club50plus.bg

Ултравиолетовите лъчи – важна е дозата

Наближи ли сезонът на летните почивки, и специализираните, и масовите издания се пълнят с опасностите, които крие излагането на тялото на действието на ултравиолетовите лъчи. Рак на кожата е най-често срещаната заплаха. А производителите на слънцезащитни препарати вече потриват доволно ръце, защото иде тяхното време – криза не криза, продуктите им ще се купуват. В наше време почти няма човек, който да не омазва и себе си и децата си, и внуците си с такива спрейове, лосиони, кремове. Защото е полезно. А лъчите са вредни. Наистина ли? 

Да, наистина слънчевите изгаряния са вредни – тогава, когато кожата става огненочервена, появят се мехури или дори рани и язви. Най-малкото това води до преждевременно остаряване на кожата, а тя, да не забравяме, е най-големият човешки… орган. Покрива цялото тяло и комуникира с всички други органи. Страда ли тя, страда целият организъм.

Точно такива слънчеви изгаряния, особено когато се повтарят често и години наред, могат да доведат и до ракови заболявания. Но пък злоупотребата с всяко нещо, независимо дали е храна, натоварвания или медикаменти или дори козметика, води до здравословни проблеми. Това би трябвало вече да сме го научили от опит.

А иначе слънчевите лъчи всъщност са полезни. Не само защото ни дават онзи мечтан здравословен тен, който ни прави да изглеждаме по-млади, по-слаби и стройни. А и защото те, по-скоро ултравиолетовите лъчи с дължина В (UVB), са единственото средство тялото ни да изработва така необходимия му витамин D. Всъщност точно на тази част от невидимия слънчев спектър (ултравиолетовия) се дължат повечето ползи от излагането на слънце.  Защото витамин D регулира метаболизма на калция в организма, а това е важно не само за растежа и здравината на костите, но и за функциите на нервната система, за имунитета, за секрецията на инсулин, за кръвното налягане; важен е за профилактиката и лечението на много сърдечни и автоимунни заболявания. Намесата му в биохимията на организма включва и стимул за производството на химикалите на доброто настроение в мозъка – серотонин и допамин.

Освен това витаминът предпазва от рак. Да, прекаленото излагане на кожата на средно и късовълнови лъчи води до рак (защото директно уврежда човешката ДНК), но подходящата доза B лъчи произвежда витамин D и предпазва от рак. Нещо повече – проучванията показват, че оцеляването и възстановяването след повечето ракови заболявания е пряко свързано с високите нива на витамин D в организма.

Ярката светлина на слънцето, която виждат очите ни, сама по себе си стимулира производството на серотонин (хормон и невро трансмитер, който ни държи будни) и регулира това на мелатонин (хормона на съня, който се произвежда на тъмно), което значи и че регулира и биологичния ни часовник. Повече серотонин – повече енергия, приповдигнато настроение, добра работа на мозъка и… по-малко апетит за сладки неща.

Да де, но какво количество е подходящо, колко дълго излагане на слънце е полезно? Колкото кожата позволява… Не, това не е шега. Тъмните кожи имат своята естествена защита (10 пъти по-голяма), защото съдържат повече меланин, който спира проникването на ултравиолетовите лъчи. Светлите кожи „скандинавски тип” нямат достатъчно меланин и съответно им липсва тази естествена бариера. Те обаче го произвеждат от излагането на слънце – около 2 дни след слънчевата баня. Това е всъщност нашият тен – и A, и B лъчите имат принос за него, но по-трайният и с по-малко вредни последствия е този от B лъчите. Защото, макар UVA лъчите да не причиняват зачервявания на кожата и да не вредят директно на човешката ДНК, както това правят средно и късовълновите лъчи, те генерират силно реактивни химически радикали, които от своя страна разрушават ДНК. Точно това индиректно влияние върху ДНК на дългите ултравиолетови лъчи е и най-големият виновник за един от най-страшните разновидности на рака – меланом.

Има и още една лоша новина – ултравиолетовите лъчи от всичките дължини увреждат колагеновите влакна в кожата и по този начин ускоряват нейното стареене. Дългите и средни вълни пък разрушават витамин А, което също води до по-нататъшни увреждания. Прекомерното излагане на слънце е причина и за различни очни заболявания, включително и катаракта, затова трябва да пазим очите си от тях.

Все пак има ориентири, които да ни помогнат в „дозировката”. Направени са доста проучвания, според които кожата се насища с витамин D при излагане на слънце през първите 10-15 минути. След това витамин D продължава да се произвежда, но веднага се разрушава. (Става дума за светлите кожи, които още нямат тен.) Очевидно това е правилото – въртим се под слънцето равномерно като на шиш, излагайки всяка част от кожата си по 10-15 минути (пазейки очите си), след което отиваме на сянка или се обличаме. Тоест един час на слънце, и то в ранните или късните часове на деня. Часовете на деня от 13 до 17 през лятото (12-16 ч астрономическо време) не са за слънчеви бани в нашите географски ширини! Облаците са недобра преграда да ултравиолетовите лъчи, а пясъкът и водата отразяват 15-30% от тях и можете да изгорите дори под чадър.

Средновълновите слънчеви лъчи са и тези, които влияят благотворно и при различни заболявания на кожата, особено при псориазис и витилиго. Доказано е, че ултравиолетова светлина с дължина 311 nm е най-ефективна при тях. Такава точна вълна може да се получи само при използването на специализирана апаратура, но излагането на слънце също върши своята работа и страдащите от тези неприятни кожни проблеми много добре знаят това.

И още нещо: имайте предвид, че билката жълт кантарион (Hypericum perforatum) и съответно препаратите на нейна основа, които облекчават депресията, не трябва да се използват в сезона на слънчевите бани, защото увеличават чувствителността към светлината и към ултравиолетовите лъчи. Някои антибиотици, контрацептивни таблетки и успокоителни имат същия ефект.

Дотук ставаше дума за излагане под лъчите на слънцето без каквато и да е защита на кожата. Съвсем различни стават нещата, когато се омажем с някой от безбройните препарати, предназначени да ни пазят от вредното предозиране. За тях ще стане дума в една от следващите публикации.