Денят на Тайната вечеря

Нарича се още, освен Велики четвъртък и Чист Четвъртък

0184645.0

Normal_tanata

Четвъртият ден от Страстната седмица  е Велики Четвъртък или, както още е наречен - Чист Четвъртък. Чист, защото в четвъртъка от Страстната седмица Спасителят установил светото тайнство на причастието – Евхаристия, като Сам причестил Светите Апостоли. Това станало на Тайната Вечеря, на която Иисус събрал апостолите.

На тази вечеря Иисус Христос отменил Вехтия Завет, като казал при подаването на чашата: "пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на Новия Завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове" (Мт 26:27-28). На  знаменателната вечеря, Иисус казал на учениците си, че ще бъде предаден. А в нощта след това бил заловен.

Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, които разказват за Христовите страдания.
На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.

Според народните традиции  в ранни зори на Велики четвъртък се боядисват великденските яйца, като първото яйце трябва да се обагри в червено и с него да се направи кръст върху челото на децата в дома. Това яйце се поставя на почетно място в къщата и престоява до следващата година, когато се заменя с ново. Второто яйце също трябва да е червено, то се занася в църквата на съботната празнична литургия. Червеният цвят символизира кръвта Христова.

Обикновено на този ден се замесват и козунаците. Козунакът представлява тялото на спасителя и в различните краища на България има различни наименования – плетеница, богова пита, великденски кравай, кошара, квасник, яйченик.

 


Създадена на 05.04.2018 г.

Коментари

Все още няма коментари