club50plus.bg

Сгушено в гънките на Пирина планина градчето Добринище  е с население към 3 хиляди жители. С красиво местоположение  между самите върхове на Пиринската верига, то е обиколено от прекрасни пирински гори, достигащи до самото село. Къщите са наредени в долината на река Десилица, заобиколена от дворчета, овощни градини  и ливади. Край селището и околността извират 17 минерални извора с доказано лечебна вода. Градчето има амбиция да стане курортна дестинация за два сезона – летен и зимен. Летен – заради красивата си горска природа, върхът Без бог, езерата горе в Пирина, а зимен заради добрите си възможности ски спорт.      

И тази година на 22 септември, в Деня на Добринище, за пореден път е организиран голям празник в центъра на градчето с богата културна програма. Преди това се прави събор горе на хижа „Гоце Делчев”, почите се тържествено 111-та годишнина от Илинденско-Преображенското въстание.    22 септември е денят на свободния дух на хората в Добринище. От седем години Добринище е обявен за град с указ на Министерския съвет и оттогава всяка година по това време се прави концерт, турнири по футбол, множество детски игри и далани. Побратими са на холандския град Дорддрехт, селище с 1500  жители. А общото е шеговитата  цифрата 800 метра  - това е надморската височина, на която се намира Добринище. На 800 мм под морското равнище е градчето Дорддрехт.  Вече няколко години жителите на двете селища си гостуват, участват в пленери по дърворезба, в рамките на инициативата „Кръстопът на цивилизациите”,  обмен на различни културни прояви. Празниците в Добринище не затихват цяло лято.  Местността „Свети Никола” събира хората на курбан, присъстват домакини и гости, раздава се за здраве курбан-чорба от 25 големи казана. В близкия храм „Свети Панталеймон”, който има още две имена – Свети Атанасий и Света Богородица , пък се събират много богомолци, предимно бездетни семейства. Има и аязмо с лековита вода. Казват, там ставали чудеса, щом се помолиш от сърце за помощ от Бога.  В района на Добринище има пет големи туристически обекта със СПА центрове и стремежът е горе в планината да са пистите за ски туризъм, а долу селището да запази облика си на спокоен планински град с автентичен облик. Затова и дърводобивът намалява и е все по-малък през последните години. В градчето има около 50 малки хотела и къщи като целта е всяка къща да бъде отворена за туризъм – еко, планински.  Целогодишно могат да бъдат пълни с туристи и гости, които освен от ски спорта, биха се интересували от множеството лечебни минерални извора, които лекуват множество болести и са чудесен релакс след напрегната работа.  Добринище има към 3 хиляди жители с три хилядна леглова база. За сравнение само – Банско е със същия брой жители, но има на разположение 15 хилядна леглова база. – това казва кметът Китан Галчев.

Хората се събират на площада час преди да започне празничното честване. Местата не стигат да седнат всички, макар, че пейките са доста. Встрани от сцената нетърпеливи деца подскачат на място, облечени в красиви носии и други облекла за своите танци. Празникът се открива от кмета инж.Китан Галчев, той произнася кратка реч за настоящето и бъдещето на този красив град и за хората в него. Завършва с благословия за добро бъдеще на този живописен край, на стари и на млади в него, хората да пътуват към Добринище към прекрасните условия за отдих и туризъм, а всеки да влага за доброто на града частица от себе си и завършва с думите:  „„Благословени днес строителите на съвременна България! Да пребъде градът ни, Амин!”

 Усмивка и благост ляга по лицата на всички присъстващи, те чакат да започне празничната част, да излязат малки и големи, да свирят, да пеят и играят, а от публиката да подкрепят участниците – все техни родители и деца. Празникът е от всички и за всички. Първи нетърпеливи излизат „Пиринските звънчета”, най-малките, след тях се чете   от поезията на  местния поет Цветан Генов, патриотично стихотворение за родното Добринище. На сцената се лее звънливото гласче на малката певица Виктория Андреева,  закачлива е песента й: „Джино, Джино, не пий вино,  от вино глава боли. Не ме боли глава от вино, най ме боли от ядове…”.   След нея танцуват „Шарените пръстчета” и „Пирински полъх”, следва ги духовият оркестър на Благой Юруков. Скачат на площада игрохорците от  „Добринищанче”, сменят хората от шопски, от пиринския и от рилския край, после от Родопския, следва ги група „Десилица” с ръководител Костадин Галчев. От сцената пеят „Старите мераци трудно се забравят, лудо ле, ой, първо либе!” Лее се равната силна песен от мощни мъжки гласове в групата за автентичен фолклор, после излиза  групата „Пирински полъх”, показва уменията си. Красиви гласове пеят „Ой, Добринище, мое градче!”, скачат нетърпеливо под характерната за района музика групите „Росна китка” и „Пирински здравец” . Види се добре са се подготвили всички певчески и танцови групи от читалище „Димитър Благоев” в Добринище. Толкова много участници, толкова много хора, песни, танци на малки и големи! Празникът е към края си, мракът ляга над Добринище, но музиката не спира. Хващат се на общо хоро всички, завъртат се три реда голямо всенародно хоро. Всяко сърце скача и играе, краката просто сами следват танца – хората са щастливи! Отстрани само най-старите баби и дядовци не са станали, подпрени на бастуните си те следват стъпките на младите, радват им се, припомнят си младините. Почти до среднощ музиката не спира, хората искат да се веселят в Деня на своя град Добринище.