Държавата ни е като кръстовище, на което ежедневно стават куп житейски катастрофи. При всички управляващи. Реакциите са винаги едни и същи, каквото и да става. Нека вземем за пример кой как постъпва при една съвсем обикновена автомобилна катастрофа:
1. Минаващите наблизо бабички ще побързат да отминат, тъй като в промоционалната брошура на хипермаркета, към който са тръгнали, е записано, че количествата на стоките са ограничени;
2. Младежи, обръщащи се помежду си на „копеле", ще започнат да спорят на висок глас за качествата на автомобилите и ще стигнат до това кой кого би „издухал" при едно състезание;
3. Опозицията доволно ще потърка ръце и ще каже, че е крайно време управляващите да си ходят, защото хората гинат като мухи всеки ден, като същевремено призове и към стачки;
4. Властимащите ще обяснят, че броят на катастрофите значително е намалял, откак те управляват;
5. Президентът, след кратка консултация със съветниците си, ще обяви, че случващото се е доста тревожно и не може да остане безразличен, а ще обмисли и направи съответните постъпки;
6. Вътрешният министър ще обяви, че се работи по случая и вече има задържани;
7. Журналистите ще опишат всички гледни точки, измисляйки си и нови или доукрасявайки вече наличните, като дадат превес на онези, които са в унисон с интересите на финансовият ресурс, стоящ зад тях;
8. Културтрегерите ще обявят, че поредната катастрофа е показателна за големия упадък на нравите и някои от тях с това ще изчерпат приноса си за културния живот за деня, седмицата или дори месеца;
9. Екозащитниците ще обявят, че е крайно време да престанем да произвеждаме и да ползваме автомобили и за алтернатива ще предложат средствата и усилията ни да се насочат към отглеждане на хималайския червей;
10. УФО движението ще каже, че има все повече сигнали за странни непредизвикани катастрофи, което трябва да говори, че е възможно външно вмешателство с неземен произход;
11. Разни „патриоти", живеейки в спомени за българската слава и мощ през Средновековието и отказващи да се вгледат в себе си и в настоящето, ще посочат, че случилото се е резултат от желанието на външни сили да унищожат хубавата ни родина, а не от това, че българинът има склонност да шофира пил и да не дава предимство на кръстовища, особено ако колата му е по-скъпа от идващата отсреща;
12. Медиите ще подемат кампания да шофираме със светнати фарове... а на следващия ден някой главен редактор ще бъде хванат да шофира сериозно пил, но затова пък със светнати фарове;
13. Преминаващ шофьор ще си каже, че добре е направил, като си е взел автомобил с еърбег;
14. Озлобен от живота пешеходец ще си каже „нека им";
15. ... а някъде вътре, изпод смачканите ламарини, жертвата тихо ще брои финалните удари на сърцето си и отчаяно ще се надява някой да се сети да я измъкне оттам...
*Това е метафоричен текст без претенции да изчерпва посочените групи хора. Не трябва да бъде отнасян към лица, организации и длъжности, които са актуални към момента.
Гюлева написа:
Преди повече от 13 години
Преди много време по повод на нелепата смърт на един човек в обществено превозно средство един журналист написа, че той е починал не от сърдечна недостатъчност, а от недостатъчната сърдечност на останалите хора в автобуса.
Е, сега това заболяване "недостатъчна сърдечност" е поразило в една или друга степен всеки човек и всички институции.
Костадинова написа:
Преди повече от 13 години
Според мен ТОЧНОТО описание на картина номер 15 е под въпрос, а с описаното в картина номер 1 напълно съм против./лично мнение/