club50plus.bg

Как и кой на 22 февруари 1928 г. положи основите на балетното изкуство у нас

Балетът Копелия, или момичето с емайловите очи е първото значително произведение, в което френският композитор Лео Делиб (1836–1891 г.) разкрива изцяло тврческите си възможности.

Премиерата, състояла се на сцената на парижката Гран опера на 25 май 1870 г., има огромен успех. От тази дата до ден днешен Копелия неизменно присъства в репертоара на оперно-балетните театри по цял свят, а най-големите прими редят своето изпълнението на Свинилда до най-значимите си творчески достижения.

У нас Копелия е първият самостоятелен балет, поставен на сцената на Народния театър. Затова датата на премиерата, 22 февруари 1928 г., се счита за рождена в летоброенето на българското балетно изкуство.

Хореографията на тази първа Копелия е дело на Анастас Петров, който изпълнява и ролята на Франц. Свинилда е пресъздадена от Надя Винарова и Анна Воробьова. Георги Донев е Копелиус, а Георги Попангелов – кметът.

Декорите на спектакъла са дело на Александър Миленков, а костюмите – на Райна Ракарова-Никова. Диригент е Тодор Хаджиев. Плътно до младия хореограф е тогавашният директор на Народния театър Петър К. Стойчев, който се заема и с режисурата на балетния спектакъл.

Би трябвало да си припомним това полузабравено име – П. К. Стойчев, не само като актьор и режисьор, но преди всичко като дръзновен творец, който непрестанно търси новото, неочакваното, любопитното и то в най-различни сфери на духовността ни.

В създадения от него акционерен „Свободен театър“ (1918–1923 г.) на практика се ражда нашата оперета. През 1934 г. той е сред реализаторите на първия български говорящ филм – Песен на Балкана. А благодарение отново на неговите усилия от есента на 1944 г. се открива „Народен театър за деца“ – днешния Младежки театър, който посреща първите си зрители на 25 януари 1945 г. с Котаракът в чизми, режисиран от самия него – тежко болния П. К. Стойчев!

Своето танцово обучение Анастас Петров започва в школата на Евгения Едуардова в Берлин през 1922 г. Година по-късно той става и неин асистент, като същевременно започва работа и в състава на Щатсопера.

Между 1925 и 1927 г. Петров е сред избранниците на известния балетмайстор Макс Терпис, който му поверява дори и малки постановки. По-късно балетистът се завръща се в България с желание да намери благодатна почва за изява на натрупания си опит и придобити знания. Не случайно наскоро след назначението му в Народния театър във вестник „La Bulgarie“ излиза бележка, в която се казва:

„Новият балетмайстор си е поставил задача да оформи балерини, достатъчно добре подготвени, за да може впоследствие да бъде реализирана далечната цел – представянето на пантомима на сцената на Народната опера... Противник на строгостта на школите и доктрините, Петров се стреми да обедини майсторството на руския класицизъм със силното, наситено изражение на немския балет...“

Очакванията и на критика, и на публика за Копелия са напълно удовлетворени. Излизат и първите ласкави отзиви:

„На сцената на Народната опера се постави пантомимата Копелия. Изпълнението за общо учудване бе задоволително, като знаем условията, при които се развива нашето балетно изкуство... Г-н Петров даде много интересни и хубави танци, неговото гъвкаво тяло бе извънредно изразително във всички свои жестове, скокове и танцови фигури... Вън от това, окото на балетмайстора следеше всички останали групови танци и сола и ние виждахме навсякъде неговата неуморна, системна работа...“

През следващите десетилетия Копелия се изнася многократно на почти всички наши балетни сцени. Последната постановка, по хореография на Бисер Деянов, е по повод 80-годишнината на българския балет през 2008 г. в Народната опера.

През далечната 1973 г. у нас навлезе най-после и цветната телевизия, и група дръзновени творци решиха първият цветен филм да бъде балетен. Заеха се със сложната задача да заснемат Копелия. Сценарист и режисьор на постановката бе Йордан Джумалиев. Хореографията се пое от Маргарита Арнаудова. Художник на декор и костюми бе Мария Трендафилова, а зад камерата застана операторът Юри Ангелов.

За големия успех на филм-спектакъла изключителна заслуга имат и изпълнителите на главните роли: примабалерината Цвета Джумалиев – Свинилда и премиерът Ичко Лазаров – Франц. Филмът бе закупен от много чуждестранни телевизии и излъчван нееднократно. 

Бих искал да вярвам, че заснетия на 22-милиметрова лента филм е напълно възможно да бъде прехвърлен на нови носители. За да може по този начин и днешният зрител да се наслади на изкуството на нашите творци от недалечното минало, което не отстъпва на това, което достига до нас преди всичко чрез канал Mezzo! И... за да си спомним още веднъж датата 22 февруари 1928 г.

Проф. д.изк. Петър Петров