club50plus.bg

Виртуалните свалки не понасят емотикони

Илена Горанова, на 46, разведена работохоличка. Ясно бе, че този профил няма да ми свърши работа. Заех се да измислям нещо по-така.
Пробвам що е то интернет флирт. Защото след упоритото кандърдисване от страна на най-добрите ми приятелки, които така и не успях да накарам да замлъкнат, реших (като по-умната) да отстъпя.

Ясно бе, че няма да намеря Подходящия в офиса, където работят предимно жени. Не че на тази възраст човек се надява на принца от мечтите си, но шансът за няколко споделени момента на романтика и интимност не са нещо, от което може да се откажеш с лека ръка.

Днес, повече от година по-късно, вече съм спец на виртуалните свалки. Или по-скоро – на виртуалните разочарования.

Това, което ме плашеше най-много, бе, че никой няма да прояви интерес към една влюбена в работата си (и, признавам, понякога твърде властна) вече застаряваща жена. Не това се оказа проблемът обаче – след като се регистрирах в няколко сайта за запознанства, сега сериозно се чудя дали да не сменя регистрацията си в Skype и ICQ, защото и тях включих в профила си.
Минусът – ще загубя много добри приятели, които срещнах в мрежата и с които прекарваме прекрасни часове не само пред монитора, но и на чаша вино. Плюсът – най-накрая ще спре потокът от досадници, които изглежда не се притесняват да ме тормозят по всяко време на денонощието.

Когато оставя компютъра си включен, след го това намирам задръстен от съобщения и се налага да прегледам всичките, за да не пропусна нещо интересно. Това се превърна в рутина и вече мога спокойно да напиша цял наръчник по въпроса – как виртуално да заговориш представител на противоположния пол така, че съобщението ти да не бъде веднага посрещнато с едно безразлично „discard".

Правило номер едно – забравете емотиконите

Много е удобно да изпратиш картинка на чаша пенливо шампанско или розичка и да очакваш ответния отговор. След дълги опити да съм любезна към този вид свалячи обаче, мога да твърдя, че шансът да се окажат скучни и плоски варира между 90 и 95%. Емотиконките са сигурен начин да скриеш, че няма какво да кажеш и просто очакваш отсрещната страна да измисли тема за разговор.

Същото важи и за начални реплики, които издават или пълна липса на въображение, или мързел – като просто „здрасти", и още по-лошо – „к'во праиш".
Удивляват ме и съобщенията от рода на „как се казваш".

Прекарах повече от час да съставя най-точно описващия ме според мен профил в сайтовете за запознанства. В него съм споменала не само името си, но и любими изпълнители, хоби, интереси. Очевидно е, че някой, който не е прочел профила ми, едва ли се интересува от това да поговори с мен.

Защо тогава ме заговаря въобще?

Така и не намерих отговор на тази загадка.
Преди да се включа към необятния свят на интернет свалките дори и не подозирах колко дълбоко залегнал е ексхибиционизмът при представителите на силния пол. С какво се различава това да изпращаш на непознати твоя снимка, на която позираш единствено по мускули, от това да разтваряш шлифера си в парка? Не познавам жена, която би отговорила на подобен род закачка. Но щом хората продължават да го правят – кой знае, светът е изненадващо място.

Да нямаш нито ред за себе си в профила е тревожен знак, макар че много от мъжете, с които се запознах в мрежата и които не си бяха направили труда да попълнят полетата в регистрацията, се оказаха интелигентни и забавни.
Изглежда те просто смятат тази част за досадна бюрократична подробност, с която не си заслужава да се занимаваш.
Ако можех да се обърна към всички, недолюбващи „формалностите" при виртуално запознанство, бих им казала:

Липсата на всякаква информация за теб

означава, че когато ми пишеш в Skype, трябва да налучквам що за човек си и какви теми биха те заинтересували, докато самият ти получаваш предимството да знаеш най-важните неща за мен.
Трябва да звучиш доста интригуващо още с първата си реплика, за да си направя труда да гадая.

Мъжете в мрежата обикновено отговарят на възраженията ми, че не са си попълнили профила с виртуално свиване на рамене – „ами каквото и да те интересува – просто питай." Но нали, за да проявя желание да питам, първо нещо трябва да ме заинтересува – е моят аргумент.
Петото правило за успешен флирт в интернет е – моля ви,

не казвайте още на третата реплика „хайде да се видим"

Не че е опасно чисто физически – след първите няколко срещи „на сляпо" вече въобще не се притеснявам, че може да се окажа жертва на сериен убиец. Но това понякога ми изглежда като по-добрата алтернатива...

Да се срещнеш с човек, с когото дори не си поговорил преди това в Skype, чертае един доста неизбежен сценарии. Конфузна ситуация, в която няма какво да си кажете. Или не се харесвате от пръв поглед и всеки панически се чуди какво учтиво извинение да измисли, за да се изниже час по-скоро, без да изглежда груб.

Дори и срещата да премине гладко обаче, все още е рано да си представяте сватбени камбани.
Знам, че мъжете се ужасяват от вероятността някоя от техните интернет „свалки" да им висне на врата след първата среща и да започне през три минути да изпраща сърцераздирателни SMS-и.

Същият страх обаче не е чужд и на нежния пол

Ако сте прекарали добре вечерта, не приемайте автоматично, че отсрещната страна питае същите чувства. И дори и да сте пробудили осезаем интерес, със сигурност ще задушите покълващата романтика със свръх настойчивост.

Най-добре е след срещата първо отново да пробвате почвата онлайн. Големият плюс е, че ако получите учтив отказ, можете да се оттеглите с достойноство много по-лесно, отколкото ако ви отрежат очи в очи (или по телефона).

А ако дамата ви каже, че е заета този петък, както и следващия, и по-следващия, и вероятно така чак до следващия февруари, не се правете, че не разбирате намека. Дори и един тон съобщения не могат да променят отношението на една жена, ако е решила, че между вас просто няма искра. Дори виртуално.

Разбира се, не искам да звуча като някоя стара мома мъжемразка, която само се оплаква от силния пол. Наясно съм, че

жените допускат същите грешки,

но това малко ме успокоява, когато ядосано затварям съобщение след съобщение в задръстеното си ICQ или Skype. Все пак, на мен не ми пишат жени.

Всъщност, като се замисли човек, правилата за успешен флирт в мрежата не са по-различни от тези в реалния живот.

Проявете интерес към жената/мъжа, която/който ухажвате, и намерете общи теми.

Не бързайте да разтваряте шлифера, преди да се убедите, че подобен жест би бил добре дошъл. И ако нещата не се получат – оттеглете се с достойнство. Така, дори и да не спечелите сърцето ѝ/му, поне ще запазите уважението ѝ/му/си.

Не е чак толкова сложно, нали?