club50plus.bg

Може би повечето хора не са имали щастливо детство, но не са спирали да мечтаят, както и героят в този разказ. Но малко са имали шанса, да сбъднат мечтите си.

Поредната, самотна вечер на беззащитното и изпълнено с тъга момче от квартала, беше малко по-различна. Неговият живот обикновено протичаше по един и същи начин, с едни и същи проблеми. Беше от бедно семейство, което се опитваше всячески да преживява. Майка му се трепеше ден и нощ, за да изкара някоя парица да нахрани челядта си, а бащата...?  Бащата, пияница незаинтересован нито от членовете на семейството си, нито от проблемите му, той живееше свой живот. А братята му, чиито смисъл на живот беше да крадат коли и да се задоволяват само с изкуственото „бяло щастие”, изпитваха неприязън към него. Макар и нещастно да беше момчето, имаше една мечта, която с всеки изминал ден желаеше все повече.

Той затворен, вглъбен в себе си, изразяваше чувствата си по един забележителен начин. Имаше дарбата да улавя емоциите на хората, изразявайки ги чрез молива и листа. Тази нощ беше по-различна от останалите. След поредната ужасяваща кавга, момчето не издържа и излезе на улицата. Седна на тротоара и започна да рисува лицата на минаващите хора, чийто изражения бяха много странни за него. Той не вярваше, че има толкова усмихнати и изглеждащо щастливи хора. Питаше се, какво ли трябва да се случи, за да освободи неговата усмивка.

Внезапно на пътя спря кола със силна музика и развеселени хора. Това бяха братята на момчето изпаднали в обикновеното за тях „безгрижно” състояние. Започнаха да го обиждат и подритват, да му се присмиват предлагайки му от безценното им настроение. Но малкия художник грабна произведенията си и избяга. Сякаш неговото спасение, единствено се криеше в самотата и рисуването. Заключваше се в стаята си и там израстваше като човек. Криеше се, за да рисува и мечтае. Мечтаеше да бъде голям художник и да се измъкне от тази мизерия и празнота. Това беше единствената му надежда, утеха и успокоение.

И докато най-малкия брат се трудеше неуморно, вярвайки, че един ден трудът му ще бъде възнаграден, неговите братя затъваха все повече. Мислеха, че това „предизвикано щастие” е временно, но след време осъзнаваха, че не могат без него. Че не си ли вземат нужното количество изпадат в различни състояния на ярост. Техният живот беше предречен, нямаха мечти, надежди, желания. Нямаха цели, не се бореха за нищо, дните им бяха безделни.

Не след дълго, мечтата на малкия художник малко по-малко започваше да се сбъдва, с помощта на неговия учител по рисуване. Който знаеше, че молкото момче и израстналия по-късно мъж, ще успее в живота подавайки му ръка. Така и станало, бедното момче след време се превърнало в красив и строен мъж, научил много и много преживял, но ценящ истинските хора. Със спечелването на един голям конкурс, той започна да помага както на брат си, така и на неговите приятели, виждащи спасение в него. Единствената причина, поради която той протегна ръка на наркоманите беше смъртта на най-големия му брат. Чиято смърт преобърна живота му, въпреки, че ненавиждаше и мразеше тази „зла вещица”, дрогата, но не можеше да позволи да загуби и другия си брат.

Животът му продължаваше да се развива, откриваше нови светове с професията си, запознаваше се с нови хора, занимаващи се с други аспекти на изкуството, но не и с дрога.

♦ Материалът е изпратен по инициативата Стани Четен Автор