданието и възторга с ярки  изразни средства и възможности  на драматургичното изкуство.

   И докато усещането за трагизъм минава на втори план, напред излизат изразните средства на пластиката. Това състояние може да се изиграе само от човек, изживял свой личен психологичен катарзис, намерил своето точно и ясно сценично превъплъщение и собствено амплоа.  Личи, че над пиесата е работено много и сериозно, за да поеме на плещите на всеки участник в нея поетичния огън на Лорка, за да се получи този страхотен резултат. Тя подсказва много неща. Рядко някой днес  е готов на всичко, видно трудно е да държиш картините на всеки актьор с толкова много пластика и игра на сцената. Но си заслужава всеки жест и всяка реплика, а постигнатото е поразително! То трябва да се види и съпреживее. Подобно вкарване на доза отрова, която разтърсва организма, кара го да се мята и страда, но го и лекува, зарежда с нова сила пречистената кръв, добила имунитета на вечното и непреходното – любовта, извеждаща чрез страдание до състояние на дуенде. Боледуването е коридата, в нея участва човекът преживял страстта на живота, противопоставен на смъртта. И ако еротичният текст на Лорка тук, в спектакъла, е заменен с повече образност на жестокост, то това е лично и великолепно решение на Диана Добрева и нейния постъновъчен вариант. Доколко коридата носи еротичен заряд и доколко този мометт е съпреживян от образите така, че еротичното да е близо до смъртта през силата на кръвта и жертвоготовността, е в творческия талант на режисьор, сценограф, хореограф и на целия актьорски състав на великолепната пиеса „Йерма”.

   Неизразимо удоволствие преди великия празник на християнския свят – Великден!


Създадена на 13.04.2014 г.

Коментари

Все още няма коментари