club50plus.bg

Светецът е духовният баща на Симеон Велики и патрон на първият български университет

За Климент Охридски е определен ден за прослава, 25 ноември. Датата се е превърнала и в ден на българските студенти, защото още през 1888 г. при откриването на първото висше заведение у нас, създателите на Софийския университет приели за свой патрон името на Климент Охридски – един от първите ученици на Кирил и Методий.

Векове наред и през лято, и през зима южните славяни тачели своя светец и покровител. Създадени били църковни служби с песнопения, отпечатани били и гръцките жития, посветени на светеца. Изписвали се икони и стенописи с образа му – било сам, било в групата на светите Седмочисленици. А легендите за целебните чудеса, които извършвали мощите на Свети Климент се предавали от уста на уста.

Когато през 1840 г. един млад учен, славистът Вукол Ундолский, открил в руските библиотеки старобългарски ръкописи, носещи името на книжовник и творец Климент, библиофилите си задали въпроса:

Един и същ ли е светецът и писателят?

И ако е един и същ, какво ни е оставил? Постепенно науката започнала да събира следи от живото му присъствие. Помагала и археологията, изравяйки веществени доказателства за съвремието му.

За живота на Климент Охридски преди дейността му в България разполагаме с оскъдни сведения от две гръцки жития: Пространно житие на Климент Охридски от Теофилакт Охридски (1084–1107 г.) и Кратко житие на Климент Охридски или т. нар. Охридска легенда от друг охридски архиепископ Димитрий Хоматиан (1216–1234 г.).

Теофилакт го нарича „най-учен мъж", а Димитрий Хоматиан добавя, че най-напред Климент усърдно изучил Свещеното писание, преведено от Кирил на тукашния български диалект.

Климент бил

славянин и по кръв, и по вяра

Краткото му житие упоменава, че по род бе от европейските мизи, които мнозина наричат българи. И с това се изчерпват всички записани вести до ония „младежки и юношески години", когато житиеписецът го вижда при Методий.

От най-ранна младост Климент принадлежал към образования кръг от сътрудници на солунските братя. Допуска се, че е и един от кирило-методиевите „сподвижници" при създаването на първите славянски книги.

Предполага се, че още на млади години, през 859–861 г., Климент е участвал в Хазарската и Аланската мисии на двамата солунски братя. Безспорно той участва и в мисията на Кирил и Методий във Великоморавия като техен ученик. В житието му се съобщава, че си поставил за образец на своя живот великия Методий... защото видял с очите си всичките дела на своя учител.

В някои по-късни славянски жития се казва, че презвитер Климент е бил ръкоположен заедно с Наум в свещенически сан от папата при пребиваването на двамата братя във вечния град.

Кирил починал в Рим през 869 г. и Климент се върнал заедно с Методий в Панония и Великоморавия, където продължили да обучават на славянско писмо и да утвърждават славянското богослужение. Но след смъртта на Методий учениците му били изловени като престъпници и продадени в робство. Успели да избягат петима: Горазд, Наум, Ангеларий, Климент и Сава.

Опитвайки се да се докоснем до живота и делото на Климент Охридски, често разгръщаме пространното му житие.

Изповедниците Христови, научени от Господа, когато ги гонят от този град, да бягат в друг,... закопнели за България, за България си мислели и се надявали, че България е готова да им даде спокойствие.

Принудени били да се разделят. Климент, Наум и Ангеларий тръгнали по пътя към Дунава.

...на Дунавския бряг, видяха силното течение, свързаха три дървета с лико и пазени от силата свише, преминаха реката.

Стигнали до Белград – тогава това било крепост във вътрешността на България. Началникът на укреплението ги изслушал внимателно и веднага ги изпратил на княз Борис.

15 години след покръстването

княз Борис се опитвал да замени византийските с български свещеници, да смени гръцкия език със славянски, а така и да осигури независимост на българската църква. Затова и посрещнал учениците на Методий с невъздържана радост и ликуване. По цели нощи беседвал с тях – те носели със себе си новата славянска писменост и били готови, не, те жадували да започнат да превеждат светите книги и да проповядват на славянобългарски език. От този момент нататък започва и дейността на Климент като просветител и духовен пастир на българите.

Изворите са единодушни за мястото на учителстване: Кутмичевица, забравено днес име на област на границата на Република Македония с Гърция и Албания с главни градове Девол.

...сам Борис подари на триблажения Климент три дома в Девол, снабдени изобилно с всички необходимо, а и в Охрид и Главеница му подари места за почивка.

Климент отсяда в подарените му от цар Борис имения, но главно около Охрид, където създава

Охридската книжовна школа

Славянобългарското училище в Девол имало два отдела: за деца и за възрастни. Децата се учели на четмо и писмо, а възрастните се готвели за народни учители и свещеници. За седем години Климент обучава на българско наречие близо 3500 ученици. Той остава тук цели 30 години, превръща се в приемник на кирило-методиевото дело и успява да увенчае с успех културното начинание, претърпяло крах в Моравия и Панония.

Житието ни дава и по-широка представа за културната мисия на славянския просветител. Според него той се стремял всестранно да издига духовното равнище на своите енориаши. Той дори ги научил да облагородяват дивите плодни дървета. И до днес в Охридско е известен сорт череши, наричан от хората „климентови". Пръв пак Климент показвал на хората как да си строят каменни къщи, на мястото на колибите, в които живеели. Ходел от къща на къща и да лекува, да съветва.

Понеже вестите правеха Климента велик и наистина с висок възход в сърцето, те съвършено плениха и цар Симеон и го направиха любител на неговата добродетел.

Дори цар Симеон го вика в Преслав. Така на Преславския събор през 893 г. владетелят го предлага за епископ на Величката епархия, в същата област.

Интересни факти са ни оставили житиеписците, пряко свързани

с първия български епископ

По негово време са построени най-забележителните сгради в Охрид и околностите му. В пространното житие се съобщава, че Климент съградил манастир в Охрид, Свети Пантелеймон, останки от който може да се видят и днес.

Интересно е да се отбележи, че и край Преслав – християнската столица на Първото българско царство – също бил построен манастир Свети Пантелеймон. Така името на един и същи християнски светец сякаш станал символ на единната християнска българска държава.

Охрид се превръща в едно голямо и авторитетно културно и книжовно средище, дало на средновековната българска литература голям брой книжовници. И първият епископ Климент превежда там църковни текстове, пише жития, църковни химни, похвални слова.

Той състави прости и ясни слова за всички празници, които не съдържат нищо дълбоко и много мъдро, но които са понятни дори за най-простия българин.

Климент се старае да снабди със слова цялата църковна година във времето, когато се оформя и празничния календар на българското православие.

На преклонна възраст той решава да се откаже от епископията и за последен път се отправя към Преслав. Там Климент моли цар Симеон да го освободи от задълженията му на епископ, но получава отказ. Царят отказва, защото не искал да се лиши от духовния се баща, или поне така твърди житиеписецът.

Уморен от пътуването, Климент умира скоро след това в Охрид. Погребан е на 27 юли 916 г. в създадения от него манастир Свети Пантелеймон, където обичал да се връща в усамотение и покой, и където със собствените си ръце бил подготвил гроба си.