Ще те намеря!
Само ме почакай!
Да взема тази, прашната торба,
със спомените грешни и прекрасни
забили се до бяло в моята душа.
Опитах се да ги оставя.
Няма начин!
Невидими и тънки нишки ме държат към тях.
Разпъват ме на кръст ужасните съмнения
усетиш ли ги, да не предизвикам смях.
Момиче съм…Ех, малко остаряло…
Но виж очите ми, разпръскват светлина,
която лунните огньове пали
по телепатия раздават топлина.
Ще те намеря!
Малко ми остана!
Пътуването е към своя край.
Минавайки, при тебе ще остана…
Дочакай ме…
Ще бъда твоя рай!
Все още няма коментари