Земетресението, което удари жестоко Чили на 27 февруари и отне живота на 723 души, е имало такава сила, че е причинило изместване на оста на планетата ни и я е накарало да се движи малко по-бързо от преди. Предварителните изчисления на американската администрация за аеронавтика и космически изследвания НАСА показват, че земният ден вече е и ще остане с 1,26 микросекунди (милионни от секундата) по-кратък от преди.
Учените отдавна са забелязали, че почти всяко събитие, което измества огромни маси от едно място на планетата на друго, се отразява много малко или (понякога) видимо върху въртенето на Земята. Такива събития променят океанските течения, причиняват големи размествания в атмосферата, предизвикват други земетресения, дори нови водни басейни заради завиряване на реките.
Катастрофалното земетресение в Чили с магнитут 8,8 (което го прави едно от най-силните за последните 110 години) разтърси планетата „до корен”. Голям къс земна маса е бил преместен вертикално, което е накарало оста на планетарното тяло (която е различна от оста север-юг, разликата е около 10 метра) да се измести с около 3 инча (7,62 см), според изчисленията на Ричард Грос от НАСА. Крайният ефект от това преразпределяне на земната маса кара планетата ни да се върти малко по-бързо.
Практическото значение за обикновения живот на Земята от това забързване е никакво – то с нищо няма да промени деня ни, защото е прекалено малко. Но пък е интересно да го знаем – нали живеем тук. Земетресението в Индонезия през 2004 г. например, чийто магнитут бе 9,1, е намалило земния ден с 6,8 микросекунди и е изместило оста на планетата с 2,76 инча (7,1 см). И не само това – то е променило и формата на Земята, като я е направила малко по-кръгла (спомняте си, че тя е „сплескана” на полюсите, нали). Земетресението в Хаити на 12 януари т.г. с магнитут 7 не е повлияло върху въртенето на Земята, защото при него не е имало почти никакво вертикално движение на земните маси.
Макар да е с по-малка сила от индонезийското, чилийското земетресение е успяло на практика да измести оста на планетата малко повече, защото географски е по-близо до средните ширини на Земята (другото е по-близо до екватора), а и наклонът на вертикалното разместване на масите е бил под по-остър ъгъл, което прави ефектът върху оста по-голям.
За учените от НАСА е особено важно да знаят за всяка минимална промяна във въртенето на планетата, защото това им помага да навигират космическите апарати и прецизно да изчисляват мястото на кацането им – не само на Земята, но и на Марс, на Луната.
Все още няма коментари