На него почти всички балкански държави ще представят своите специални ракии, мастики, шнапсове и подобни спиртни дестилации, като своеобразен празник на този специфичен за региона спиртен дестилат. И не само за Балканите. Във фестивала участват наред с хърватската траварица, съдържаща 15 вида билки, малиновият дестилат, или люта ракия като най-лютата балканска червена чушчица, или гюловата ракия, с ухание на тънък розов аромат, която мирише великолепно, през поредицата от балканските мастики, и немският черешов шнапс. Участници в Балканския фестивал на ракията казват, че отпиването на ракията е ритуал, дегустацията е изкуство, глъдката трябва да се задържи в устата, да удари небцето и там да се почувства целият й аромат, да се усетят всичките вкусови качества на дестилата. После ракията преминава през гърлото, мекотата и уханието се разливат, стоплят тялото и душата. Ракията сякаш има душа, с нея трябва да си „поговориш” и да разбереш какво иска да ти каже! – обясняват вещи познавачи. - Дегустацията е не само опит, то е и търсене на красотата и усета за свойствата и качествата на всяка ракия.
На изложението, на различни представителни щандове са представени към 150 вида ракии, от почти всички балкански дъжрави, тук са дошли производители, но и ценители на тази характерна балканска напитка, която умее да отпуска, разтовари и предразположи човека към добро настроение, за отмора и веселие. Лютата ракия като че е хитът на тазгодишния фестивал. С нея ценителите, които обичат да сядат на маса за по ракийка, посягат и към салатата. - Не им трябва мезето – подсказват производителите, в лютата ракия има всичко и уханието на лютата на чушка и лютевината й, сякаш си боднал вилицата в лютата туршия. Всичко това го има в нея. Във всяка ракия са „внедрени” ароматите от градината – овошки, зеленчуци, дори аромати на цветя, подправки, билки, всичко има в ракията – в букет, събиран през лятото в градините, за да се запази цяла зима чрез дестилата, че и за още по-дълго. А зимата, когато ти се иска да се сгрееш, слагаш филджан с ракия, прибавяш към нея лъжица мед на огъня, но гледаш в него, докато заври. Секунди преди да кипне, го махаш веднага, за да не пламне, спиртът се пали лесно. И затова се иска майсторлък и тънък усет.
Все още няма коментари