Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
Съседката наша шавлива
снощи беше много щастлива.
Млад юнак я тайно посети,
душата ѝ пърхащо лети.
Мъжът ѝ – сериозен мъж,
не подозира за нейното „кръш".
Глези я, угажда ѝ и я обича,
от очите ѝ слънцето наднича.
Но ние – съседите не спящи,
на пост за сочни клюки стоящи,
бдим за неговата мъжка чест,
зласловим по неин адрес.
А тя богиня сочна,бяла,
за любов и грях е узряла.
Погледи мята, кърши снага,
на мъжете става мила, драга.
Снощи беше с млад ерген,
той вече си има проблем.
Какичката няма умора –
просто вкара го в отбора.
Но за нас си е турски сериал,
коментираме без капка жал.
Не убягва нищо от очите наши –
разправиите са после ваши!
Кръстана Стойчева написа:
Преди повече от 12 години
---Падам от смях. Чудесно е, харесва ми. Не предполагах, че и сатирата е твоя стихия. Продължавай така. Целувки.
Йордан Станков написа:
Преди повече от 12 години
хубаво е стихчето,а си е и истина,но кой как си го направи.браво Розичка.
Мариана Димитрова написа:
Преди повече от 12 години
Стихотворението много ми хареса,но най вече героинята в него.Пожелавам на всички жени подложени на домашно насилие да са като нея и да не им пука дали някой стои на пост или ги наблюдава.Продължавай да пишеш повече произведения свързани с домашното насилие.