club50plus.bg

Някои вредят повече, отколкото пазят

Предложенията на производителите са много, цените им са различни, но не винаги най-скъпият е и най-ефективен и… безопасен. Когато обаче става въпрос за заплахата от сериозни увреждания на кожата, а и на целия организъм, всеки от нас става потребител. Или поне повечето. Но всички си задаваме въпроси, преди да изберем. Доколко ни защитават тези широко рекламирани продукти, какъв точно е подходящ за нас, как да направим избора си? 

Върху всяко защитно мазило е отбелязана с цифра силата на неговия слънцезащитен фактор – SPF. Стойностите са между 8 и 50, като колкото по-голямо е числото, толкова по-защитени би трябвало да бъдем. Какво обаче означават тези стойности на практика?

Числото на слънцезащитния фактор, казано най-просто, означава, че можете да увеличите продължителността на излагане на слънце толкова пъти (8-50), без това да доведе до зачервяване на кожата и до изгаряния. Простото обяснение обаче съвсем не изчерпва темата.

SPF е лабораторен измерител на ефективността на съответния слънцезащитен продукт. Този измерител обаче не е перфектен.
До не много отдавна се смяташе, че ултравиолетовите лъчи с дължина А са по-малко вредни за човека (защото не увреждат директно ДНК) от средно и късовълновите лъчи. Сега вече се знае, че свободните радикали, образувани под тяхното въздействие, увреждат ДНК и създават условия за ракови заболявания. Проблемът със защитата от А лъчите идва от това, че те проникват дълбоко в кожата, но не причиняват зачервяване и съответно не могат да бъдат измерени с познатата мярка SPF. И досега всъщност няма достатъчно добър клиничен начин за измерване на степента на блокиране на А лъчите, която осигуряват слънцезащитните мазила.

Обикновените слънцезащитни средства блокират много малка част от дългите ултравиолетови лъчи (UVA). Широкоспектърните осигуряват по-добра защита не само от В, но и а от А лъчите, но етикетът за широк спектър защита не винаги я осигурява. PPD е измерителят на защитата срещу A лъчи, който се използва. Препоръчителното съотношение в слънцезащитните продукти е SPF/PPD < 3 (тоест стойността на PPD да е поне 1/3 от стойността на SPF). И според новите изисквания в Европейския съюз (2006 г.) те трябва да го осигуряват, като и двата измерителя на защита да присъстват на опаковката.

Най-добрите в това отношение са съдържащите цинков оксид, титанов диоксид, avobenzone, oxybenzone и ecamsule. Тук е моментът да кажем, че ултравиолетовите филтри са два вида от гледна точка на химическия им състав – органични и неорганични. Цинковият оксид и титановият диоксид са неорганични филтри, а другите два – органични. Повечето от филтрите не осигуряват защита спрямо целия спектър на ултравиолетовите честоти, затова се използват в комбинация. Цинковият оксид в момента се смята за най-сигурен защитник на кожата от ултравиолетовите лъчи (често в комбинация с титанов диоксид) – това са познатите мазила, които покриват кожата с бял (минерален) филм, който осигурява и физическа преграда пред лъчите.

Всеобщото мнение на специалистите е, че предпазните средства на минерална основа са по-добри от съдържащите органични химични вещества, защото те по правило не проникват в кожата и не се разграждат под действието на слънчевата светлина. Производителите обаче се опитват да ги направят по-привлекателни за потребителите, които не харесват белия филм и това, че той цапа дрехите им. Новите технологии позволяват на козметичните фирми да използват наночастици на титанов диоксид и цинков оксид в производството на спрейовете и кремовете против слънце. Това обаче означава и проникването им в кожата – тоест елиминира основното им предимство. Все още никой не знае какво точно е поведението и ефекта на наночастиците на тези минерали в човешкото тяло.

Лошите новини, свързани с безопасността на слънцезащитните препарати зачестяват през последните години. Има дори твърдения, че 84% от продаваните (в САЩ) продукти за защита от ултравиолетовите лъчи са или вредни или нямат предпазен ефект. По правило те идват от активни потребителски организации и маститите експерти отхвърлят становището им обикновено с думите, че изводите им не са базирани на задълбочени стандартизирани проучвания. Но пък и признават, че за много от твърденията на активистите те самите нямат насрещни аргументи, основани на проучвания.

Във фокуса на активистите са органичните химикали, които съдържат най-масовите слънцезащитни продукти – от рода на oxybenzone и avobenzone, retinyl palmitate (вид витамин А, какъвто съдържат половината от препаратите) които под действието на светлината се разпадат и, прониквайки в кожата на човека, стават причина за производството на свободни радикали – онези, които увреждат ДНК. Така те всъщност не предпазват от рак, а са потенциална причина за него. Някои от разпадните продукти влияят и върху репродуктивната система на човека, както и върху други органи и системи, включително и мозъка. Наночастиците на минералните съставки на мазилата също са сред атакуваните – заради подобни опасения. Научните изследвания и в двата случая подхранват тези твърдения, но уговорката им е, че тези изследвания са предварителни и са необходими по-задълбочени проучвания.

Фразата „прекалено рано е да се твърди” на регулаторните органи, когато става дума за вредите от определени съставки, е най-малкото неубедителна, ако не и много подозрителна за хората, загрижени за своето и на близките си здраве. Но в края на краищата всеки прави своя избор. Важното е той да е основан на достатъчно информация, която човек сам трябва да търси.

Напоследък се увеличават и продуктите, които са на натурална основа. Но трябва да сме особено внимателни, дали „натурален” не е просто трик на производителя да приспи вниманието ни. Защото сред „натуралните” има и такива с наночастици на титанов диоксид и цинков оксид.
Хората дори стигат дотам, че си купуват обикновен цинков оксид или титанов диоксид от аптеката и го смесват с лосиона, който използват. Или още по-добре с масла като сусамово (поглъща 30% от ултравиолетовите лъчи), кокосово (20%), орехово, масло от авокадо, от пшеничен зародиш, витамин Е (антиоксидантни и овлажняващи кожата), прибавят пчелен восък за втвърдяване и алое вера или зелен чай – марката „направи си сам”. Много подобни рецепти могат да се намерят в интернет. Освен това се знае, че пресните домати и доматените продукти като салца и кетчуп съдържат голямо количество ликопен (lycopene), който увеличава самозащитата на организма от слънчевите лъчи – лошото е, че всичкото това "самоуправство" оценката на защитния фактор е само приблизителна.  

Другият проблем при използването на (дори безопасни) слънцезащитни препарати е това, че те не позволяват на тялото ни да произвежда достатъчно количество витамин D. Животът на съвременния човек, който не е свързан с работа на открито, преминава главно в офиса и в дома. Това със сигурност го „пази” и от здравословното влияние на слънцето.