club50plus.bg

 

Имаше един филм с много подвеждащото заглавие, че спасение дебне отвсякъде – едва ли не от всеки ъгъл. Не се заблуждавайте, мили мои – да си кажем истината в очите, а защо не – и да я погледнем(ако не е много рисковано) – опасности ни заплашват ежесекундно и от всеки милиметър!

(Въпреки че – ако се втренчиш в бездната, тя веднага ти отвръща на погледа – както казват класиците!)

И то не само класически опасности като края на света, глобалното затопляне – респективно нова ледникова епоха, термоядрена война, ислямски фундаметалисти, ГМО, свински и птичи грипове, полудяване на крави и хора. Не само и вулкани, цунами и торнада, за които България е любима дестинация, а също и размножаването на крокодилите в Искър, за които властта упорито крие.

Всъщност, най-големите опасности, приятели мои, се спотайват точно под носа ви. Да, да – под нищо неподозиращия ви нос, в собствената ви кухня!

Първо, кухнята ви е пълна с разни остри и режещи предмети, с които можете да се:
1. порежете
2. (си) отрежете нещо
3. промушите
4. прободете
5. намушкате и т.н.

Второ – пълна с разни електрически уреди, които могат да избухнат всеки момент. А казват, че щом има пушка на сцената, то тя гърми! Понякога – и сама!

Трето – има разни тръби и кранове, които само чакат да им обърнете гръб, за да се спукат и да ви наводнят и/или удавят.

И съвсем не споменавам пълчищата микроби, които гъмжат по зеленчуците и се чудят как да ви нападнат.
Затова, мили мои, спомнете си в чии ръце е спасението на давещите се или как барон Мюнхаузен се измъква от блатото и вземете мерки!

Като за начало – не влизайте в кухнята! Ако все пак страшно много се налага – например за да сготвите, то влизайте за малко, с каска и с придружител! Аптечката за спешна помощ да ви е под носа, а единият пръст – на телефона – знаете 112 и т.н.

Да ви разкажа, например, какво правя аз. В дните, в които опасността от слънчеви изригвания и токови удари е голяма, aз си обувам едни огромни гумени ботуши. (Казват, че гумата изолирала от нещо си, но забравих от какво.)Нямаше моя номер, та малко ми хлопат и трудно ходя, но – безопасността – преди всичко! Също така обличам труднозапалим гащиризон, който е и светлоотражателен, защото никога не се знае, кога някой ТИР ще паркира в кухнята ви. Слагам и едни азбестови ръкавици, с които доста трудно хващам и обикновено изпускам разни неща върху краката си, но нали съм с гумени ботуши – не боли много.

И, разбира се, слагам и противогаз. Е, с него приличам малко на извънземно, но пък тъкмо – аз ТЕ кацнат, ще ме вземат за една от своите! Може би.

В други дни – когато язовирите преливат и тръбите могат да се спукат – тогава слагам неопренов костюм, шнорхел и плавници. А също и едно надуваемо поясче, защото не умея да плувам. Е, с плавниците малко трудно шляпам в кухнята, а и често се спъвам в маркучите на кислородната бутилка, но безопасността иска жертви!

И точно в една такава, опасна откъм наводнения вечер, в кухнята ми нахлу съседката – да иска чаша олио или не знам какво си – не чух добре от каската. В същия този момент аз седях на пода и се опитвах да извадя плавника си, който се беше заклещил в един кухненски шкаф. Но съседката се втренчи в шнорхела ми, а после побягна и писна:

- Призрак! Помощ! Призрак!

Докато успея да я убедя, че точно призраците са най-безопасни, тя вече беше събрала съседите и всички хорово крещяха. И докато се препираха дали да викат полиция или линейка, отнякъде започна да се стеле дим на облаци – явно някоя съседка беше забравила млякото на котлона – така че, решиха да извикат пожарната.

Аз, с известно превъзходство гледах суетнята на тълпата, защото бях взела всички мерки за безопасност.

Е, оказа се, че димът идва от собствената ми кухня, тъй като филийките в тостера се бяха подпалили, но какво пък – нали имах противогаз! Нахлузих го и спокойно зачаках пожарникарите, като мислено си отбелязах, че трябва да си инсталирам и противодимна аларма.

Та така, приятели! Не се оставяйте властта да ви манипулира, че в Искъра няма крокодили и спасението ви диша във врата. Вземете собствената си безопасност в ръце и ръкавици, спасявайте се групово и поединично, четете и се подготвяйте, а пръстът ви винаги да е на телефон 112 - нека пък и те да ви поспасяват малко – иначе за какво плащаме данъци, нали?

П.П. Чух, че в центъра ще пускат пак гумени ботуши – не чакайте да ги разграбят – тичайте!

Още публикации в конкурса