Шарени яйца и сладък козунак

Камбаните ще зазвънят и ще дойде ден необикновен – Великден. “Христос Воскресе!” – “Во истина Воскресе!”.
Normal_shareni

снимка Катя Иванова от конкурса "История и традиции"

Наближава най-големият празник за православните християни. Великден или Възкресение Христово е повод за грандиозни тържества в целия християнски свят.
 Великден е християнски и български народен празник, свързан с представата за Христовото Възкресение. Чества се в неделята след първото пролетно пълнолуние. Подготовката за празника започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна, т.е. приготовленията за празника протичат през цялата предходна седмица. Според народната традиция, Възкресението отбелязва възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата.  В обичаите и в обредите тясно се преплитат езичеството и християнството, което определя колоритността на българския Великден.
Основни символи на този празник са обредният хляб, наречен козунак и алените яйца.   

Практиката да се боядисват яйца за Великден е толкова стара, колкото и самият празник. В народните вярвания яйцето се осмисля като символ на жизненото начало, на обновителните процеси в природата, на прераждането и възкръсването за нов живот. Затова във всички древни митологии е отразена вярата, че целият свят е създаден от яйце.В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота.Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата,а после на всички останали от семейството. След този ритуал боядисването се поема от младите жени в къщата. 

До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, със смрадлика — оранжева, зелено — с коприва, жълто — с орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.Червения цвят е символ на кръвта на Исус,синия-на непорочността,виолетовия-на кръста,зеления-на учениците на Христос,а жълтия е символ на Бог.
Най-традиционният начин за изписване на яйцата по нашите земи е с восък. Първо се нашарва яйцето със свещ, чак после се боядисва. Където е останала следата на восъка, боята не хваща, а боядисаните яйца след като изсъхнат се обтриват с памучен плат напоен с олио. Яйцата лъщят красиво, но тази процедура има и друга цел -  така се запечатват порите на черупките и боядисаните яйца издържат по-дълго.
 

Великденският хляб е вторият основен символ за този ден. Той никога не се реже, а се разчупва от най-възрастния в дома на толкова парчета, колкото са хората в семейството, като задължително се оставя къшей хляб и за Бога.Традицията повелява в полунощ, в събота срещу неделя, да се ходи на църква. Когато в 12 часа (полунощ) зазвънят камбаните се пожелава: “Христос Воскресе!” – отговаря се: “Во истина Воскресе!”. Пожелават се здраве, щастие и се пали свещ, която се носи мълчешком до вкъщи.
В неделята всички се чукат с боядисаните яйца; чието яйце остане здраво, той ще бъде жив и здрав през цялата година. На празника се ходи на гости; посещават се кръстниците, родителите, деверите; носят се подаръци: пита, козунак, яйца.              

Пъстър и многоцветен,закичен с багрите на пролетните цветя,
символизиращ възкръсването на природата за нов живот и победата на пролетта над зимата очакваме празника с шарени яйца и ухание на сладък козунак.

♦ Материалът е изпратен по инициативата Стани Четен Автор

 

 

 


Създадена на 14.04.2014 г.

Коментари

Все още няма коментари