club50plus.bg

Човечеството е изправено пред опасност от епидемии, които не се подават на лечение

Има антибиотици, които губят способността си да убиват или да спират растежа на бактериите. Това се случва все по-често. Сегашната вълна възпаления на горните дихателни пътища вероятно ви е дала собствен убедителен опит за това. А има и бактерии, които по „рождение" са резистентни към определени антибиотици – притежават така наречената вътрешна или наследствена резистентност.

По-тревожно е, когато бактерии, които по принцип са чувствителни към антибиотици, станат резистентни към антибиотичните препарати, защото са претърпели генетични промени – т.нар. придобита резистентност.

Много хора очакват или искат от лекарите си да им предпишат антибиотици, когато имат обикновена настинка. Много лекари го правят, за да се „презастраховат" от усложнения.

Антибиотиците обаче лекуват бактериални, а не за вирусни инфекции, каквито най-често са настинките. Според официални оценки в САЩ близо 50% от изписваните от лекари антибиотици са на практика ненужни, тъй като те се изписват за настинки, кашлици и други вирусни заболявания. В страните от Европейския съюз 60% от антибиотиците се изписват за възпаления на горните дихателни пътища, при все че по-голямата част от тях са вирусни. Положението в България е същото, ако не и по-лошо.

Единственият начин да се разбере дали заболяването е вирусна или бактериална инфекция е да се направи лабораторен тест на секрет от болния. Само ако резултатите покажат бактериална инфекция, тя може или трябва (преценката е на лекаря) да се лекува с антибиотици. Изследванията показват още и кой антибиотик би бил най-ефективен в конкретния случай. Няма друг сигурен начин да се разбере.

Лабораторните изследвания най-често се "прескачат" – причините са различни. И гълтането на антибиотици става по "презумпция". Лекарите изписват антибиотик, който вече е подействал при други техни пациенти, а много болни дори не се консултират с лекар, направо започват сами лечението си.

Точно неправилната употреба или злоупотребата с антибиотици, освен всички вреди на страничните действия на лекарството върху човешкия организъм, води и до приспособяването на бактериите, до изработването на резистентност към тези лекарства. Най-честите неправилни употреби или злоупотреби са:

– Когато лекарите изписват антибиотици за вирусни заболявания. Гълтането им в такъв случай не само е загуба на пари и време, но и допринася за увеличаване на антибиотичната резистентност;
– Когато пациентът не довършва лечението с пълната предписана доза на антибиотика. В този случай някои бактерии остават живи и... резистентни към бъдещо лечение с антибиотици. Да, бактерията, а не човекът, който я носи в момента. А ние, хората, непрекъснато си обменяме не само вируси, но и бактерии.

Разумната употреба на антибиотици

Фактът, че антибиотиците лекуват инфекциозни заболявания, които преди време са стигали до фатален завършек, е довел до налагането на идеята, че те са едва ли не „чудодейни лекарства" със „сили", които далеч надхвърлят възможностите на реалните им фармакологични свойства.

В повечето европейски страни антибиотиците са второто най-често употребявано лекарство след обикновените аналгетици (болкоуспокояващи). Вече обаче започваме да плащаме много висока цена за този подход.

Броят на микроорганизмите, които са нечувствителни към антибиотиците скоростно расте. Всъщност много от старите антибиотици са вече или неефективни, или по-малко надеждни, отколкото са били преди време. Например резистентността на бактериите към пеницилина – някога предпочитания лек срещу стафилококови инфекции, сега е често срещана в много страни. Точно заради неправилната му и прекомерна употреба както в хуманната, така и във ветеринарната медицина – в селското стопанство и за лечение на домашни любимци.

Това, че антибиотиците губят силата си,

се дължи на факта, че бактерии от един и същи или от различен вид могат да си "обменят" различни белези, включително и генетичната или придобитата резистентност. Най-общо казано, колкото повече се използва определен антибиотик, толкова по-голям е рискът от появата и разпространението на резистентност към него, което го прави все по-безполезен. За да се избегне тази резистентност, в лабораториите на фармацевтичните компании се разработват нови антибиотици с подобно действие, но с различни химични свойства. Известно време те са ефикасни, докато... микроорганизмите не развият резистентност и към тях.

Почти половината от „изядените" антибиотици се използват за лечението на болни животни в селското стопанство, като фактори, ускоряващи растежа на животните или за унищожаването на различни патогени в хранителните продукти. Подобна дълготрайна – в повечето случаи в малки дози употреба, благоприятства развитието на резистентност у бактериите, които са вътре или около домашните животни, което създава опасност за „отглеждане" на нови бактериални щамове, резистентни към антибиотиците и способни да се прехвърлят чрез животните у човека. Резистентните на ванкомицин ентерококи са точно такъв пример.

И най-тревожното последствие е появата на нови видове бактерии, които са резистентни едновременно към няколко антибиотика. Инфекциите, причинени от такива патогенни организми, са особено предизвикателство, защото може да доведат до сериозно заболяване, до по-продължителен престой в болница и до значително по-висока цена на лечението – както за самия болен, така и за обществото.

Най-лошият сценарий – за нещастие напълно вероятен, е опасните патогенни организми в крайна сметка да развият резистентност към всички антибиотици, а това на свой ред да доведе до появата на неконтролируеми епидемии от бактериални инфекции, които вече не могат да бъдат лекувани.

От всичко това следва, че на всяка цена трябва да бъдат разработени нови лекарства, които ефикасно лекуват агресивни бактериални инфекции. Такова е заключението на директората за научни изследвания на Европейската комисия.

Има ли изход?

Дешифрирането на човешките и микробните геноми протича с безпрецедентна бързина. Ключът към успеха в борбата с антибиотичната резистентност се крие в създаването на интегриран подход, който може да използва новите възможности, предлагани от геномните изследвания. Новата стратегия на Европейската комисия включва:
Нови класове анти-инфекциозни лекарства
На практика през последните години не е открит нито един нов клас антибиотик. Сега средната цена за разработка на ново лекарство е около 500 милиона евро и индустриалните стимули изглеждат недостатъчни за преодоляването на тази бариера достатъчно бързо, че да се осигури достъп до ефективни анти-инфекциозни лекарства. Прилагането на геномиката вероятно ще доведе до създаването на нови поколения лекарства по-бързо и по-евтино.
Диагностични тестове
Разумното предписване на подходящи антибиотици се постига най-добре, ако лекарите имат достъп до бързи и евтини диагностични тестове, с които да установят патогенните организми и техните резистентни свойства. Модерната ДНК технология е от съществено значение за разработването на нови и по-прецизни тестове и когато те вече са налице, от съществено значение е да се осигурят подходящи стимули за използването им.
Разработване на ваксини
Контролирането на инфекции чрез ваксини е непряк, но много силен и ефективен откъм разходи начин за намаляване на необходимостта от антибиотици. Геномиката предлага обещаващ път и за разработването на ваксини.
Изследвания
Епидемиологичните изследвания на самата резистентност към антибиотиците от човешките и животинските патогенни организми е съществен дял от стратегията. Приемът на антибиотици трябва да се наблюдава и да се свързва както с данните за резистентност, така и с клиничните резултати.

Проблем с много измерения

Проблемът с резистентността на болестотворните бактерии има много измерения и носи със себе си широк спектър от социално-икономически и политически фактори. Той засяга много аспекти на социалната и на здравната икономика като начина на предписване на лекарства и образованието на лекарите, здравното осигуряване и разходите за лекарства, както и очакванията на обществото.

Освен това проблемът надхвърля хуманната медицина и обхваща здравето на животните, хранителната индустрия и въпроси, свързани с околната среда. За да бъде успешен новият подход на Европа, той трябва да отчете този широк набор от фактори.