club50plus.bg

Медикаментите не са (единственото) решение

Радвате ли се на пролетта? За мен тя е най-хубавият сезон в годината, включително и защото зеленото скрива всички нечистотии и мърлявщини, които ние хората сме сътворили. Но пък с тревога следя докъде е стигнал цъфтежът на тополите, техните пухчета доста ме тормозят. За моят приятел Добри обаче няма значение какво цъфти в момента – през цялата дълга пролет, та чак до времето за море, той е подут и кихащ, очите му плуват и светят на червено, гъгне и носът му тече, което е придружено, както се полага, с отвратително главоболие. Да, толкова гадната сенна хрема. Алергия към полените, казват лекарите.

Признавам, тази пролет е малко по-леко. Заради многото дъждове, които държат пухчетата на тополите и натежалите полени на земята, а не във въздуха. Ако имаше кой да измие и улиците, та да ги отнесе и да не литват при всяко затопляне... Но кой ти мисли за страдащите, у нас такива общинари със сигурност няма. По белия свят дори службите по озеленяването се съобразяват при подбора на растенията в парковете, а виновните тополи ги секат и заменят с други видове. Да не говорим за бюлетините, информиращи колко полени има в твоя град или там, където си се запътил.

Но да се върнем в нашата цивилизация, където спасението е... да си седиш вкъщи през този сезон. Или да забегнеш на чист въздух край морето или в планината. Е, това за много малко хора е възможно.

Добри гълта хапове и и си капе капки, ходи по доктори, сменя често едни с други (и лекари и илачи), но вижда малко помощ. Защото всъщност, поне засега, медицината е безсилна. Вярно, има ваксини (по една за всеки алерген или комбинирани в групи), всяка година излизат нови препарати – уж по-добри от досегашните. Някои облекчават състоянието (на някои хора), други съкращават времето на страданията. Аз поне не познавам  човек, излекуван от каквато и да е алергия. Да не говорим, че всички препарати имат и странични ефекти, натоварват черния дроб, бъбреците. Много от тях съм опитала, но общо взето отдавна не разчитам на медикаменти.

Няма да агитирам никой страдащ да обърне гръб на медицината – опазил ме Бог. Особено важни при всички алергии са тестовете, които дават информация (е, не винаги) кой точно е дразнителят. Покрай оплакванията на Добри обаче, осъзнах че много от страдалците от тази група не познават елементарните, дори и „бабешките” средства, с които могат да облекчат състоянието си в значителна степен. Но такива сме хората – рядко поемаме отговорност за собственото си здраве, защото смятаме, че „друг” е отговорен за него. И че този „друг” по правило трябва да знае повече от нас, защото медицинските книги са много дебели.

Полените видими под микроскоп зрънца, които са мъжкия прашец на цъфтящите растения. Така става и опрашването на растенията – тези зрънца се пренасят от цвете на цвете, обикновено с вятъра или от насекомите и птиците. Тези, които се оставят на вятъра са врагът, защото са много леки и просто се носят във въздуха (за ужас на някои от нас). Алергии причиняват обикновено полените на цъфтящите треви: райграс, тимотейка, ежова главица, тревата в овощните градини, див пелин, живовляк, някои плевели. Сред храстите се открояват: бъз, хвойна. Не са безобидни и някои дървесни видове: топола, липа, акация, дъб, чинар, кестен, сребърна бреза, лешник, елша, бряст, орех. 15% от българите страдат от цветния прашец – при тях имунната система реагира на алергена като на заплаха и произвежда хистамин. Повечето болни се лекуват с кортикостероиди (хормони) или антихистамини – лекарствата, които намаляват количеството или потискат действието на отделения хистамин и за които казахме, че влияят не само на алергията, а на целия организъм. Ваксините са модерните средства, които променят реакцията на имунната система, така че тя не третира невинния прашец като враг, но те пък никак не излизат евтино.

Убедена съм, че състоянието на моето тяло е моя отговорност и моя грижа. И тази отговорност предполага поне общи познания за това как то функционира, какво му пречи и какво му помага. Знанията за това не само позволяват адекватна реакция при спешни ситуации, особено ако те се случат далеч от "цивилизацията", но и вземането на решение, основано на събраната информация. Дори когато дори лекарят ти дава право на избор между две различни лечения (ако не те изгледа на кръв при въпроса за алтернатива).

Някои от средствата, които прилагам, макар и да не са в истинския смисъл на думата лекарства, също са от дебелите книги на докторите. Знае се, например, че витамините от група В и най-вече фолиевата киселина, или витамин В9, намалява алергичните реакции, дори и остротата на астматичните пристъпи. Различни изследвания по света са го доказали. Фолатите, които са естествената форма на фолиевата киселина, са крайно необходими за много от функциите на организма, включително и за „ремонта” на ДНК –  затова и помагат при лечението на много заболявания, включително и на алергиите. Човек се нуждае дневно от около 0,4 мг (максимум 1 мг) фолиева киселина, за да работи добре тялото му.

Фолатите са водноразтворими и се съдържат в по-големи количества в зелените и в листните зеленчуци (спанак, маруля), във фасула и в ядките, в кълновете на повечето растения, в житните растения, но в пълните им зърна – полирането и отделянето на горния слой на ориз, пшеница, овес и ечемик всъщност отнема и витамините, заедно с целулозата. Слънчогледови и тиквени семена, месо, черен дроб и продуктите от него, броколи, банани, малини, ягоди, лимони – всички те са богати на фолати, но списъкът е доста по-дълъг. Добрата новина е, че температурната обработка не им пречи, но само ако не е добавена някаква киселина.

Приемането на В9 във вид на препарат е по-лесно за много хора, препоръчителните дневни дози обаче не трябва да се надхвърлят. Често по-голямото насищане на организма с фолати „маскира” недостига на В12, което може да доведе до неврологични проблеми.  Особено ако сте над 50-годишни, трябва да се консултирате с лекар, ако имате намерение дълго да вземете лекарствената форма на фолиевата киселина.

                                                                                      Продължава...

Калций, магнезий и витамин С не само облекчават симптомите на сенната хрема и другите алергични състояния, но и увеличават противоалергичната защита на организма. Препарати в аптеките, съдържащи тези съставки, има много. Но естествените им източници са най-добри, защото са природно балансирани.

Всички цитрусови плодове съдържат значителни количества витамин С или аскорбинова киселина. Шипките обаче многократно ги превъзхождат. Повечето плодове и зеленчуци, за които се сещате, също съдържат витамин С – в различни количества. Този витамин също е водно разтворим, но лошата новина е, че топлината и кислородът го разрушават – в суровите и пресните плодове и зеленчуци (и соковете от тях) той е много повече. Дневната нужда на организма е около стотина милиграма, но лечебната, според много източници, е 10-20 пъти по-голяма. Зависи от поносимостта на отделния човек, зависи и от начина му на живот – пушачите и пиячите, например, се нуждаят от много повече; активно спортуващите – също.

Когато стане дума за калция, всеки веднага се сеща за млякото. Да, ама не. В млякото и млечните произведения наистина има големи количества калций, но усвояването му от тези продукти е затруднено. Нещо повече, сиренето, млякото, кашкавалът трябва да се избягват при алергия. Обяснението е сложно и дълго и едва ли му е мястото тук. Ще спомена само един от многото авторитети, които предупреждават алергичните, страдащите от кожни заболявания и от други автоимунни болести като артритите например, да изключат изцяло млечните продукти от диетата си – д-р Андрю Уейл, чийто популярни медицински книги са бестселъри не само в САЩ, две от тях, отнасящи се за храненето, може да прочете и на български.

Препоръчителната дневна доза калций е 1000 мг, като за юношите и над 50-годишните тя е 1200-1300 мг. Сусамът е един от добрите източници на калций, но трябва да се консумира смлян и е най-добре, ако не е белен. Отново зелените листни зеленчуци, водораслите, ядките и семената, житните са ценен източник на този елемент. Месото е много беден източник на калций.
Важно за усвояването на калция в организма е присъствието на витамин D, подпомага го и витамин С.

Магнезий се съдържа в повечето растения, включително и ядките. Парче черен шоколад, риба, зелен фасул, спанак, житни, овесени ядки, булгур, банани, портокалов сок зеленчуци и сушени плодове, картофи, смокини, банани, авокадо в менюто ви ще набави необходимите количества на този важен елемент. Много добър източник на магнезий са още: синап, летни тикви, броколи, долнокачествена меласа, камбала, ряпа, семена от тиква и мента, а също и краставици, зелен фасул, целина, зеле, слънчогледови и ленени семена (също смлени). Допустимата горна граница за прием на магнезий се смята 350 мг на ден, но се отнася само до магнезия, получен от готовите препарати, не от храната.

За сенната хрема се препоръчват още лютивите подправки – люти чушки, хрян, горчица. Те предизвикват потичане на очите и носа, а това отмива попадналите там полени. Куркумата и канелата са отлични противовъзпалителни средства, които намаляват отока на лигавицата на носа и дихателните пътища и облекчават алергичните симптоми. По подобен начин действат и ненаситните мастни киселини – омега 3, 6 и 9. Рибата, маслините, зехтинът са добри техни източници.

С ефективни средства за стимулиране на противоалергичната защита и за намаляване на симтомите разполагат лекарите хомеопати. Но трябва да намерите наистина добър специалист.

Страдащите от сенна хрема трябва да имат и по-различно отношение към хигиената. Често мийте лицето, ръцете, тялото и косата си (особено дългата) с чиста вода и без сапун и шампоан. Вземайте душ след всяко излизане навън. Промивайте очите и носа си с физиологичен разтвор или препарати от морска вода. Не влизайте вкъщи с обувки. Мокрото почистване на пода и мебелите е добра мярка. Използвайте колкото е възможно по-малко препарати. Не дръжте дрехите, с които сте били навън в дневната или спалнята – полепналите по тях полени ще продължат да ви мъчат.

И имайте предвид, че алкохолът е голям враг на страдащите от всякакви алергии – дори в малки количества. Той не ги причинява, но ги влошава. Така действат и силните миризми, парфюми и химикали, тютюневия дим, запрашеността. Важно е да ги избягвате, особено по време на сезона, в който страдате. Стресът и големите психически натоварвания също са своеобразен отключващ механизъм на това страдание.