club50plus.bg

Еньовден – един от най-дългите празници в календара е поредният граничен период в годишния календарен цикъл. В основата на празника стои култът към Слънцето. Според народните поверия Слънцето „играе“ при изгрев и от този ден започва да се връща към зимата, започва далечното ѝ начало: Еньо си е наметнал кожуха да върви за сняг.

За снега обаче ще трябва да почакаме, защото в този ден небесното светило остава по-дълго време на небосвода, окъпва се в жива вода и така, подмладено и весело, поема пътя към зимата.

Хубаво било в ранното утро на Еньовден да видиш изгрева, а и Слънцето да те види, да те погали с лъчите си, да ти даде частица от силата си.

Затова и с гадаене започвало ранното утро на празника. Който успеел да зърне Слънцето как „играе" и „трепти" при изгрева, можел да се надява на здраве през цялата година. Ако пък видел сянката си без глава – това било сигурна поличба за близка смърт.

Гадаенето, магиите и лекуването с билки

отнасят и този празник към най-древните вярвания на предците ни. И не случайно обредните практики са за съхранение и продължение на жизнения цикъл и за плодородие.

Предците ни вярвали, че срещу Еньовден звездите слизат на земята и омайват тревите, придават им магическа, но и най-голяма лечебна сила. Тя обаче изчезвала с изгрева на слънцето. Затова, още в нощта срещу празника, жените-баячки трябвало да сварят омайното биле. Те търсели старо, изоставено огнище и по време на тайнството се събличали голи.

Използвали същите билки, които свързвали със самодивите: вратика, комунига, чемерика, тинтява, пелин, росен. Но на Еньовден към тях прибавяли и цъфтящото по това време еньовче. На някои билки променяли имената, съобразно магическото им действие: билката, която можела да раздели двама влюбени, наричали делянка, омразниче...

За еньовски треви и цветя тръгвали всички – стари и млади, но главно жени и моми. Те правели еньовски китки и венци, вързани с червен конец. Някъде правели толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричали ги и ги оставяли през нощта навън под стряхата или на покрива. На сутринта по това, дали китката е свежа или не, гадаели за здравето на този, на който е наречена.

Еньовските китки и венци окачвали на различни места в дома и през годината ги ползвали за лек. И докато тревите и билките, които се берели по Гергьовден, Йеремия и Спасовден, се ползвали повече за лекуване на добитъка, то еньовските билки били най-вече лек за хората.

На път обратно към вкъщи, жените, набрали еньовските цветя и билки, минавали задължително край реката да се окъпят. Това измиване за тях добивало смисъл на пречистване, защото вярвали в лечебната сила на речната вода. Та нали слънцето се е „окъпало" в нея. Това е едно сложно преплитане на обредите за здраве в този ден с древния култ към водата и слънцето.

За здраве се миели и с водата, в която са били натопени еньовските билки през нощта. За очистване се провирали и под еньовския венец, пеейки еньовски песни.

А народното поверие наистина изисквало потреба от пречистване, защото

тъкмо срещу Еньовден тъмните сили си дават среща

Тази нощ смятали за граница между долния и горния свят. От потайна доба до изгрев слънце било най-благоприятното време за извършване на различни магии и заклинания. Тогава се явявали житомамници, бродници, магьосници...

Еньовската роса имала не само лечебна, но и плодоносна сила. Та затова и житомамницата събирала с престилката си росата от плодородната нива и я прехвърляла на друга нива. Това било своеобразен грабеж на реколтата.

Бродниците пък можели да ограбят млякото от добитъка или да отнемат кърмата на една майка и да я прехвърлят на друга.

В народните песни се пее дори за магьосници, които свалят месечината от небето:

Там си завари млад Стоян
три жени, три самодиви.
Едната беше леля му,
другата беше стринка му,
третата – учинайка му.
Месечината сваляха,
бяла я крава правеха,
пресно си мляко доеха...