club50plus.bg

Седем предмета събират в себе си философията на обновяването

Ако за нас българите Първа пролет е краят на зимата, за една доста голяма общност от хора това е началото на годината. Или просто, Нова година.

Празникът Ноуруз е един от най-значимите в иранския календар и макар да има немюсюлмански корени, той се чества в днешен Иран. А и не само – Ноуруз отбелязва „началото на всички начала” и в Афганистан, Узбекистан, бившите съветски републики от Средна Азия (Узбекистан, Туркменистан, Казахстан, Киргизия, Таджикистан и Азербайджан), Пакистан, Индия, Кашмир, както и тук, доста близо до нас – Македония, Сърбия, Албания и Босна и Херцеговина. Разбира се в повечето места говорим за съблюдаването на етническа традиция, а не за държавно признат празник. Все пак не бива да забравяме колко пъстри в етническо отношение са споменатите държави и как внимателно трябва да се борави именно с тази пъстрота на държавническо и политическо ниво.

Корените на Ноуруз, което на персийски език означава „нов ден”, са дълбоко хванати в персийската цивилизация и достигат до времената, когато Персийската империя на Ахаменидската династия (550–330 г.пр.Хр.) властва на три континента – Азия, Африка и Европа. Свързва се с името на пророка и основател на религията зороастризъм – Зартошт (персийско произношение), Заратуштра (авестийско произношение) или Зороастър (гръцко произношение). Интересно е, че според повечето изследвания древната столица на Персия, Персепол (персите я наричали Парса), започната и строена от шах Дарий І Велики, не е била политическа столица на империята, а е служела като свещена такава. И в нея се е чествал именно празникът Ноуруз, което доказва не само значимостта на празника, а и обвързаността му с иранските владетели. А повярвайте, дори останалото след опожаряването на Персепол от палавия Александър Македонски и пожаленото от извървелите се по тези земи гърци, араби и монголци, е невероятно внушаваща гледка, пред която човек остава дълбоко потресен.

Ще изоставим обаче чисто историческия аспект на Ноуруз и ще се върнем на символиката в най-важната част от честването на новото начало, която се свързва с обичая Хафт син.Буквално Хафт син означава „седемте с” или седемте предмета, чиито имена започват с буквата „с”. Интересно е, че персийският език позволява изписването на звука „с” с цели три букви – „се”, „сад” и въпросният „син”. Като отпадне буквата „сад”, която става част от езика чак след арабското нашествие по земите на Персия от VІІ в., традицията се носи именно красиво изписваната буква „син”.

Седемте син-а са всъщност точно определени седем предмета, присъстващи на масата в деня на Ноуруз, около която се събира семейството. За иранците това е най-големият празник в годината и те винаги се стремят да подредят масата на Хафт син по най-красивия начин, за да могат дошлите на гости близки и роднини да видят благосъстоянието на посрещащото ги семейство.

Първият предмет, чието име започва на персийски език с буква син, е сабзе. Думата има значение на „зеленина”, „нещо поникнало”, като с случая това са кълнове от жито, ечемик или леща. Символиката на сабзе е свързана с прераждането, с идеята за постоянно обновяващия се свят.

Вторият предмет е саману – приготвен от пшеница сладка каша, която символизира изобилието и богатството.

Сенджед или фурмите са третият предмет, който задължително присъства на масата на Хафт син. Сладостта на фурмите символизира любовта и сладостта от това чувство.

Сир, което е думата за чесън, е четвъртият символ, част от Ноуруз. Чесънът на масата е олицетворение на медицината и здравето.

Сумакг са дребните плодове на вид папратово растение, което за иранците символизира цвета на изгрева на слънцето, защото с неговата поява доброто побеждава злото.

Последният предмет е серке и е добре познат и у нас. Серке е персийската дума за оцет. Киселата течност от ферментирало грозде е символ на мъдростта и възрастта.

Празненствата за честването на Ноуруз в Иран продължават две седмици, като в този период има различни обичаи, най-интересните от които са:

Хаджи Фируз – на всеки носител на християнската традиция този персонаж веднага ще му напомни за Дядо Коледа. Хаджи Фируз е гримиран и облечен в пъстри и светли дрехи, направени от лъскав сатен. Човек може да го срещне по улиците, където той свири на дайре, барабани и фунии – така известява идването на новата година.

Чахаршанбе сури – вечерта на последната сряда от година. Обичаят е нещо като предвестник на Ноуруз. Всички хора излизат на улицата и запалват огньове, които после прескачат. Това се прави за здраве, а огньовете се поддържат запалени до сутринта (подобен обичай у нас е Прошки). Празникът е много популярен сред кюрдската етническа общност.

Краят на честването на Ноуруз се поставя с традицията Сизде бедар – на този ден всички членове на семейството излизат в парковете, които в Иран са дори по-красиви от тези в Европа. Хората си организират пикници, с което слагат и края на студения сезон и посрещат новата година с надеждата за ново начало.