club50plus.bg

Всеки август обръщаме исторически и човешки поглед към миналото, за да отдадем почит към саможертвата на воините от руската императорска армия и на прадедите ни, част от героичното българско опълчение, водили боевете за връх Шипка. Няма по-ярък, по-драматичен епизод в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. от боевете за връх Шипка. След тази битка настъпва прелом и пътят за настъпление към Одрин и Цариград е открит. Това е преломен момент в българската история, който обединява минало и бъдеще.

Поражението на 31 юли 1877г. при Стара Загора  води до опожаряването на града, голяма част от местното население е загинало от ножа на поробителяь отрядът на генерал Гурко е разформирован и оцелелите бранители на Стара Загора, руси и българи, стават част от новосформирания Южен руски отряд, под командата на генерал-лейтенант Фьодор Радецки.

Едва 6000 са храбрите войници, демонстрирали нечовешки героизъм в битките при Стара и Нова Загора и именно те  сформират малкият Шипченски отряд, начело на който застава не друг, а ръководителят на българското опълчение - генерал Николай Столетов.

На 19 август ген. Столетов съобщава в рапорт до руското командване, че целият корпус на Сюлейман паша е построен срещу Шипка. Вражеските сили са огромни, но 36-ти Орловски пехотен полк и пет български опълченски дружини - 5500 души с 27 оръдия ще се бият докрай и че подкрепления "са крайно необходими". Вечерта на 20 август армията на Сюлейман паша, включваща 48 табора пехота, 5 ескадрона, 14 отряда башибозук и 8 батареи - общо към 27 000 човека с 48 оръдия се съсредоточава около с. Шипка. Сюлейман паша целял да ангажира силите на защитниците с демонстративна атака от юг по шосето с 8 табора под командването на Шукри паша, след което да предприеме основната атака от югоизток с 16 табора и една планинска батарея, командвани от Реджеб паша. На 21 август сутринта войските на Реджеб паша започнали атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпвали срещу Орлово гнездо. Османлиите подложили на обстрел руските позиции, но и седемте им атаки били отблъснати. На 22 август османците придвижили артилерията си на по-висока точка и обстрелвали прохода, докато пехотата обхождала руския фланг. Бранители на Шипка успели да спечелят едно денонощие, което било от огромно значение за успеха на отбраната и на 23 август започнал най-тежкиият,  решителният бой. Основният удар на османската армия  бил насочен към Свети Никола и  една руска част, разположена  на централния хълм започнала да отстъпва, но благодарение на притеклите се подкрепления атаката била отблъсната. Критичният момент бил следобед, към 17 часа, положението било критично - патроните били на свършване, а много от войниците лежали мъртви по склоновете. И тогава настанало нещо невиждано - изправили се хора, въоръжение най-вече със силата на духа, използвали телата на мъртвите, камъни, дървета. В епичната битка били използвани щикове, саби, шанцови инструменти, прикладите на останалите без патрони пушки. Успелите да стигнат окопите на руси и опълченци османски войници били бутани от върха по урвата.

Когато положението било най-тежко пристигнала помощ, изпратена от генерал Радецки. Към 17,30 часа на Шипка дошло първото подкрепление, ротата на поручик Буфало, по двама войника на артилерийски коне от XVI-и Стрелкови батальон на IV-а Стрелкова бригада (желязната, с командир генерал-майор Адам Цвецински). До 18 часа батальонът се съсредоточил, атакувал, увличайки подразделения от XXXVI- Орловски и XXXV- Брянски пехотен полк, които превзели връх Кючук Йешилтепе. Пристигнала и Втора стрелкова бригада от XIV-а пехотна дивизия (с командир генерал-майор Михаил Драгомиров). Позициите били стабилизирани и към 22 часа и решителният бой затихнал по цялата линия.

Сюлейман паша в донесение до Главната квартира написал : "Никога не се е виждало такова жестоко и кърваво сражение". А генерал Столетов рапортувал : "Що се отнася до българите, то не ще се уплашат дори ако ги изразходваме до последния човек". След няколко дни добавил: "Да се наградят, както е установено за частите от войските на нашата армия".

Боевете продължили и през следващите три дни, но проходът вече бил в ръцете на руската армия.

С това,  втората най-решаваща битка за Шипка завършила, като двете страни останали на позициите си. Русите и българите дали в сраженията за Шипка през целия август близо 4000 убити войници и офицери. Жертвите на армията на били около 7000.

Няколко седмици по-късно завоевателите направили още един, безуспешен, опит да превземат прохода. На 13 септември Сюлейман паша започнал артилерийски обстрел на руските позиции. На 17 септември османците подели и фронтална атака срещу връх Свети Никола, завзели първия ред окопи и се придвижили към върха. Генерал Фьодор Радецки, командващ усиления след августовските сражения руски Шипченски отряд, прехвърлил подкрепления и отблъснал османците от всички позиции. Защитниците на Шипка геройски бранили прохода през цялата зима, без да се боят от студ и виелици. За тези, изпълнени с мъжество и саможертва, дни телеграфът съобщава с кратката фраза: "На Шипка всичко е спокойно."

Руските войници и българските опълченци превърнали прохода, по думите на ген. Радецки, в „непристъпна крепост, в затворена врата за настъплението на неприятеля към Северна България и отворена врата за победния поход на руската армия към Цариград".

На 8 и 9 януари 1878 г. била последната битка за Шипка. Южният руски отряд, наброяващ 46 000 войници и офицери, в който влизали и българските опълченски дружини, разгромил Централната османска армия.Битката за Шипка е спечелена от русите на 9 януари 1878г. , тогава командващият Централната османска армия, Вейсел паша, заедно с 22 000 свои войници и офицери се предава.

Открит е пътят за руското настъпление към Одрин и Цариград към победата в Руско-турската освободителна война .