club50plus.bg

От самото си създаване Олимпийските игри са празник на единението

В местността Олимпия в древна Елада, в чест на гръмовержеца Зевс се провеждали бляскави спортни събития, наречени по името на мястността - олимпийски. Първите Олимпийски игри се провели през 776 година пр.х.Известно време преди откриването на игрите из цяла Гърция се разпращали вестители - спондофори, които известявали за предстоящето им начало.

В чест на върховния бог било сключвано свещено примирие, гарантиращо безопасното придвижване на всички участници и зрители до Олимпия, както и ненападението на Елис, градът организатор на състезанията.Няколко дни преди началото им около светилището в Елида се идграждал своеобразен олимпийски град от палатките на участниците и зрителите на събитието. До участие се допускали единствено гърци, които са по рождение свободни и неосъждан, робите и неосъжданите не били допускани.Не били допускани и жени, тъй като това противоречало на религиозните канони.. Първият ден започвал с полагането на олимпийските клетви пред олтара на Зевс Хоркиос . Извършало се и жертвоприношение като върху принесен в жертва шопар се заклевали олимпийците и ако някой дръзнел да откаже бил отстраняван и се считало за голям позор.

В древността игрите включвали пет основни състезания:

* бягане, което отначало било на крака, а по-късно ставало с колесници;
* скачане, което представлявало прескачане трап или възвишение;
* хвърляне на диск или палет – това било тежък и кръгъл камък, изхвърлян на колкото се може по-голямо разстояние;
* пугилат- юмручен бой, бокс. При пугилата двамата борци си слагали ръкавици от бакър и олово и започвали да се удрят докато един от тях не се предаде или издъхне и двубой.

Състезанията продължавали пет дена като последният бил отреден за раздаване на наградите. Имената на победителите-олимпионики били съобщавани пред тълпата зрители и всеки един от тях бил закичван с венец от дива маслина, изплетен от листата на свещеното дърво, което Херакъл донесъл от земята на хиперборейците.
Събитието било тачено не само от атлетите, на него се явявали и философи, ретори, художници, писатели, които използвали популярността му, за да представят своите произведения пред широка аудитория.

Самите атлети считали за върховно постижение олимпийската победа и дълго време след игрите носели лавровите си венци. Времето на Олимпиадата било време на солидарност и единение, в което хората забравяли ежедневните си дрязки и различия и се обединявали в името на по-велика цел.
През 394 година император Теодосий забранил игрите, заклеймявайки ги като езически култ.