„Издигни се до една чиста човечност!"
В трудното настояще и тъкмо навреме в салона на Малък градски театър „Зад канала" започва да се играе пиесата на Фридрих Дюренмат „Посещението на старата дама", постановка на Бина Харалампиева, режисьор и директор на театъра, сценография и костюми Петя Стойкова, по музика на Асен Аврамов. Това е най-известната творба на швейцарския драматург, дошла навреме в днешното объркано социално и икономическо положение у нас. Писана в средата на миналия век, тя и днес представя остър сблъсък между европейските ценности и продажната природа у човека. Сега му е времето, днес в пиесата отново стои актуална цената, която човек плаща в желанието си да стане богат, погазвайки морални и етични норми. А цената е голяма. Анета Сотирова в главната роля на Клара Цаханасян лети през годините на своя жребец – бурен превратен живот, заплашващ да я изхвърли от седлото. Някога главните роли са играни от Лив Улман и Антъни Куин във версия на Бергман, преди повече от четири десетилетия в Театъра на армията, с роли, изпълнени от Леда Тасева, Иван Кондов, Наум Шопов, а в по-ново време от Рени Врангова и Валентин Ганев в Народния театър.
Днес моралните императиви на времето са едни и същи – цената на компромиса – дали човешкото и хуманното ще се замени с чифт подарени жълти обувки, копринена вратовръзка, или чашка скъп коняк, срещу това да убиеш човек по прищявка на богата госпожа, дошла да отмъсти на бащата на мъртвото си дете, е дилема, която може да застане пред всеки. Да убиеш, защото някой плаща за това и превръща живота ти от празно безделие във временно повишен стандарт на живот, е тема актуална, съвременна и днешна. Кой с какво иска да направи компромис, за да заживее добре, е въпрос на личен избор. Но с времето, натоварвайки с грехове душата си, дилемата застава като обвинител пред човека още от библейско време, с братоубийството на Кайн над Авел и до днес виси над него като дамоклев меч.
До днес човекът се бори с тъмните страни на душата си, не устоява на изкушенията, притиснат от безперспективност, бездуховност, безнравие и липса на морал. И ако с това слага начало на ново грехопадение, то утре се оказва повод за ново завличане надолу към ада на нови души, неустояли на поредния натиск. Режисьорката Бина Харалампиева много тънко и точно води героите в избора в психологическата дилема. Трябва ли да се плати цената на греховете и на големия компромис, или да се свиква с това? По какъв начин се свиква с компромиса в наше време? – задава въпросите доказано талантливата режисьорка. Решението за поставяне на пиесата идва тъкмо навреме и ни дава допълнително основание да се чувстваме добре, защото имаме възможност да избираме и да задаваме своите въпроси, да търсим личните отговори, а те днес не са така категорични. Във всеки човек има различна борба и той продължава да се рови в себе си и да търси своите отговори. Един от най-важните е може ли да остане чист и неомърсен след направените грехове. Докъде се приплъзва падението и колко дълбоко се намира адът, до който стига човекът?Днешното ни време е разкъсвано от отдавна натрупвани обществени разочарования, от които човек се усеща притиснат от обстоятелствата и тогава компромисът идва като избор на съдбата, като онзи неин крив пръст, който обръща в друга посока хората и ги лишава от основни човешки характеристики, от морал и чест.

Бина Харалампиева дава възможност на зрителя днес да преосмисли няколко важни неща – да се разчете съвременното послание, притчата за грехопадението, да се видят и разберат действителните образи и категории. Кое е различното и колко важен е контекстът на пиесата, в която е изключително важно да се погледне човекът отстрани в днешния страшно динамичен и ограбен откъм духовност свят. Градът на бедните хора се поднася в територия, в която повечето живеят в бездуховно време. Задава се въпросът защо я няма и кое измества духовността от същността на човека.
Действието е представено в смес от жанрове и с преливане в израз на гротеска, която става все по-тежка към края, когато изборът е направен – хората се съгласяват да убият своя съгражданин, за да си осигурят по-добър материален живот. „Водила съм се от интуицията, тази драматургия е страхотен водач", признава Бина Харалампиева. „Тази пиеса има влияние от времето, но нещата са представени в наш вариант. В него има и зловещ хумор, плод на житейски терзания, но и герои, които гледат с чистота и комедийна безпомощност, направеният избор ги води към гротеска и ирония", обяснява режисьорката. На места хуморът прераства в зловеща ирония. Великолепна е сценичната игра на голямата актриса Анета Сотирова. Играта на Веселин Мезеклиев в ролята на Ил е изключително точна. Той отдавна е показал авангардност на актьорското мислене.
Готов е за ексцентрични ходове, показва натрупани с годините умения от личен опит. „Твърдя, че е от мъжете, успели да съхранят вкуса към ексцентричното", допълва Бина Харалампиева.
Пиесата се играе с голям актьорски състав – 20 човека намират своето точно място във всяка сцена и своя ясен характер в пиесата. Всеки от тях показва по нещо и от днешния човек – полицаят понякога си затваря очите пред престъплението, попът отказва да даде утеха на осъдения на смърт, децата нямат цели, бивш магистрат съди користно и раздава „справедливост" срещу сума от един милиард. Някой от героите признава: „Ние сме безбожници, повече бедни, отколкото опръскани с кръв." После ядат мляко и шоколад, пушат скъпи пури и животът им започва да тече на вересия, срещу голям компромис. Полицаят взема протеста за подстрекаване, а кметът не иска да защити правата на гражданина, попът получава нова камбана, но тъпче душата си с грехове. Хуманистичните традиции са в криза.
„Издигни се до една чиста човечност!", призовава един от героите, когато вярата в хуманността умира. „Нямам право да се боря!", предава се изчерпан главният герой, повярвал, че той е положил основите на злото преди години. Но животът трябва някак да продължи. Бина Харалампиева осветлява за пореден път с поставянето на тази пиеса ярки щрихи от човешката природа, проявена тук и в наше време, когато светът преобръща хората и същността им, но отново подчертава и доказва по безспорен начин необходимостта от общочовешките ценности, от морал и нравственост, защото без тях светът би бил по-безпътен и от най-безнадеждния хаос.
София написа:
Преди почти 12 години
Дълбок анализ на пиесата..с удоволствие бих я гледала!