club50plus.bg

 Студена безмилостна зимна нощ в гората. Върху осветената от лунната снежна повърхност вървят в индийска нишка група вълци, като всеки следващ внимава да стъпи точно по следите, върху които вече е стъпил предния му събрат. Придвижването е трудно, затова са принудени да вървят така, че да пестят сили в дългите зимни нощи. Вървейки, първият водач изведнъж спира, извива муцуна нагоре по посока на луната и проточва вой. След него вдигат глави и останалите. Жестът означава: “Това е нашата територия! Другите земни твари да внимават!” Така, чувайки воя на съперниците си, вълци от други глутници започват да се съобразяват и да ги избягват тихомълком. Защото, ако се срещнат, битката е неизбежна и често е на живот и смърт.

   Начело на “клана” е мъжкар, пръв сред първите. Той предвожда глутницата, дава знак за ловуване, насочва накъде да вървят, избира пътеките. И, разбира се, на него се пада лъвският пай от плячката. До него неотстъпно върви спътница, доминиращата женска. Тази двойка единствена има привилегията и правото на възпроизвеждане. Несправедливо или не такъв е вълчият закон! Но според езика на природата, това е естествен процес на регулиране на раждаемостта и гарантира оцеляването на най-доброто, силно и жизнено поколение, от избрани елитни образци в групата. Всъщност те са изключително интелигентни за своята природа животни. Женската, получила негласно право да ражда, е най-интелигентната сред останалите, а също и  най-силната и тъкмо като такава тя трябва да предаде своите качества и умения на потомството.

   В случай, че глутницата стане многобройна и надхвърли възможния за изхранване брой, пред нея има две алтернативи. Или да се обрекат на гладна смърт, или да се разделят и обособят втора глутница. Не винаги животът в глутницата протича в сговор и разбирателство. Често пренебрегнатите с по-нисък ранг животни не крият амбициите си да заемат лидерското място. Изкушени от своите стремежи, те оголват убийствените си оръжия – зъбите, и между тях започва борба. Но тя също е строго регламентирана. Спорът се разрешава посредством ритуален бой. Той може да е и крайно жесток и убийствен, но нагледно трябва да се докаже кой е най-силният и най-достойният да води групата и да има правото да създава поколение. Двубоят решава кой е най-силен, най-бърз, най-решителен и ако някой млад и агресивен мъжкар своеволно отхвърли авторитета на водача, може да бъде прогонен. След което той се превръща обикновено във вълк-единак.

 Странното е, че колкото и жестоки и категорични да са вълчите закони, правото на съществуване все пак се приема безспорно. При дълъг недостиг на храна, вълците от по-долните рангове не получават никакъв шанс да се хранят. Те търпят не само пренебреженията, но не рядко и рани от ухапванията на доминиращите. Тогава не им остава друг избор, освен да се отделят от елитните и да сформират своя глутница. Ако по пътя си някоя глутница срещне самотен вълк, може да се съгласи да го приеме при своите ,но само при условие, че той уважи установената йерархия в групата и начина на живот на глутницата.

Опровергавайки човешките предразсъдъци, установено е, че вълците никога не нападат безпричинно хората. Някои екземпляри дори се поддават успешно на опитомяване.