Обединени в действието на пиесата на руската драматуржка Ярослава Пулинович, актьори и режисьор Явор Гърдев, с пиесата „Жана” се отварят вратите за публика за поредния театрален сезон на Народния театър „Иван Вазов”. В желанието да ни разкаже история от заобикалящата ни действителност по един достъпен и пряк начин, действието ни потапя в наше време.
Светът на Жана се затваря между стените на големия x апартамент, слуша Алла Пугачова и има млад любовник, изградила е своето настояще с много компромиси и огромен дисбаланс. Постигнала с лишения и превратности много пари, но с хъс и неистова воля да успее. Влиза в мафиотския бизнес, общува с опасни и лоши момчета, изгражда верига магазини, успява да се сработи със силните на деня и ъндърграунда, постигнала е своето благополучие. Може всичко да купи с парите си – мъже, любов. Най-после е отмъстила на баща си, че ги е изоставил с болната й майка, но дали с пари може ли да си купи щастие? Е основната дилема в пиесата.
Макар, че заспива сама, тя мечтае да има някой до себе си, с когото да сподели живота си, поне с малко обич. Животът й е изпълнен с катарзиси, тя изгражда упорито своето богато настояще, готова да бъде щастлива. Но в живота й настъпва обрат – любовникът я напуска, неговата приятелка чака дете, макар и бедни, на квартира, те са без средства, принудени да се обърнат към Жана за помощ. Идват в апартамента й с бебе на ръце. Мигът, в който тя поема бебето в ръце, докато майката изгаря от висока температура, настъпва поредният катарзис за Жана. Тя се преобразява. Получава шанс да промени съдбата си. Намира лъч надежда за смисъла на живота си, за осмисляне на съществуването си, за нейното бъдеще. Всичко, което следва, драматично натежава. Жана забравя, че за нея съществуват само стоково-паричните отношения и разбира, че богатите също плачат, че парите не са всичко в този живот и че любовта може да спаси света. И нея. Дали, богата, но сама, не се лишава от бъдеще?
Пиесата се играе от звезден актьорски състав, събран от режисьора Явор Гърдев. Казва, че е избрал да постави тази пиеса заради космополитното удоволствие да интерпретира талантливи текстове. И заради творческата свобода. След поставената от него класическа пиеса „Хамлет”, с „Жана” започва новият сезон в Народния театър „Иван Вазов”. Ролята на 50-годишната Жана се играе от актрисата Светлана Янчева, с пестеливи възможности на студената характерност на безкомпромисната бизнес дама, към която се присъединяват готовата на разгул 38-годишна кариеристка в ролята на Биляна Петринска, и по-младата колежка, присъединена за купона с момчета на повикване, с нейните колебания, заради годеника й, на когото държи, изиграна от София Бобчева. Ролята на бременната приятелка, невинна с детско излъчване, е на млада актриса Елена Телбис и епизодичното присъствие на актрисата Гергана Кофарджиева, в ролята на странната старица, разговаряща с Жана на гроба на баща й. Нали и при най-голямото зло, като контрапункт трябва да присъства образът на абстрактното добро, идващо повече като въображение, отколкото като реалност. С премиерната пиеса „Жана” на Народния театър се докосваме за пореден път до таланта на легендарната, впечатляваща с присъствието си на сцената актриса Гергана Кофарджиева, съпруга на големия български режисьор Любен Гройс.
Пиеса е с булеварден, посредствен и беден език, лишен от литературно съдържание, сред което е представен хленчещият образ, изигран от Владо Пенев, на мухльото в изпълнение на Мартин Димитров, в разгулното поведение в персонажа на Биляна Петринска, и въвличаната в гадостите на своите шефки образ на София Бобчева. Всички те са характерни персонажи от познатия ни градски живот през последните десетилетия.
И ако пиесата е успяла да ви накара да навлезете в чуждата участ и усетите преживяното от персонажите, да почувствате техните сложни вътрешни необходимости, то тогава режисьорската и актьорската задача е изпълнена.
Пламен написа:
Преди около 10 години
Скучна постановка. и скучен, беден текст. Гърдев прави ефектно представление, но нищо повече :(
Искра написа:
Преди около 10 години
Много слаб текст- не мога да си представя какви са били критериите за избор! Изобщо не отговаря на нивото на камерните постановки в театъра. За съжаление и актьорите, не бяха на ниво, меко казано.