club50plus.bg

Тялото на човека съдържа около 1 мг сребро. То не е във вид на кюлчета, разбира се, а като част от различни тъкани. С храната си пък ежедневно приемаме около 0,002 до 0,008 мг сребро. Известно е, че недостигът на сребро в човешкия организъм води до нарушаване на работата на имунната система, в резултат на което често възникват простудни, вирусни и инфекциозни заболявания.

Древните народи добре са познавали бактерицидните свойства на металите, най-вече  на среброто, златото и медта, и ги прилагали с лечебна цел.   Богатите използвали сребърни или златни прибори и съдове за хранене и за съхранение на вода и храна, а бедните – медни и оловни. 
В религиозни индийски текстове (навярно най-старото свидетелство) в прав текст се казва, че държаната в сребърни съдове вода не само е годна за пиене, но е и средство за борба с многобройните епидемии. Има исторически свидетелства, че среброто се е използвало директно за медицински цели в Китай, древния Египет, Индия (в частност най-широко в аюрведческата медицина) още преди 6000 години. В древна Гърция и Рим са използвани посребрени контейнери за вода. 
Персийският цар Кир II Велики по време на военните си походи за завладяването на Мидийското и Лидийското царство, както и на Вавилон, през VI в. пр.н.е. пиел вода от сребърни съдове, за да се предпази от много инфекции. Тънки сребърни листове или плочки са използвани за третиране на открити рани. 
Финикийците, по време на дългите морски плавания, съхранявали вино, вода и други течности в сребърни съдове, защото в тях те запазвали качествата си. 

Когато през 326 г. пр.н.е войската на Александър Македонски нахлула в Индия и сред войниците му започнала епидемия от стомашно-чревни заболявания, незасегнати останали само висшите командири, които пиели от сребърни чаши.

Тези знания не са се изгубили и в по-късна епоха. Сребърната посуда на благородниците съвсем не е била само за показност и разкош – било видно, че страшните епидемии от Средновековието някак ги заобикалят. В много страни хвърляли (и все още го правят) в новоизкопаните кладенци сребърни кръстове или монети не само за освещаване, но и за подобряване на качеството на водата. Покорителите на Дивия Запад пускали сребърен долар в млякото, за удължат годността му. Наполеон, а и други пълководци, пиели вода от сребърни манерки по време на походите си.

Йоните на тези трите метала - сребро, злато и мед не само имат най-силно изразено бактерицидно действие, но са и най-малко токсични за човешкия организъм.