Старата дама и младият барабанист може да направят живота ви черен, ако не вземете мерки
Оставка г-н Куеста! Оставка!
Това е култовата фраза към домоуправителя от испанския сериал „Щурите съседи", който изключително добре пресъздава живота, страшните и смешни взаимоотношения в малката и добре затворена общност, каквато е етажната собственост.
В България гротесктната ситуация е умножена по десет, защото ние сме 10 пъти по-бедни от испанците. А където няма пари, често няма абсолютно никакво разбирателство. Разбира се, парите са само едно, и то не основно условие, за да има съседска хармония.
Много по-важни и основни са типажите в една кооперация и техните характери. Защото може всички да са добре финансово и пак да се намери някой, който да извика като чичко Снегов от култовата комедия „Топло":
Тук няма мир и разбирателство и никога няма да има!
Наблюденията ми на действащ домоуправител, който с годините на „етажно господство" e станал изключително отстъпчив, показват, че има 5 рискови типа съседи – собственици или наематели. Достатъчно е да има поне един от тях в кооперацията за да започнат скандалите.
Преди да започна да ги обрисувам е добре да уточним, че нищо в етажната собственост не се подчинява на логиката. Колкото по-голям е блокът, толкова по лесно се стига до разбирателство и се решават проблемите. Това е така, защото и половината стигат, за да се реализира даден текущ ремонт. Голям блок – голяма каса! А както вече казахме парите, при равни други условия, са решаващи.
Колкото по-малка е една кооперация, толкова по-тежко е да си домоуправител. Често е достатъчно само един да не е съгласен и да не се включи финансово, за да се проточи даденото начинание с години. Все пак при една 3-4-етажна къща с 6-8 апартамента, единият от собствениците държи между 12 и 15% от гласовете и от парите. Това е много голям процент, защото останалите много рядко се съгласяват да покрият неговия дял.
Но, все пак е добре да започнем от по-леките случаи, които касаят взаимоотношения между собствениците в сградата, когато има и наематели. Класиката в жанра, ако можем да използваме това клише, са
студентите
Те са почти във всяка кооперация или многоетажен панелен блок. Сутринта и по обяд са вежливи, мили, на мравката път сторват и са готови да помогнат на всеки. Казваш си: ето това са деца. Но не би! Дойде ли вечерта, започват купоните, яката музика и върволицата от гости все на тяхната възраст.
В този случай за всеки домоуправител е много трудно да установи контрол върху това колко точно студента живеят в даденото жилище. А те понякога наистина се оказват по трима в стая. Добрата стара домова книга тук не може да помогне. А липсата на контрол на достъпа, както е модерно да се казва, увеличава риска от обикновени пакости, както и от тежки пиянски зулуми. Трудно е да докажеш, че именно студентите са отговорни за изкъртената външна врата, скапаният автомат, или счупения стълбищен прозорец.
Значително по-лесно е справянето с класическия „студентски купон". Неговата характеристика е, че започва точно след като изтече 22,30 часа – час до който се приема за нормално да се вдига всякаква олелия, включително под формата на чалга, твърд рок, или студен джаз.
Правилният ход е моментално позвъняване в районното МВР. Това работи безотказно. Полицаите идват веднага, респектират (не със сила), и си отиват. Най-много да дойдат още веднъж, но после всичко е мирно и тихо, а на сутринта студентите се изнизват за лекции, като поздравяват вежливо с най-ангелската си физиономия.
До следващия музикален запой.
Ако все пак съседите искат трайно да решат въпроса, трябва да се свържат с наемодателя и да го заставят да си смени наемателите. Това става по-лесно отколкото изглежда на пръв поглед.
Огледалният образ на студента като наемател или собственик, но с не по-малки проблеми за околните, е
семейството с малко дете
или да си го кажем направо – с бебенце. Какво по-красиво, нежно и невинно от едно бебе? В идеалистичен план – нищо, но всъщност околните могат да страдат много. И психически и чисто физически. Ако бебето е доволно вресливо, с колики, никнещи зъбки и всички останали екстри, то това рефлектира моментално върху психиката на родителите. Независимо дали е младо семейство на 20–25 години, или по-възрастно – над 40-те. Ефектът е моментален и безпощаден. Родителите се превръщат в роби на това да пазят непрестанна и пълна тишина.
Тук ще се въздържа да опиша един класически случай – малко бебе на 2-рия етаж, а отгоре, студенти от Консерваторията. Единият – барабанист. Такава ситуация имах в моята кооперация и вярвайте ми, комбинацията е космически ужасна.
Ще се съсредоточим върху по-честия вариант – младо семейство с бебе без основен дразнител, какъвто са студентите от горния етаж. Това е по-лошият вариант за останалите съкооператори. Постепенно се оказва, че никой по никое време не може да прави каквото и да е, ако вдига шум по-силен от жуженето на комар. Не можеш да си тупаш килима, да им звъниш на външната врата, да се качваш шумно по стълбите, да пускаш прахосмукачка. Защото бебето или спи, или го приспиват.
А като махнем нощта, най-много да остават 20-30 минути време, в което то се храни и можеш
спокойно да си надуеш радиото
макар и да си през три етажа нагоре.
Така милото бебенце парализира живота в кооперацията, защото е невъзможен какъвто и да е ремонт. Младите са против всичко. Първо, защото ще се вдига шум, и второ, защото обикновено страдат от остро безпаричие в периода от живота на отрока, в който непрестанно се сменят скъпи памперси.
В такава ситуация останалите собственици могат да противодействат само ако подхождат грубо и бързо, като поемат разноските на младите с бебето, или ако един от съседите е психоаналитик и може да ги заманглявоса.
Разбира се, „терорът на тишината" има и различни вариации от сорта „синът ми е нощна и спи", или „моля ви, аз работя, давам частни уроци". Те са много по-леки и при тях, особено при втория, останалите съседи имат защита от закона за етажната собственост. Например никой не може да дава частни уроци, ако няма писменото съгласие на 100 процента от останалите съкооператорите. Освен това трябва да живее само и единствено на първия етаж. Така се блокира всяка нездрава инициатива в кооперацията, позоваваща се на частен бизнес. Ако искаш да бачкаш в къщи – траеш си!
Законът помага и в още един христоматиен случай на етажното съжителство, когато сте попаднали на човека, който е
вечно несъгласен
Вярвайте ми, има такива съседи пред които чичко Снегов е невинно агънце. И в този случай възрастта не е решаваща, а всичко опира до характер и пари. Може да си на 25 години и вече да си достатъчно закостенял, за да не искаш нищо да се променя. Такъв си си се родил.
Вечно несъгласните са много мъчни съседи. Те избягват всякакви инициативи, обикновено намират винаги претекст, за да не си платят таксата за входа. За парите за ремонт пък не може да става и дума. Тези хора даже не изслушват проблема, камо ли да вникнат в него. Отказват каквото и да им се предложи.
Затова в този случай домоуправителите, а и останалите съкооператори, не трябва да си губят времето, а директно да предприемат нужните законови действия.
На първо място, всяко решение на събранието на етажната собственост е задължително за всички, ако е взето с кворум и за него има подписан протокол. На базата на този протокол се отправят покани за изпълнение със съответния срок. Ако вечно несъгласният откаже, може да се заведе дело. Това важи най-вече за ремонтите на общите части. Съсобствениците плащат и извършват ремонта, а после по съдебен ред си събират дела на съседа, казал „не".
По същия начин може и да се извади даден собственик от апартамента му (не да му се отнеме) за максимум 3 години, ако той смущава реда в кооперацията, тероризира останалите и системно не изпълнява взетите от общото събрание решения. Така, че всъщност вечно несъгласният мрачен комшия се оказва значително по-малък проблем, защото законът е на страната на мнозинството.
Същият този закон обаче е безсилен пред друг тип комшия, който може да опишем най-общо с фразата
„той разбира от всичко"
Всезнайкото, обратно на несъгласния, е хипер общителен, подкрепя всяка идея, но винаги я поставя на съмнение. Винаги се стреми да наложи своята гледна точка, като всъщност целта му е същата – да отлага до безкрайност. Най-често срещаният случай е когато се събере общото събрание на кооперацията и реши да смени един изгнил улук. Всички са съгласни и до тук добре. Но се намесва г-н Всезнайко и казва: „трябва да съберем оферти и да видим коя е най-добрата".
Това е началото на безкрайната смяна на улука. Всеки от съкооператорите започва да предлага оферта, която е намерил, викат се майстори, редят се събрание след събрание, на които Всезнайко подлага всичко на съмнение и винаги дава нова идея. След два месеца всички са забравили за какво става въпрос и улукът не се подменя.
Той обаче напомня за себе си при първия дъжд, когато фасадата става мокра и на Всезнайко му мухлясва стената. Сега той обвинява всички и другите забравят, че обикновената смяна на улука всъщност не е станала, защото разбиращият от всичко съсед е направил процедурата по-трудна от обществена поръчка в строителството.
Ще се изненадате обаче, че г-н Всезнайко минава за един от най-обичаните комшии, особено от проблемните съкооператори от вида
милата възрастна дама
от последния етаж. Тук няма да правим абсолютно никакви асоциация с „Арсеник и стари дантели", но идея си нямате колко черен може да ви направи живота такава дама. На вас, като домоуправител и на останалите съседи.
Познавате я от дълги години, почти откакто е станала вдовица. Тя винаги е била мила, любезна и отстъпчива, но всъщност именно тя е тази, която е писала години наред жалби до всякакви инстанции срещу най-различни и често маловажни действия от страна на останалите съкооператори.
Първоначално жалбите са били анонимни, но с годините тя вече се подписва открито. Когато разбирате, че старата госпожа, е тази чрез която ви тормозят всички възможни общински фирми и власти, дамата започва да действа открито и агресивно. Тук не минава номерът с респектиране чрез полицията. Не вървят и никакви договорки и увещания. Тя може да направи така, че да не може да си стъпите в собственото таванско помещение, само защо тя живее точно под него и вие „ѝ се разхождате по главата".
Такъв тип съкооператор не би се поколебал и да заведе безброй дела срещу всички, ако прецени че са нарушени с нещо правата му. Оправия няма, а всички, на които се оплаквате, вдигат рамене с недоумение: „как може да се оплаква от такава мила госпожа".
Ако сте домоуправител и се изправяте всекидневно срещу различни от изброените опасни комшии, най-добре е да се въоръжите с железни нерви и със закона под мишница.
Ако обаче ви се струпат всичките на куп, най-добре е наистина да си подадете оставката, г-н Куеста!
Все още няма коментари