club50plus.bg

Знаете ли кое е общото между количеството и качеството? Много просто- количественото натрупване води до качествено изменение. Защо ви казвам точно това ли? Ами, защото сега ще си "поговорим" за българско кино.

Просто мнение

Започвам от тук. Не искам да обиждам или налагам на някого моето виждане за нещата. Но тъй като живеем в свободна държава и всеки има право на глас, ще споделя и моето мнение.

Всеобщото мнение
Не знам защо напоследък непрекъснато ни заливат с невероятни апелативи по отношение на новите български филми. Една огромна част от моите познати и приятели изобщо не одобряват по-голямата част от тези "шедьоври", произлезли от циничните мисли на Владо Въргала или на някои безкрайно неизвестен творец, решил да направи големия пробив в българското кино. Имената смятам да си ги спестя. Поне засега. Само ще отбележа, че Въргала със своята "Операция Шменти Капели" събра над 150 хиляди зрители в кино салоните. И въпреки това, не са един и двама онези, които описват филма му като връх на евтиното, циничното и просташкото. Циганизацията в това "муви", липсата на нормална последователност, както и дълбок замисъл, са особено набиващи се на очи. Някои от нас дори го сравняваха с късните филми на Кустурица, други- главно с безобразното физическо и душевно дебеловратие, липсата на красивото и стойностното.

Имало едно време и...сега

Помните ли "Време разделно", "Вчера", "Козият рог", "Осъдени души"? Аз ли? Аз никога не съм била сред големите почитатели на старото българско кино и все пак- смятам, че това са истинските шедьоври в нашата скромна кино-култура. А не глуповати филмчета като "Кецове" или "Всичко е любов". Вторият, макар и да не принадлежи към поколението на новото българско кино (излязъл през 1979г.) е достатъчно "добър", за да се сравни с него. Как, за Бога, е възможно да се възхваляват филми, в които главният герой се бунтува срещу системата, крадейки и доказвайки любовта си с крясъци и шамари? Нима това е положителен образ? Помните ли безумния сериал "Хотел България" от преди няколко години? Интересно ми е с какво сегашният "Къде е Маги?", например, го превъзхожда? Все същият нескопосан сценарий, все същата не особено добра актьорска игра, на моменти направо в стил читалищна самодейност.

Фактите

- В Щатите се правят около 300 игрални филма годишно, от които има около 2-3 шедьовъра, десетина смислени и хубави и не повече от тридесет сравнително прилични и ставащи за губене на време. Останалите са абсолютна "плънка", не ставащи за нищо.
- През 2012-та година на варненския фестивал "Златна роза 2012" се състезават 23 игрални български филма. Не ви ли идват малко в повече за страна като нашата? И по-важното- колко от тях гледахте? А кои от тях наистина харесахте?
- "Мисия Лондон" – 375 хиляди зрители- защо ли и до ден днешен вярвам, че цялата тази истерия беше просто любопитство? Смисъл и финал- не открих за себе си във филма. Особен хумор- нямаше. Типично българските ни работи и порядки, на моменти някак особено изкривени. Усещането, че простотията в този филм е издигната на пиедестал, "запечатана" с реплики и изражения, изобилие от псувни, е някак особено осезаемо и неприятно. И незнайно защо, докато гледах този "касов разбивач" имах чувството, че по-скоро гледам зле скроена театрална постановка, но не и филм.
- "Love.net"- 210 хиляди зрители. До някъде интересен. На моменти безкрайно скучен и смисълът- доста захабен. Не ми стана ясно защо беше "недостъпен" за по-възрастните хора, които не знаят какво е "юзър нейм". Нямаше ли начин филмът да е "изцяло" на български?
- Истерията покрай "Стъклен дом"- факт е, че последните епизоди "сдадоха багажа".

Голяма част от зрителската аудитория се отказа. Това обикновено не се случва при майсторски изпипан сериал, държащ те в очакване до край.
- "Под прикритие"- с какво този български "екшън" се отличава от американските такива? И колко българи, определящи този род американски филми като боза, тънат във възхищение по този сериал? Аз не мога да отговоря на въпроса, но пък знам, че фактите са такива- твърде много престъпления и мафии плюс твърде малко бюджет е равно на не това, което се изисква от една заслужаваща си криминална поредица. Избирам Джейсън Стейтъм!

И още:

Не мислете, че говоря врели-некипели, защото се оказва, че официалните данни сочат следното- изминалата година е белязана от огромна липса на качествени филми, в сравнение с предходните две години. Деветте най-известни филма на 2012-та са събрали общо около 171 хиляди зрители, а това е 4 пъти по-малко от 2011-та година. Един от най-прехвалваните и одумвани "Аве", е достигнал "рекордните" 6 500 зрители. Да споменем и "Още една мечта"- също незавиден рейтинг, иначе сравнително поносим филм, със замисъл, но на моменти актьорската игра не "куца", ами направо е качена на инвалидна количка.

И ако трябва да бъдем до край откровени...

Нима не забелязвате как се бълват на конвейер тонове филми, пълни с тъпотии, простотии и солидна доза цинизми? Ами озвучаването? Нима не сте имали проблем с това да разберете кой какво казва в поредния бг-шедьовър? Голотата и пошлостта? Липсата на достоверност или лошата актьорска игра? Налагането на едни и същи току що проходили актьорчета, но повярвали си твърде много? Защо ми се струва, че ако сте от 90-ти набор нагоре, най-вероятно гледате бг кино? Защото много рядко мои познати ( хора на около тридесет) са впечатлени от филмовото ни изкуство. Няма да споменавам родителите ми, които пък не могат да понасят тези "тъпизми". Така ги нарича баща ми- човек, ценящ изкуството и обожаващ старите български филми. А какво ви е мнението за манекенките и фолкпевиците, "плъзнали" из всевъзможните бг "представления"? Аз съм на мнение, че това вече си е подигравка със зрителя. Не съм длъжна да гледам силиконовата физиономия на никоя чалга-икона, но защо пък да не погледам филм с истински актьори в него! Нормално е нормалните хора да искат да гледат филм заради сюжета му, а не заради циците на Емилия. Без извинение! Ама, когато липсват структурата и идеята, тогава явно ги заместваме с хората! И ако трябва да съм до край откровена- отвратена съм от липсата на конкретно послание в поне 80 % от новите български "шедьоври". Няма как и да пропусна тоталната липса на исторически и на детски филми.

И все пак...
"Пъзел", "Източни пиеси", "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде"...успяват до някъде да отсрамят останалите си "събратя". Да се надяваме, че за в бъдеще ще имаме много повече от тях- повод за гордост, а не, за да си кажем "Бг кино- няма такъв филм!" Нека имаме по три филма годишно, но да са от онези, които остават завинаги в умовете и сърцата ни. Споменах ви вече за количеството и качеството, нали?
Просто мнение. Благодаря за вниманието!