club50plus.bg

Телевизията е част от живота ни, често - неизменна, а киното?

През последните месеци се нагледахме на български сериали. За наша радост разбра се, че се възражда българското кино, че се снимат поредица от филми, ангажират се артисти и филмови специалисти, възражда се една културна институция, позатихнала през последните две десетилетия по икономически и други причини.
Днес живеем обединени в едно голямо село – ЕС. Възниква един интригуващ въпрос.

Има ли сред това пространство глобална дехуманизация?

От екрана се изливат насилия, измама, измяна, сред които нито любовта оцелява и може да спаси човека, нито неговото достойнство. А може би сме стигнали върха на хуманизма и вървим надолу? Глобализмът става толкова бързо, че хората нямат време да преценят дали това е хубаво или не. То просто се случва, защото всички институции призовават към това. След кризата шества из Европа, хората разбират, че трябва да има спирачки. Да не мислят само за материално развитие, но и за развитие в човешки план. Обезпокоителното е, че парите навлизат все по-дълбоко в политиката.

Неотдавна върховен съдия в Америка реши, че корпорацията има същите права като гражданина и може да дава неограничено пари за политическа кампания. А това освен всички негативни последици, оказва се, че намалява възможностите на средния човек да влияе върху системата.
Културата, битът, порядките икономически се променят. Навсякъде е различно. Вечер, когато някой нов български сериал ангажира вниманието ни за час, разсъждавам, че у нас киното все още е художествено занимание и не толкова бизнес, както е при „големите" холивудски и други компании. Атмосферата, усещането е различно. В тях все още има духовност, усещане, че се създава творба. Новата вълна в българското кино е обнадеждаваща. Заради начина, по който се поставят нещата. В днешното наше кино все още има много повече интелектуална култура и среда - тя да се развива като такава. Все още, за радост, киното ни не е само бизнес, а предимно култура. Дано и занапред се запази като такова.