club50plus.bg

Анжела Меркел ли отложи планирания обяд с френския президент Никола Саркози на 7 юни в Берлин, или Париж поиска отлагане – страничната публика може и никога да не узнае тази подробност от сложната дипломатическа игра на двете супер сили на европейската сцена. Списание Time дори си позволява да я нарече сапунена опера.

Независимо от епизодите на разбирателство и на раздразнение между двамата лидери, които понякога стават предмет на журналистически задевки, истината е, че съдбата на единната валута е в техни ръце. И те всъщност точно затова трябваше да се срещнат – да обсъдят позициите си (диаметрално противоположни) по управлението на икономиката, а оттам – и на единната валута, преди предстоящата среща на върха на ЕС на 17 юни и на Г20 по-късно през месеца в Торонто.

Последното им неразбирателство по повод еврото изглежда е много по-сериозно и потенциално вредно, тъй като дълговата криза в Европа заплашва самото съществуване на единната валута.

Философията на германския канцлер за излизане от кризата са строгите бюджетни ограничения – през последните дни управляващата коалиция в Германия е ангажирана точно с дълги и тежки преговори за финализиране на плана на правителството за намаляване на публичните разходи с 80 млрд. евро до 2014 г. Нещо повече – Меркел открито заяви, че очаква германският пакет от мерки да послужи като модел за останалите европейски страни и да покаже пътя за справяне с кризата, която притиска еврото.

Точно на другия полюс е френското официално разбиране – властите там обмислят как да управляват дефицита, но без същевременно да налагат каквито и да е рестрикции или строги ограничения. Макар френският дълг да е много голям и да расте, френският министър Патрик Деведжиян, който отговаря и за мерките за стимулиране на икономиката, предупреди на 8 юни, че строгите ограничителни мерки на публичните разходи може да са опасни, защото рискуват да унищожат икономическия растеж.

Меркел подминава с мълчание предложенията на някои от коалиционните партньори за увеличаване на данъците. Външният министър на Германия Гуидо Вестервеле обаче ясно изрази позицията на правителството: "Не може винаги да се балансира бюджета с вкарване на нови пари, вместо това трябва да се намалят разходите." Пътят на Франция от своя страна е точно в обратната посока.

Германия положи много усилия да задържи заплатите и разходите, за да увеличи конкурентоспособността на своята икономика, която се основава на вноса. Французите смятат, че точно тази германска стратегия наказва останалите страни от еврозоната и подкопава възстановяването икономиката на целия регион.

Двамата лидери имат различни позиции и по политиката за спасяване на еврото. Саркози настоява за управление на икономиката на еврозоната, което да включва координиране на икономическата политика на 16-те страни, приели единната валута. От своя страна Меркел иска по-широка координация на икономическата политика между всичките 27 страни от ЕС. И засега нито една от страните не отстъпва от позицията си.

Какво ще донесе отложената за 14 юни среща, предстои да научим. От разбирателството между двете страни обаче зависи целият Европейски съюз, от който и България е част.