В драматично за българите време ни се случи да живеем. Много беди ни донесоха световните промени, една от най-опасните е разкъсването на времевата връзка между поколенията. Проблемът с неразбирането между бащи и деца е вечен, отразяван е често в литературата, неведнъж е довеждал до изчезването на цели народи. Който е лишен от минало, няма бъдеще!
Първите в историята поеми, басни и поговорки са от Шумер. „След нас тези младите ще погубят държавата“, този клинописен текст отпреди 6 000 години е намерен върху глинена плочка. Свещенослужителите обаче не се задоволили с тази констатация, а в храмовете-зикурати захванали да обучават младите момчета и момичета на четмо и писмо, на знания и умения, ценни за тяхното и на народа бъдеще.
Включително на основите на области като организация на семейния живот, кулинарията и дори на любодействените практики. Жреците в храмовете били и лечители, там са поникнали повечето съвременни медицински дисциплини като терапия, хирургия и травматология, хигиена и дори психиатрия. От шумерите е останала поговорката „Всичкото „утре“ в нашия живот е набелязано „вчера“.
Но е вярно още, че условията за децата на 50-60-годишните „днес“ са по-различни от техните „вчера“ и още по-различни от онези от младостта на бабите и дядовците им. Младите също имат ново какво да споделят! Развитието на набелязаното тогава протича в различни обективни условия и в това обстоятелство е скрита главната причина за вечното недоразбиране между бащи и деца, внуци и деди. Понякога това недоразбиране достига до остри поколенчески конфликти и дори до необратими разриви с трагични последствия.
Такъв много опасен период връхлита нашият народ за втори път в рамките на 70 години. Още не приключил разривът между стари и млади след 1944 г., върху него се насложи и актуалният след 1989-а. За пореден път на младото поколение се внушават чужди за народа ни ценности, свързани с вредни за личността и обществото последствия. Набелязаните за децата посоки и цели за „утре“ са силно и дори коренно различни от тези на предните поколения.
Което съдейства за усилена емиграция, за отбългаряване и разпрашаване на българите даже в границите на Отечеството. 50-60-годишните сериозно се затрудняват да общуват както с децата, така и с родителите си. В национален план това е вредно за България, в индивидуален – за здравето, качеството и продължителността на живота. Очевидно в подобряването на общуването и взаимодействието между поколенията се намира мощен личностен, семеен и родолюбив ресурс!
В паметта на възрастните за живота им се съдържат безценни зрънца проверени от опита знания и подходи към повечето проблеми. Как от една страна младите да ги извлекат, а от друга как старите да ги поднесат е тема с продължения.
За автора:
Д-р Илия Илиев е бивш военен лекар, специализирал е организация на медицинската служба и психиатрия. Повече от 30 години публикува в редица централни издания аналитични материали на политическа, историческа, социална и здравна тематика. В поредица дописки специално за Клуб 50+ той ще разгледа някои проблеми, касаещи физическото и психическото здраве и качеството на живота на българите в "златна възраст". Следете материалите от д-р Илиев!
Все още няма коментари