В нашето общество музеят не е само храм и съкровищница на материална и духовна култура. Той има мисията да направи тази култура достояние на хората и най-вече на подрастващите. Националният музей на образованието, занимаващ се със съхраняване и популяризиране на образователното дело в страната е мястото, където младите хора обогатяват своите познания и могат да направят връзка между история и съвремие.
Създаден с решение на Бюрото на МС от 5 юли 1973 г., той се намира в сградата на първата пълна гимназия до Освобождението – Априловската, обявена през 1979 г. за паметник на културата. Откриването на музея през 1974 г. е естествено продължение на опитите на нашите предшественици да изградят музей на образованието в Освободена България. Основна заслуга да се реализира тази идея принадлежи на изтъкнатия български учен и просветен деец проф. д-р Иван Шишманов. През 1905 г. в София се открива Държавен училищен музей с три отдела: исторически, съхраняващ предмети и документи от миналото; съвременен, разполагащ с най-новите учебни уреди и помагала и отдел за педагогическа литература. Пълноценният живот на музея постепенно заглъхва в годините поради подценяване ролята и значението му от следващите ръководства на МНП. Част от материалите, събрани от този музей в момента се съхраняват във фонда на Националния музей на образованието.
Богатството на един музей е неговият фонд, зависещ от уникалните качества и степента на пълнота на неговите колекции. Притежание на музея са ценни издания от библиотеката на Габровското училище, личната библиотека на Васил Априлов, състояща се от 233 книги, много от които са библиографска рядкост. Най-старото издание е Омировата „Одисея” от 1551 г. Тук се съхранява най-богатата колекция учебници от Възраждането до наши дни. Част от музейния фонд са оригинални документи, свързани с изграждане и управление на учебното дело у нас, образци от свидетелства и дипломи за завършено образование, училищни знамена и печати, ученическо облекло и др. В специализираната библиотека има над 32 000 тома педагогическа, историческа, справочна литература, редки и уникални издания и енциклопедии.
Постоянната експозиция на НМО е открита на 22 май 1986 г. в присъствието на много чуждестранни гости от сродни музеи и педагогически институти в Европа. За 40 години през музея са преминали над 440 000 посетители. Музеят стимулира сътрудничеството между учителската и музейната общности за опазване на образователно-културното наследство и прилагане на съвместни форми за работа с деца, ученици и студенти. Доказателство за това е участието му в междуучилищни проекти по линия на ЮНЕСКО, УНИЦЕФ, програмите СОКРАТ, ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ, УСПЕХ и др. От 1990 г. НМО е член на настоятелството на Фондация „Сирак”. Използвайки възможностите и потенциала на музея, се разработват специализирани програми, свързани със социалната адаптация и интеграция на децата, лишени от родителски грижи.
От 2008 г. музейните специалисти работят по образователната програма „Здравей, музей!”, включваща деца от предучилищна възраст.
Реализираните изложби от поредиците „Творческо ателие”, „Хоби”, „Далечно и непознато” разширяват комуникацията с различни по възраст, социален статус и интереси групи.
Прекрачили прага на Националния музей на образованието, посетителите стаяват дъх пред първите дивити и писала, открити у нас, пред оригиналните издания на „Рибния буквар” на Петър Берон, пред скромната, но разлиствана от много любознателни ръце „Аритметика и наука числителна” на Христаки Павлович. Камбанката на Габровското училище, която в миналото е призовавала будните ученици към знание и мъдрост, редом с глобуса на Неофит Рилски и печата на Васил Априлов днес разпалват в нашите съвременници любов и преклонение пред първите школски светини, с които нашата просвета и книжнина мерят ръст с „европианските народи”.
Пристъпили в тихата одая на килийното училище и във „взаимното” школо на даскал Неофит Рилски, гостите на музея, докосвайки калема, таблата и перото, узнават, че в ония отдавна отминали времена думите „учител” и „училище” са били святи за българите. Тук, в музея, младите хора откриват кое е онова свещенодейно тайнство, подтикнало тогавашните ученици към добродетелност, учение и мъдрост и разбират, че макар и под робство, по образованост българите не отстъпват на останалия европейски свят. Попадайки в една твърде нетрадиционна обстановка, посетителите влизат в пряк досег с музейните експонати и отнасят незабравими спомени. Подобно емоционално въздействие оказват и останалите възстановки в музея – на „Кабинет по природни науки”, представящ колекция уреди и апарати от първия кабинет по физика в България, оборудван от Иван Гюзелев в Априловската гимназия; възстановката на класна стая от 20-те - 70-те години на ХХ в., която респектира със строгата си подредба и възстановката на „Детска градина от края на ХІХ век”, предназначена за най-малките посетители.
Използвайки многообразието на експозицията и богатството на фонда, Националният музей на образованието е в услуга на училищата в Габрово и страната с намерение да приобщи младите хора към културните ценности, които притежава. За тази цел музейните специалисти предлагат поредица от теми, които разширяват комуникацията с различни по възраст и интереси ученически групи:
„От миналото и настоящето с поглед към бъдещето. Аз съхранявам културното наследство.”
Работейки във фонда и библиотеката на музея, ползвайки краеведска литература и запознавайки се с нормативните документи за популяризиране на културните ценности, младите хора формират навици и умения за общуване с веществените и писмените паметници на културата. На учениците се предоставя възможността да научат как се издирват, съхраняват и популяризират културните ценности, какво представлява музеят и как той съхранява социалната информация, познанието и предаването на знанията и емоциите посредством музейните експонати.
„Символи и празници в моето училище”
Българското училище е просветна институция, която съхранява традициите. Училищните символи и ритуали създават у учениците не само чувството за съпричастност към училищната общност, но и чувството за национална идентичност. Използвайки документи от фонда на музея, учениците изучават и популяризират историята на родното училище. Запознавайки се с историята на българското образование, те получават знания за символите и празниците, които утвърждават мястото на училището в духовния културен живот на нацията ни – училищните печати и знамена, ученическата униформа, честването на Деня на славянската писменост и култура и химна на Светите братя Кирил и Методий, Деня на народните будители.
„Приятели на музея”
Осъществявайки интеграцията музей - училище в сферата на музейната педагогика от 1987 г. Националният музей на образованието работи по програмата „Млад екскурзовод”. След сериозна и задълбочена подготовка младежите се запознават със същността на екскурзоводната дейност, имат възможност да подготвят и представят екскурзоводна беседа. Развивайки комуникативни и презентационни умения, правят първи стъпки при подготвяне на презентация, както и изготвят маршрути в експозицията и града.
„Пътеки на знанието”
Ученически маршрути в експозицията, които са съобразени с възрастта на посетителите и с материала, който се преподава в училище. Със своите подтеми „Свещените букви”, „Не се гаси туй, що не гасне” и „Европа и българското образование” те са изцяло в услуга на учителите.
„Учениците имат должност”
Посетителите се запознават с Дисциплинарния правилник на Неофит Рилски и „Устава”, изработен от него в Копривщенското училище, в който са изброени задълженията на учениците в училището, на улицата, в църквата и дома, включващ нравствени и морални норми. Правилата за поведение играят важна роля за социализацията на учащите се. Целта на тази тема е да се потърсят в мъдростта на миналото корените на днешните порицания и поощрения, които са адресирани към младия човек.
„Делах благодетелям”
Тази тема е посветена на дарителството и има за цел да възкреси спомена за хората, притежавали завиден морал и желание да подпомогнат духовното издигане на нацията. Заветите и делото на тези благодетели са не само част от миналото, а източник на родова и национална гордост, на полезен опит за бъдещето.
На разположение на посетителите е богатата видеотека с филми в помощ на учебния процес. Занимателните уроци във възстановките на музея и игрите със състезателен характер са нестандартен начин за придобиване на знания по история на българското образование.
Още с откриването на експозицията се ражда инициативата „театър в музея”. През годините са реализирани поредица театрални постановки с актьори от ДТ „Рачо Стоянов” и ученици от габровските училища: спектакъл по „Рибния буквар”, „На театър в музея”, „Делах благодетелям”, „Старото школо разказва”.
Ежегодно музейни специалисти участват със свои разработки в международни, национални и регионални научни сесии и конференции.
През 2014 г. с любезното съдействие на Министерството на образованието и науката ще започне дигитализацията на музейния фонд, което ще улесни достъпът до музейните ценности.
Съхранявайки традиционния си облик музеят продължава да се утвърждава като място за изява на потребности и способности сред младите хора в страната и чужбина.
Все още няма коментари