club50plus.bg

Другата алтернатива – мълчанието – е отровата на дългогодишния брак

Той чете вестник, отпива бавно глътка след глътка от някакво питие (питието е без значение), и се намества все по-удобно на дивана.
Тя гледа поредния сериал и пуши цигара от цигара.

Действието се развива в една стая, в една панелна гарсониера, в един панелен квартал (кварталът и градът са без значение).
Сцената продължава цяла вечер и е абсолютно безмълвна. Единствените реплики са тези на героите от поредния сериал, този път японска кримка. Миниатюрата се повтаря ден след ден, а Той и Тя са щастливо женени повече от 25 години.

Да, Той и Тя са женени, но дали са щастливи? И защо къщата е станала толкова тиха с годините?
Отговорите са многобройни, но зависят главно от вида на мълчанието. Съпрузите които са минали 45 мълчат или защото вече нямат какво да си кажат и мълчанието е част от общата студенина, настъпила в отношенията им, или защото са толкова дълго заедно, че се разбират идеално само с поглед.

По-вероятен е първият вид мълчание. При дългите бракове то настъпва чак след като връзката се изчерпи не само в емоционален, но и в битов план. Сиреч децата са пораснали и са напуснали бащината къща.

Причината обаче трябва да се търси доста назад във времето. Понякога даже

в първите 5 години от брака

Най-масовото обяснение може да се срещне в разликата между двамата – интелектуална или възрастова. Ако единият от двамата не е на интелектуалното равнище на другия, тази разлика в първите години от брака се компенсира изцяло от факта, че са влюбени, от секса, от децата и общите житейски проекти, които са започнали.

Когато разликата е във възрастта, тя се компенсира от факта, че по-младият, обикновено жената, дълго време приема съпруга си и като баща, а той се държи благо и покровителствено до момента, в който тази двустранна линия на поведение не се изчерпа напълно.

Третата причина е свързана изцяло с характера на партньорите. Обикновено единият, а в много случаи и двамата, забравят бързо първите години на любовта и започват да пренебрегват партньора си. Движещата максима в този случай е „той (тя) ми е в кърпа вързан". Няма повече нужда от внимание, от ухажване, от любов и от уважение. Партньорът е просто длъжен, а това е едно измамно усещане, наложено от рутината на брака.

И в трите случая накрая единствената връзка остават децата и сексът, но тази свълзаност може много лесно да бъде разкъсана от първото мимолетно кръшкате, било от Нея или от Него. В случая изневярата не трябва да се разглежда от физическа гледна точка, а по-скоро, като бягство при друг човек, който те разбира повече и най-важното –

с когото има какво да си кажеш!

Да си кажеш нещо ново. Ето това е – моментът, в който Той и Тя осъзнаят, че вече няма какво да си кажат, започва истинското мълчание, макар и думите да останат за още някоя и друга година.

В голям процент от браковете забежката е мимолетна и Той или Тя се връщат при другия. Било от страх пред новото, било за да не причинят мъка на близките си. Факт е, че този ход не решава проблемите на брака, а само ги отлага във времето.

Има един период от около година, в който и двамата се опитват да изяснят за себе си дали имат сили за „ново начало" или връзката им е изцяло изчерпана. Този опит има променлив успех, но точно в тази година и двамата са особено активни, говоренето е много, но процентът на истинските разговори обикновено е крайно нисък. От този процент именно зависи дали Той и Тя ще открият новото.
На Запад е много модерна така наречената

„здравословна раздяла"

която се предприема от съпрузите именно през тази условна година след изневярата на единия от двамата.

Идеята на тази временна раздяла е да направят равносметка и да преценят дали връзката е изчерпана и дали имат сили да започнат „на чисто". В този случай обаче – без влиянието на другия.

Дали този способ има особен успех е трудно да се каже. Сигурно има някаква статистика, важна единствено за статистиците и за любителите на цифри. За ценящите чувствата обаче тя е без значение. Важен е само крайният резултат във всеки конкретен случай.

В България са малцина тези, които след като минат 40 прибягват до „здравословната раздяла" за определен период. По-скоро с изтичането на „годината за размисъл", преминала в непрестанен контакт, хората, които не намират вече нищо общо, постепенно започват да се отчуждават един от друг и слагат началото на края на говоренето. Това е масовият случай и

масовата грешка

Така се стига до един период от около 3 години, в който започва да замира не само емоционалната, но и сексуалната връзка. Освен ако не е умряла по-отдавна.

Сексът обаче може да удължи един брак, особено ако Той и Тя са хора на физическия труд и по-малко четат книжки. Интимната връзка остава силна спойка и в бракове, при които единият от двамата партньори се задържа значително по-рядко в семейното гнездо. Това влияе пряко и на мълчанието, защото ако мъжът е летец, или моряк, или търговски пътник, винаги ще съществува така нареченият

„разговор след завръщането"

Този разговор, който всъщност е разказ със силно битов отенък, в никакъв случай не може да замести истинската връзка, но създава илюзията, че нещата са наред и отношенията са запазени. Тази илюзия свършва на другия ден, след като морякът слезе окончателно от кораба, а летецът – от самолета. Тогава мълчанието се настанява трайно. Няма ги историите, няма го очакването, няма я и любовта.

Абсолютно същата е ситуацията и при втория вид мълчание – при хора, които се разбират само с поглед, след като 30 години са живели заедно и машината на брака е смазана идеално. Това, че се разбират, не значи обаче, че имат какво да си кажат. Погрешно е да се смята, че перфектните им отношения са равносилни

на неувяхващата любов

Всъщност това е рутината, която постепенно е заместила абсолютно всичко, запазвайки единствено уважението в отношенията. В този вариант на мълчание Той и Тя знаят абсолютно точно до минута как ще протече деня, знаят че нищо не е в състояние да ги извади от това равновесно положение. Те си живеят в свой свят, всеки за себе си, но в една и съща къща.

Животът им не се превръща в ад, за разлика от тези, които са изпаднали в първия вид мълчание, само поради две причини. На първо място смазаната брачна машина и запазеното взаимно зачитане им помага да не се дразнят един от друг, независимо, че вече няма какво да си кажат, а на второ, в този тип връзка не настъпва етапът на омразата.

Етапът на „тихата омраза" е може би най-страшното нещо в един брак и никое семейство не би трябвало да го допуска. Това е да стискаш зъби по цял ден и единствената ти мисъл е „как съм могла (могъл) да обичам и да живея с този човек". Най-гадното е, че на безмислените въпроси няма отговор, но „мълчаливците" след 45 не осъзнават тази истина.

Срещу всичкото това мълчание, независимо от неговия тип и причина, си има и един универсален лек. Колкото и да звучи парадоксално този лек е

обикновената кавга

или нека го наречем „здравословния безкраен спор". Това, че двамата партньори в брака непрекъснато спорят, а твърде често се и карат, не значи че не се разбират. Напротив, това е знак, че двамата непрекъснато търсят нещо ново, движат се напред, като единият дърпа другия и обратното. Естествено, не говорим за физическо насилие.

Той и Тя се карат буквално за всичко, децата често не разбират тези спорове и мислят, че родителите им не се обичат, но в 90 процента от случаите здравословната кавга завършва винаги с прегръдка и целувка. А това, че единият е отстъпил, кара партньора му да се чувства едновременно победител и човек, който е уверен, че има сигурна подкрепа в утрешния ден.

Освен това спорът поддържа отношенията максимално живи, защото, щом имат за какво да спорят, това означава, че все още има чувства между тях, които не са изчерпани. Въобще, където е кавгата, там няма мълчание. И в прекия и в преносен смисъл.

Тези, които сега са на 50 и си мълчат в къщи, не са по модата, защото са се женили млади и не са счели за необходимо да се разведат в деня, в който са разбрали, че вече нищо не ги свързва.

Сегашните Той и Тя все по-рядко ще стигат до тази фаза, защото по принцип не се женят и много лесно единият от двамата „си взима шапката" и си отива. Без да обяснява и без другият да го пита защо.

Но хората, които са прехвърлии 45 не са имали такова мислене на младини и сега мълчанието се явява като единствен вариант за мирно и безмислено дълго съвместно съжителство.
За всички, които го практикуват, това мълчание просто е удобен начин да си изживееш годините.