Легенда за кокичето
Всяка година, когато зимата се оттегля ни го съобщава с едни прелестни крехки цветя, които подават глава от замръзналата земя, сякаш да ни кажат - "ето я, тук е, пролетта идва".Пролетта е вече тук, но все още някъде снегът навява преспи, а кокичетата разказват легенди за себе си.
Точно, както когато библейските Адам и Ева били изгонени от Рая. Тогава валял сня и Земята била скована от студ. Ева, който не била наметната с палто, нито дори с шаяк, се разплакала от студ и отчаяние. Искала да се върне в Рая, където има слънце и цветя. Виждайки я толкова нещастна, Господ се смилил над нея и превърнал падащите снежинки в нежни бели цветя - кокичета. Те се превърнали в олицетворение на надеждата и бъдното обновление.
В Средновековието свързвали белотата на кокичето с непорочността, затова олтарите на храмовете били закичвани с пролетното цвете. Кокичета изпълват и дворовете на храмове и манастири.
В Чехия наричат кокичето "млечно цвете", това наименование всъщност е латинското име на красивото цветче - галантус (galanthus). Млякото е субстанцията на живота, затова и в някои райони на страната слагат в храната на кравите кокичета, за да дават много мляко и да бъдат здрави.
Сходна е и легендата, която разказва немския фолклор. В Германия кокичето е наричано "снежно звънче", защото битува вярването, че когато Господ сътворявал света поръчал на снега да си избере цвят. Тръгнал снегът от цвете на цвете да моли за цвят, но цветята отказвали да споделят красотата си. Кокичето обаче на драго сърце му отстъпило белотата си и той в замяна му позволил да цъфти преди другите цветя.
Все още няма коментари