В последните дни на март Младежкият театър „Николай Бинев” в столицата гостоприемно отвори врати за публиката на премиерата на „Папагено”, съвместна продукция между Младежкия театър и COLDPIECE DANCE THEATER COMP, по мотиви от Второ действие на операта „Вълшебната флейна”. с ново сценично предизвикателство за артисти и публика. На сцената на театъра под музиката на безсмъртния Моцарт главните герои, превъплатени чрез различни образи на Папагено преживяват поредица от изпитания и предизвикателства, метаморфози и превратности, докато вървят по пътя на собственото си съзряване. Превъплъщавайки се в какви ли не персонажи младият човек преживява разочарования и несрети, успехи и заблуди, докато се докосне до любовта на човека до него и разбере, че само тя, любовта, е в състояние подобно на неудържима магия да преобразява и облагородява всеки. Труден е житейският избор, човекът с усилия се приспособява към живота. Понякога живеенето принуждава да извърши бягство, да приема различни житейски роли подобно кресливата изменчива природа на Папагала, но всички усилия са в търсене на самия себе си и на справяне с трудните житейски дилеми. Докосването до любовта облагородява, преобразява човека, но го хвърля в нови предизвикателства да опази и съхрани тази любов, преминавайки през всички житейски колизии, докато открие себе си и позволи на силата на любовта да преобрази самия него. Актьорите с великолепна пластика пресъздават ситуации, изразяват чувства и действия, недалече от пунктуацията на днешното време и място. В отсъствието на всякакви декори, самите актьори се превръщат в част от картината, жива декорация на изразеното действие. На фона на великолепната музика на „Вълшебната флейта” те са съвременни и днешни, преживяват своите всекидневни случки, имат своите преживявания в срещи и сблъсъци, близост и сближаване по характерни за днешното време и смисъл начини. Докато ариите на отделните партии разказват с песен действието, актьорите го препредават с пластика, характерен за съвременния балет и сценичен прочит на младите хора. Изключително млади, изключително възторжени те обезсмъртяват по свой начин вечните теми на любовта и житейския път, разглеждат темите за комуникация, дори чрез безсмисленото говорене по днешния телефон, (слава Богу не по GSM) в процеса на изграждане на всеки млад човек, на взаимоотношенията и търсенето на другия, в стремежа към личното съвършенство и към вечността да бъдеш и да те има тук, днес и сега. Пътят до всичко това минава през компромиси и подмяна на ценности в търсене на истинската емоция, въпросът е кой как и до колко провокира себе си в избора, на своята пътека – са все теми вълнували някога както Моцарт, така и днешните хора. Най-новата интерпретация на заложените някога в либретото идеи на операта, докосват чувствено публиката и днес, и я потапят в изказа на интерпретираните средства на съвременния Танцов театър, със сполучливата и много днешна визия в интерпретацията на Емил Илиев, на оригиналните сценични хрумвания и изразни средства на режисьора и хореограф Александър Манджуков, с костюмите на Кирил Наумов, средновековното бельо, в което човекът, разсъблечен в себе си, влиза във всяко действие чрез актьорската игра на Мартин Смочевски, Васил Дипчиков, Велислава Цветкова, Стефан Вучов, Вера Молова, Иван Маринов. Прекрасен спектакъл с много танц, с малко реплики (едва десетина), в смесица от няколко сценични жанра, в който преобладава танцувалният театър, с донякъде спазената формата зигшпил - популярна за онова време, която включва диалози и пеене. И докато тук диалози няма, а отделните реплики са не повече от десетина, диалогът на телата е ясен, пластиката е пределно изразителна – Царицата на нощта е съвременно момиче, а върховният суверен – младежът, търси себе си във връзката, в житейския диалог с другите. Фонът на действията е тъмнината и полусянката, мистериозни и обаятелни, те са и атмосфера, обвила прекрасните дуети на Папагено и Папагена и арията на Царицата на нощта ставащото на сцената, с вълшебния изказ на колоратурния сопран, който, както е известно, е намерил място в записа върху Златната плоча на Воаяджър заедно с гласа на нашата Валя Балканска. Пластичните диалози с изразните средства на танца придават нов вид възприемане на прочутото действие, внушено от „Вълшебната флейта” на безсмъртния Волфганг Амадеус Моцарт.
Превъплъщенията на Папагено
премиера
Галерия към публикацията
Създадена на 31.03.2014 г.
Иван написа:
Преди повече от 10 години
ВЕЛИКОЛЕПЕН СПЕКТАКЪЛ!!!!!!!!!!!!!