club50plus.bg

   Трети март е! Националният!Вечерното небе трепери от истинската заря за празника!Из тъмните улички околовръст на панелката ни се изнизва детската глъч и настава вечерното тихо лунно състояние.Удобно време и мълчание, за да напиша нещо за деня!Какво друго - освен за изминалите мои празнични часове! Най-истинските днес!Озвучени с юнашките песни от поздравите на приятелите ни.

 Денят като цифра 3 започна за мен още в малките часове.Следях хода на стрелките  и ги бутах  къде със среднощна телевизия,къде с музика в слушалките от разните му радиостанции.При изгрев слънце вече бях готов със семейния план за деня.Естествено,  съгласуван с жена ми.Нейната половина от празника беше заета от делата на просветата в чест на националния ден на България! За мое начало тръгнах с техническа услуга по ремонт на бойлера на балдъзата.Нищо, че не получих благодарности за намирането на майстор в почивния ден!С по-голямо желание се втурнах в преодоляването на следващите домакински задачи.Все пак след час,два нещо трябва да се сложи на масата.За раздробяването на дейността редувах готвене  с поставянето на осветително тяло над главите в кухнята.Ново ядене ядохме!Лампата в кухнята не стана! Успоредно с това се нагледах на пожелания във фейса за празника.Е, повечето са с готови клишета,но  в това компютърно време и те вършат работа.Така както моя колежка с цяла група дами загърбиха големия град и вече се смеят може би по пътеките на спа-центъра в Панагюрище!Поне за тяхното веселие няма да мисля!Така достатъчно олекнал, без подобни мисли в главата надвечер се подготвих за вечерната ми разходка.С болки в глезена и с нов пролетен тоалет  се насочих към известните вериги Кауфланд и Лидъл.Там подобни като мен обикаляха около щандовете в празничната вечер.И това  са национални часове, нали?Мобил връзката с дома ми се бореше с тишината в джоба  ми..Все пак съм още търсен, размишлявах аз преминавайки на червено.Изброих лесно на едната ми ръка поздравите за празника от роднини,приятели и колеги!Благодаря ви Лондон,Бризбейн,Цюрих,Мюнхен.

На не обадилите се!Всички сте извинени!Някои пътуват зад граница.Други вече са разпънали бивак някъде в Българско.Трети подготвят земята на село за нова сеитба.Прибирайки се във входа младо съседче дори не ме поздрави!Знаейки причината много се зачудих!Но слушалката в джоба прие сърдечното обаждане на приятел.Поканата за утрешна първа среща с новороденото му момче  отсега топли моето близо с два пъти повече години сърце!Ще го броя за вест в празничния ми ден! Лягах аз и отново погледнах към стрелките на часовника.Бях сигурен ,че пак ще се боря с тяхнато придвижване напред!

         Лека нощ, мой ден!

И не само мой

                         Национален ден!

             03.03.2017  г.    Пловдив                          Т.Д.