club50plus.bg

Празник на знахаря и билкаря

Еньовден се отбелязва винаги на 24 юни, вторият ден след лятното слънцестоене. Денят, в който се е родил св. Йоан Кръстител. От своите дълголетни наблюдения народът вярвал, че на този ден слънцето се преобръща три пъти, за да се обърне назад и тръгне по своя път към зимата. Празникът е посветен на слънцето и на борбата срещу болестите. Защото се смята, че слънцето вече е достигнало своя зенит и преди да започне да слиза по-ниско, се окъпва в живата еньовска вода.

Рано на Еньовден, хората излизат навън и ходят боси по тревата, мокрят се с росна трева за изцеление на болежките и за рожби на бездетните жени. Вярва се, че до Еньовден различни треви и билки придобиват лечебна сила, когато са набрани тъкмо преди изгрев слънце срещу този празник. После хората се къпят на реката или извора. Заедно с него се къпят и всички болести. Налива се вода за в къщи, в която слагат билката еневка и по-късно се мият с нея. Познавачите на билките лечебното им въздействие събират билки, като сред тях непременно има еневка, комунига, вратига, тинтява, чемерика. Те съставят основното съдържание на букета или венеца, който се прави, а около тях се нареждат още билки, до 77 на брой. Правят сееньовски китки и венци, с които окичват различни места в къщата и след като се изсушат, се използват за лек.

Най-старата жена-билкарка, познаваща силата на всяка целебна билка, се разпорежда сред останалите жени. Тя нарежда момите да вият китки и венци, а невестите да омесят прясна пита. А тя разбива в менче вода и мед. Има и други бакърчета с накиснати набрани билки в тях. С китка старата жена поръсва с водата от бакърчето с билки всеки от присъстващите, както и стоката и му дава да опита от питата, потопена в медовина. Това се прави за здраве. После от всички къщи хората се събират на открито място, където вият голям венец и го окачват на черничев, крушов или ябълков прът. Важно е прътът да е висок, строен и жилав, символ на самия живот. Всички минават през огромния венец, а в това време жените пеят песни за змейове и змеици. С този венец през годината лекуват болните родилки.

Преплита се стара езическа символика с християнска обредност

На някои места в страната след провирането през венеца се извършва ладване: Тук се намесва стара езическа символика, останала от култа към богинята Лада от далечината на древни славянски времена. От предишната нощ се покрива с престилка котел, пълен с чиста изворова вода. Котелът нощува под трендафил. На другия ден, на празника в него се пускат китки и пръстени и се пеят песни с молба към богинята Лада /стара славянска богиня/ за здраве, семейно щастие и благополучие.

На този ден се бере метличина, с която се мете огнището. Смята се, че набраните на този ден метли омитат през цялата година лошотията, болестите от дома, измитат лошите духове и таласъмите от къщата, двора, от цялото стопанство.

На Еньовден се скубе също здравец и се пресажда у дома, до донесе здраве, сили и успехи на хората. С това вековечно вярване неизменно място в градината на българката има място обрасло със здравец, от който къса, за да се закичи сутрин. С китка здравец изпраща съпруга си на работа, изпраща децата на школо или на далечен път.

Гадателни практики и обреди

Добронамерени или не, народът и тук изразява своите вярвания, надежди и копнежи, като привиква на помощ лечебната природа на билката. На някои места съществуват еньовски обичаи – къпане в ледено студена река, прескачане на огньове в полунощ и други. На Еньовден билкарки, врачки и магьосници берат своите "тайни" билки. Казват, че познават 77 билки, защото толкова са болестите. Но най-вещите от тях твърдят, че болестите са 77 и половина. Затова и венецът е със 77 на брой билки и половин от още една, знайна само на тях. Защото, твърдят, че тази половинката е за лек на нова, още непозната болест. Дали сред тях не е спин, атипична пневмония, рак или нещо друго съвсем непознато, което ни предстои да дочакаме? Знахарките не казват, но са готови да я посрещнат и да й противодействат със своите знания и със силата на лечебните растения.

Някои от най-разпространените магически ритуали по нашите земи се правели тъкмо на Еньовден. Набраната и натъкмена на този ден еньовска китка стои цяла, както е вързана, през всичките месеци напред до следващото лято. От нея се къса нужното стръкче, с която да се приготвят лекове. Или опушват със запалени сухи билки, или ги слагат във водата за пиене или миене, или ги поставят в кърмилката на животните – според болестта и страданието.

Но има и не добри магии, както е и в живота. Та всички ритуали от този ден изобразяват и доброто и злото от целия житейски цикъл. Рано сутринта на Еньовден из житните поля тръгват жени-бродници, наречени "житомамници". Те правят ритуали, с които "обират" силата и берекета на нивите, за да останат те мършави и да не дадат добра реколта. Правят, струват така, че плодородието да се пренесе и отиде в собствената им нива. И се "обират" обикновено чуждоселските ниви. Обирачката се съблича гола, възсяда кросно, захапва лъжица и през зъби вика:"Тук ли си, Еньо? Я ме попитай защо съм дошла?" Е, змейовете, злосторници не са си отишли от нашите земи. Само дето са преобразени с лица на съвременни злосторници – обирджии, крадци, убийци, насилвачи.

Наред с другите болести, дано и Еньовден ни помогне да се преборим с тях. Защото и това е болест по нрава на хората – казват знахарите. И й противодействат с природна, добра сила. Ако някой копнее да се сбъдне негово съкровено желание, става призори на 24 юни, излиза навън и застава бос на тревата. Гледа към небето и ако е чисто и се вижда ясно луната, ще му се сбъдне желаното. Хората ще бъдат щастливи и обичани, честити чак до другия Еньовден и още по-нататък.