club50plus.bg

"Върви, народе възродени" или както е авторовото затлавие - „Химн на Св.св. Кирилъ и Методи” е написано от Стоян Михайловски  на 15 май 1892 г. в Русе (някои историографи сочат дата 15 април). По това време Михайловски е учител по музика в града и написва стихотворението във възхвала на славянските братя като проект за химн на училищата. Още същата година творбата му е публикувана в списание "Мисъл" в Русе, а близо 10 години по-късно, през 1901 година, композиторът Панайот Пипков я чува и вдъхновен от текста буквално за четвърт час написва музиката.

Тогава Пипков учителства в Ловеч и историографски сведения сочат, че всичко това се случва по време на учебен час. Ученик чете стихотворението на Михайловски и композиторът, вдъхновен, написва нотите директно на дъската и така още преди да е свършил часа се е родил химнът на българската просвета и култура, който повече от век ни вдъхновява и внушава чувство на гордост и преклонение към святото дело не само на първоучителите, но и към делото на всички пазители на българската духовност, просвета и култура.

Кирил и Методий

Всеучилищен химн

 
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!..."

Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет...

Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време...
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин...

Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!