До този извод стигнал независимият психолог Хани Лангкастър-Джеймс, след като анкетирал повече от 3 000 човека за изледване, поръчано от благотворителната организация Abbeyfield.
Анкетите показали, че повече от една четвърт от анкетираните никога не са държали за ръка баба си или дядо си, а една пета от тях на въпроса чия ръка биха искали да подържат, са посочили именно тези починали родственици.
Според Лангкастър-Джеймс много хора недооценяват важността на физическия контакт с възрастните хора. Психоложката обяснява, че младите хора, като правило, се държат за ръцете, за да изразят романтичните си чувства. Това разбиране им пречи да държат за ръка възрастните.
В същото време, този елементарен физически контакт значително повишава физическото и емоционално благополучие на възрастните хора, помага им да преодолеят чувството за социална изолация и за собствената им ненужност. Това на свой ред намалява риска от депресии, които затрудняват лечението на другите болести и изискват приемането на допълнителни, често доста токсични лекарства.
Основавайки се на получените данни, учените препоръчват при всяка възможност да хващаме за ръка своите възрастни роднини и познати.
Все още няма коментари